ЕНДОКРИНОЛОГИЧЕН НАУЧЕН ЦЕНТЪР НА РАМН
В лабораториите и отделите на ENC работят високопрофесионални клиницисти: терапевти, хирурзи, гинеколози, педиатри, офталмолози, невропатолози, кардиолози, нефролози, гастроентеролози, андролози, рентгенолози, епидемиолози и експериментатори: генетици, имунолози, биохимици, химици, морфолози, физиолози.
Сред служителите на Центъра има 3 академици и 1 член-кореспондент на Руската академия на медицинските науки, 19 професори, 34 доктори на науките, 108 кандидати на науките. Такъв богат научен потенциал позволява задълбочено и всеобхватно развитие на широк спектър от актуални научни и практически области на съвременната ендокринология.
От 1989 г. ЕРЦ работи в творчески съюз с Катедрата по ендокринология на ВМА им. ТЯХ. Сеченов М3 RF. Служителите на ENC създадоха курс по диабетология в Катедрата по ендокринология на следдипломното обучение и обучение на ВМА, кръстена на. ТЯХ. Сеченов М3 RF.
Формирането и развитието на ENC има повече от 80-годишна история и е претърпяло редица трансформации, които до известна степен отразяват основните етапи в развитието на вътрешната и световната ендокринология като наука и практическа здравна индустрия.
Историческата дата на основаването на днешния ERC е 1922 г., когато по инициатива на основателя на руската ендокринология проф. Василий Дмитрович Шервински е създаден Институтът по органни препарати и органна терапия, който през 1925 г. е реорганизиран в Държавен институт по експериментална ендокринология на Народния комисариат по здравеопазване на RSFSR (GIEE). В. Д. Шервински става първият директор на института.
В GIEE са разработени и въведени в промишлено производство следните лекарства: адреналин, антитироидин, оварикрин, мамокрин, орхикрин, панкреатин, паратиреоктин, пантокрин; разработи оригинална технология за производство на инсулин.
През 1934 г. е назначен за директор на институтапроф. Николай Адолфович Шерешевски. До 1940 г., когато SIEE на Народния комисариат по здравеопазването на RSFSR е прехвърлен в системата на Народния комисариат по здравеопазване на СССР и получава името на Всесъюзния институт по експериментална ендокринология, в него са разположени големи отдели и лаборатории: морфология, биохимия, фармакология и биологичен контрол на ендокринните препарати, патологична физиология, a е организирано клинично отделение с поликлинично отделение.
През 1924 г. на базата на института е създадено Българското научно дружество на ендокринолозите. През същата година под редакцията на В. Д. Шервински е публикуван първият брой на списанието "Бюлетин по ендокринология". През 1933 г. в клиничното отделение на ГИЕЕ по инициатива на проф. Н. А. Шерешевски започват да функционират курсове за обучение на лекари (терапевти) по ендокринология.
Великата отечествена война почти напълно спря работата на VIEE. В сградата на института е разположена военна болница.
През 1952 г. проф. Екатерина Алексеевна Васюкова. На базата на института се създава проблемна комисия от съюзническо значение "Физиология и патология на ендокринната система" (председател - проф. Е. А. Васюкова), а самият институт получава статут на водеща институция по този проблем.
През 1960 г. е завършено строителството на нова клинична сграда, което позволява да се увеличи броят на леглата и да се извършат важни структурни промени.
Пред Института бяха поставени нови задачи: радикална модернизация на неговата експериментална база на съвременно ниво, установяване на по-тесни връзки между експерименталните и клиничните изследвания, по-нататъшно подобряване на планирането и координацията на научните изследвания в страната, развитие на ендокринологичната служба и повишаване на достъпността и качеството на специализираната ендокринологична помощ. институтполучи ново име - Институт по експериментална ендокринология и химия на хормоните - и стана част от Академията на медицинските науки (IEEEiKhG AMS СССР). Експерименталните подразделения на IEE&CHG на Академията на медицинските науки на СССР бяха разположени в специална сграда, построена през 1970 г. Отново бяха създадени големи лаборатории: биохимия на протеинови хормони, химия на протеинови хормони, химия на стероидни хормони, биохимия на стероидни хормони, научна и инженерна лаборатория, лаборатория за биологична стандартизация на хормони, лаборатория по физиология на ендокринната система. Укрепени са лабораториите по морфология и патофизиология.
През 1976 г. на базата на IEE и CG на Академията на медицинските науки на СССР е сформиран Научният съвет по ендокринология на Академията на медицинските науки на СССР (председателстван от академика на Академията на медицинските науки на СССР Н. А. Юдаев), който включва най-известните учени - ендокринолози от бившия СССР, които определят стратегията за развитие на фундаменталната и клинична ендокринология, извършват планиране и координация на научни изследвания в СССР. През 1983 г., след смъртта на Н.А. Институтът Юдаев се ръководи от академик на Руската академия на медицинските науки Юрий Александрович Панков.
В различни години от функционирането на института в него се провежда системна работа за обучение на научни кадри и ендоринолози; заслужили учени G.P. Сахаров, С.М. Leites, B.V. Алешин, В.И. Скворцов, професор А.В. Румянцев, К.Д. Серегин, О.А. Степун, Л.И. Карлик, Я.М. Кабак, Е.И. Тараканов, И.А. Ескин, Д.Д. Соколов, А.П. Преображенски, И.В. Голубева, В.Р. Клячко, В.Б. Росен, Е.З. Гинчерман, К.Н. Казеев, Е.А. Colley, E.A. Васюкова, М.А. Жуковски, И.Б. Хавин и др.
