Емоционална интелигентност или емоции в исляма
Ассаламу алейкум.
Не блестя с емоционална интелигентност :), като много жени и хора с "фина умствена организация" :) Но EQ (емоционалната интелигентност) е не по-малко важен, ако не и повече от IQ.
В исляма принципно не би трябвало да има такъв проблем. Защото: “Колко прекрасно е положението на вярващия! Наистина всяко негово положение е добро за него и това не се дава на никого освен на вярващия: ако го сполети радост, той благодари (Аллах) и това се оказва добро за него, но ако го сполети скръб, той проявява търпение и това също става добро за него ”(Имам Муслим).
Хората, които живеят в съответствие с моралните предписания на Корана, реагират на всички събития, случващи се в живота, като поддържат трезв ум и не позволяват на емоциите да засенчат ума им, във всяка ситуация те действат справедливо, тоест следват заповедите на Истината.
Аллах дарява душата на всеки човек с чувства на любов, милост, състрадание, страх от раждането. Само дълбоката вяра и трезвият ум позволяват на човек да има здрав и уравновесен дух, правилно да управлява и контролира чувствата си. Например чувството на любов се дарява на човек преди всичко, за да изпита безгранична любов и преданост към Аллах, който е създал всеки човек от Нищото, надарил ни е с безброй блага и благословии в живота, дал ни е възможност да живеем пълноценен и безкрайно щастлив живот.
Човек трябва да използва чувствата, дарени на душата му, в името на удоволствието на Създателя. Не можете да изпитате в душата си чувство на любов, което не е приемливо от моралните заповеди, изпратени от Всемогъщия, не можете да таите в душата си страх, омраза или гняв. В противен случай този човек няма да следва пътя, посочен му от Всевишния Аллах, а ще се подчинява само на диктата на своите емоции.
Чувствата съществуват в душата на човек от момента на неговото раждане и ако излязат извън контрола на ума и ума, тогава в душата на човек започват да се появяват емоционалност, негативни реакции, неадекватно поведение, проявяващи се под силата на страстите, носейки на хората много страдания. Емоциите започват да контролират поведението на човека, неговите думи, движения и дори мисли. В този момент човек вече не принадлежи на себе си, поведението му се управлява от чувства и емоции, които са засенчили ума му. Няма смисъл да се очаква разумно и логично поведение от човек, който е готов на най-крайни постъпки в името на любовта, до самоубийство, или който изпитва низмен страх от своя лидер, съпруг или просто е ядосан от гняв и негодувание. Защото тези хора са станали пленници на емоции, които не признават никакви мерки и граници, умовете им са блокирани.
Резултат от емоционалност
Могат да се цитират още много примери за неразумно поведение на емоционални хора, което води до много тежки последствия, нелогични действия и тъжни последствия.
Както виждаме, емоционалните хора не могат сами да вземат разумни решения, да направят правилни изводи от случилото се, освен това те се превръщат в бреме за здравите хора, защото се нуждаят от постоянно наблюдение, утеха и напътствие.Истинските вярващи, отдадени на службата на Аллах, хората реагират на всички събития не емоционално, а рационално, тоест следват истината. Защото те знаят, че всичко в нашия живот се случва по волята на Аллах и нищо не може да промени това, което Аллах заповядва. Затова всички изпитания в нашия живот трябва да бъдат посрещнати като милост, дарена от Всемогъщия, да се доверим на Господа и да запазим трезвостта на дадения ни ум. Ние не винаги сме веднага наясно, че едно събитие, което възприемаме като бедствиевпоследствие се обръща за нас по милостта на Всевишния.
Търпение
Емоционалността и романтизмът правят хората чувствителни, в резултат на което хората започват да търсят скрит смисъл във всичко, възприемат казаното неадекватно, правят неудобни и абсолютно неразумни песимистични заключения от всяка информация. Емоционалността толкова много разяжда личността отвътре, че човек, без да дава обяснение, започва да демонстрира детско поведение, например внезапно спира да говори и се затваря в себе си, обижда се на целия свят и не забелязва никого наоколо. Поради невъзможността да мислят реалистично или нежеланието да се изправят очи в очи с истината, те решително избягват дори самокритиката, като по този начин попадат в омагьосан кръг, защото не си оставят и най-малката възможност за просветление на ума. Споменахме, че хората с такова мислене са склонни да възприемат всяка своя дума като поредна несправедливост или да предизвикат нова вълна на отчаяние и безнадеждност. Ето какво ни се казва за такива хора в един от айятите на Корана: „Наставлението ще бъде прието от онзи, който се страхува от гнева на Господа, и само онези нещастни, които влязат в големия огън, ще се отрекат от него” (Сура Всемогъщият, айети 10-11).
В резултат на това емоционалният човек не е в състояние да използва ума, даден му от Аллах за негово добро, все повече и повече се предава на силата на емоциите, умът му е засенчен ден след ден. Човек, който е в плен на страсти и долни емоции, не може да осъзнае истината на вярата и да живее в съответствие със законите на Всевишния. В един от хадисите на пророка Мохамед (SAS) такива хора се характеризират по следния начин: „Този, който е лишен от разум, няма вяра“. Емоционалният човек е безразсъден, няма способността да мисли разумно и логично.
В най-очевидния и разбираем за вярващия човекчовешки въпроси, емоционалният човек е изгубен, разкъсван от противоречия, заклещен в своите подозрения и долни страсти. Той вече не може да разбере заповедите на Корана, който за притежателите на чист ум е източникът на праведността на пътя, той не може да благодари на Всевишния, не може да разбере Висшата мъдрост на живота, дадена ни, причините за светския живот, Рая и Ада. Умът, даден му за любовта на Всевишния, вече не е в състояние да проумее значението на низпосланото ни знание: Няма друг бог освен Аллах. Всяка мисъл, намерение и постъпка на човек, който е в състояние на безразсъдство и в плен на емоции, го отдалечава от Създателя.
Романтизмът и емоционалността са един от инструментите на Сатана, който по този начин се стреми да отчужди човек от истинския път към разбирането на Аллах. Истинският вярващ винаги се доверява само на своя Господ, знае айятите на Аллах и отхвърля всички трикове на Сатана, не се поддава на плена на емоциите, възприема всичко, което се случва трезво и правилно, действайки в съответствие със заповедите на Всемогъщия. Въпроси, които предизвикват паника и отчаяние, пълно объркване в ума на емоционален човек, са ясни, прости и разбираеми за истински вярващ.
Религиозен романтизъм
Романтизмът всъщност е психологически феномен, който противоречи на вярата в Господа, но много често романтизмът се проявява и в сферата на религията, заблуждавайки вярващите.
Основната разлика между истинската искрена вяра на човек и романтичното разбиране на вярата се крие в чувството за искреност и искреност. Искреността във вярата означава извършване на каквото и да е дело и дело само с цел получаване на Благодатта и Благословията на Върховния Господ. Докато романтичното разбиране на вярата кара хората да правят неща не в името на Божието благоволение, аза да спечелят уважението и благоразположението на други хора или да получат чувство на духовно удовлетворение от така нареченото им благодеяние.
Въпреки това, в Корана Аллах предупреждава хората, че всички дела, извършени от хората неискрено и не с цел получаване на Неговото удоволствие, няма да бъдат приети от тях: „Горко на онези, които са небрежни в молитвите си и излагат вярата си на показ, защото те се заблуждават в молитвите си” (Коран, 107: 4-6)
Романтичните настроения лишават човека от искреност пред себе си и пред Бога, защото вярата за него се превръща в своеобразен механизъм за задоволяване на емоционалните му нужди, но не повече. Такива хора изпадат в най-тежка заблуда за същността на вярата. За тях вярата в Бог се превръща в средство за психологическа релаксация и удовлетворение.
Всемогъщият Господ заповяда на хората да вярват с ума и здравия разум, дадени на човека. Докато в романтичното възприемане на вярата няма здрав разум и интелигентност. В един от хадисите на пророка Мохамед (SAS) такива хора се характеризират по следния начин: „Този, който е лишен от разум, няма вяра“.
В романтичното възприемане на вярата често има феномен, когато човек съзнателно се излага на психически и физически страдания, вярвайки, че по този начин ще спечели благословението на Господа и ще стане още по-благочестив в очите на другите. Например има хора, които вярват, че като се разпнат на кръста, ще могат да се доближат до духовната степен на Исус Христос или до широко разпространеното в будизма вярване, че съзнателното лишаване от храна, самоизтезанието с глад и физически трудности са техен свещен дълг.
Истинският ислям е далеч от всяка проява на романтични настроения. Ислямът е здрава и истинска вяра. За да познае същността на религията ислям, човек трябва преди всичко да се откаже от илюзиите иромантични идеи и интелигентно разбиране на всяка точка от вярата. Възможно е да придобиете истинска вяра и да станете истински вярващ, да спечелите благодатта на Господа само чрез съзнателно и искрено спазване на всички заповеди на Всемогъщия Аллах.