През 1988 г. на базата на IEE и CG на Академията на медицинските науки на СССР е организиран Всесъюзният ендокринологичен изследователски център на Академията на медицинските науки на СССР (от 1992 г. Центърът за ендокринологични изследвания на Руската академия на медицинските науки). Академик Иван Иванович е избран за директор на Центъра на конкурсна основаДедов.
Започва качествено нов етап в развитието на Ендокринологичния център: в неговата структура за първи път се формират няколко специализирани института по основните направления на ендокринологията: Институт по диабет, Институт по клинична ендокринология, Институт по експериментална ендокринология, а по-късно и Институт по детска ендокринология. По инициатива на академик I.I. Дедов, Центърът развива приоритетни научни направления в областта на захарния диабет, патологията на хипоталамо-хипофизната система, щитовидната жлеза, заболяванията на репродуктивната система, детската ендокринология и др. За решаването на тези проблеми са създадени нови екипи, ръководени от висококвалифицирани специалисти.
Особено внимание се обръща на проблема със захарния диабет. Интензивно се разработват въпроси за профилактика на диабета и неговите усложнения, които на практика у нас не са били разработвани досега; е организирано отделението за късни усложнения на захарния диабет, което включва отделите по нефропатия, диабетно стъпало, ретинопатия, макроангинопатия, невропатия, кардиология.
На базата на ЕНТС е организиран Федералният център по диабетна служба на България. За първи път Центърът започна работа по създаването на Държавен регистър на пациентите с диабет, който дава възможност за контрол и прогнозиране на развитието на диабета в България. Тези задачи се изпълняват от лабораторията по епидемиология на захарния диабет и Държавния регистър на пациентите с диабет.
Актуалността на проблема със захарния диабет в България се признава на държавно ниво. На 8 май 1996 г. е издаден Указ на Президента на Република България „За мерките за държавна подкрепа на хората със захарен диабет“, в изпълнение на който правителството на Република България приема Федералната целева програма „Захарен диабет“.
Основната цел на програмата е радикално подобряване на качествотоживот на пациенти с диабет. Тези важни държавни актове са приети по инициатива и с прякото участие на ръководителя и служителите на Центъра по ендокринологични изследвания.
Проблемът с хипоталамо-хипофизните заболявания, включително туморите на хипофизната жлеза, е едно от приоритетните направления на изследователската дейност на ENC. За борба с тази сложна патология в Центъра е организиран научно-практически комплекс, включващ лаборатория по биохимична ендокринология и хормонален анализ, отделение за лъчева диагностика и терапия с МР-томография, отделение по невроендокринология, неврохирургично отделение, оборудвано със съвременна високотехнологична апаратура.
Базиран на съвременни технологии, ЕРЦ организира ранна диагностика, лечение и профилактика на остеопороза при хора от различни възрасти; има постоянен семинар по остеопороза за лекари от различни специалности.
Проблемът с ендокринопатиите при децата е един от приоритетите на ENC. В тази връзка дейността на детския отдел получи качествено нова насока. С помощта на молекулярно-генетични методи отделът изучава проблемите на ранната диагностика и лечение на тумори на хипоталамо-хипофизната система, соматотропна недостатъчност, нарушения на половото развитие и патология на щитовидната жлеза. През последните години катедрата постигна резултати, някои от които на ниво световни постижения. Всяка година в отделението получават консултативна, диагностична и терапевтична помощ хиляди пациенти от всички региони на България. На базата на детското отделение са организирани и функционират Центърът за растеж и Държавният регистър на децата, страдащи от синдрома на хипофизния нанизъм.
За да се проучат проблемите на сексуалната дисфункция при мъжете и жените, е създаден отдел за сексуални разстройства,включително групата по андрология и отделението по ендокринна гинекология. В това отделение има козметичен кабинет.
В хирургичния отдел пациентите се оперират за такива сериозни заболявания като феохромоцитома, алдостерома, кортикостирома, инсулинома; микроаденомите на хипофизата се отстраняват чрез трансназален транссфеноидален достъп; извършват се уникални операции при смяна на пола и заболявания на репродуктивната система и патология на щитовидната жлеза.
Около 50 хиляди пациенти с всички без изключение патологии на ендокринната система получават висококвалифицирана помощ годишно в консултативно-диагностичния отдел.
Центърът за ендокринологични изследвания си сътрудничи с водещи институции в 12 страни по света във всички аспекти на захарния диабет, невроендокринологията, детската ендокринология, йоддефицитните състояния и др. На базата на Центъра работи Центърът за сътрудничество на СЗО по захарен диабет.
Към ENTS активно функционира Научният съвет, който включва водещите учени от Центъра. На неговите заседания се разглеждат приоритетни области на научна и научно-практическа дейност, въпроси на организиране и координиране на научни проекти, както и други въпроси на научно-практическа, медицинска, кадрова и организационна дейност.
Центърът е водеща институция на Междуведомствения научен съвет по комплексния проблем "Ендокринология" на Руската федерация, което позволява обединяването на учени от повече от 50 български национални изследователски университета в разработването на фундаментални и приложни проблеми на ендокринологията, лекарствата и диагностичните системи.
Центърът осигурява обучение на специализанти и ординатори, има лицензиран Учебно-методически център за повишаване на квалификацията на лекари с издаване на сертификатидържавно признат специалист по ендокринология и диабетология, както и сертификати за повишаване на квалификацията в ключови области на ендокринологията.
През годината на работните си места се обучават над 100 лекари - ендокринолози, лекари от сродни специалности и научни работници.
Ендокринологичният изследователски център издава научни и практически списания "Проблеми на ендокринологията", "Захарен диабет", "Остеопороза и остеопатия", "Затлъстяване и метаболизъм", "Бюлетин за репродуктивно здраве", "Клинична и експериментална тиреоидология", "Ендокринна хирургия", реферативен сборник "Клинична ендокринология".