Енорийските училища от Божия закон до гимнастиката
Енорийските училища: от Божия закон до гимнастиката
Когато сега се говори за енорийско училище, в по-голямата си част те имат предвид неделните часове в храма по Божия закон и други предмети. Но в предреволюционните времена енорийските училища са били от особено значение като част от националната образователна система, въпреки че държавата не се е грижила за тяхното съдържание и организация на учебния процес. Какви са тези институции може да се види в примера на енорийските училища на Вяземски район на Смоленска губерния.
В началото на 20-ти век България разполага с обширна образователна система, която включва три нива: начално (енорийски училища, народни училища), средно (класически гимназии, реални училища) и висше (университети, институти).
Всички видове училища за основно образование се различават помежду си в зависимост от това кой и за чия сметка са създадени, финансирани, както и от съдържанието на училищната програма.
Земските училища се откриват по инициатива на земствата и се ръководят от тях. Срокът на обучение в тях бил три-четири години, през които се изучавал Божият закон, четене, писане, смятане и пеене. Понякога на учениците се дава допълнителна информация по естествена история, география и история.
Николай Богданов-Белски. Състав
Към църковните енории са създадени църковно-енорийски училища. Те бяха едно- и двукласни. Преподаваха Божия закон, четене, писане и аритметика. История се е изучавала и в двукласните енорийски училища.
Училищата за ограмотяване са били училища за начално образование. Теподчинени на различни отдели или са били управлявани от частни лица. В края на 19 век те са прехвърлени в юрисдикцията на Синода. Обучението в училищата за ограмотяване продължава една или две години, преподават се четене, писане, основни правила на аритметиката и църковно пеене.
Протойерей Алексей Вишнев и неговото прошение
Интересни подробности за дейността на енорийските училища във Вяземски окръг в началото на 20 век можем да научим от списание Смоленск епархийски вестник, както и от редки оцелели документи.
Един от тях е „Кратък доклад за църковните училища на Вяземски окръг за 1914-1915 г.“. Докладът е изготвен от председателя на Вяземския клон на Смоленския епархийски училищен съвет, окръжния училищен надзорник Алексей Иванович Вишнев.
Известно е, че през 1887 г. Алексей Вишнев е ръкоположен за свещеник и е свещеник в Троицката катедрала. Възпоменателната книга за 1895 г. показва, че той е преподавал във Вяземското богословско училище, бил е член на Окръжния настойнически комитет за трезвеността на хората. В Паметника за 1915 г. Алексей Вишнев е посочен като протоиерей.
Църковно училище към църквата Благовещение на Вязма, 1914 г.
Църковните училища като масово явление
През 1914-1915 г. Вяземският окръжен клон на Епархийския училищен съвет се състои от 50 енорийски училища и две училища за ограмотяване. В същото време едно училище работи специално за момичета в града и две в района на Вяземски.
Общо 3674 души са учили в църковните училища на Вязма по това време. Спрямо предходната учебна година студентите са с 447 повече.
В град Вязма имаше седем енорийски училища: в Аркадиевския манастир, Благовещенск, Воскресенск, Духовской,Николай, Спаска и Троица. В тези училища са учили общо 391 души - 211 момчета и 170 момичета.
Николай Богданов-Белски. Начинаещи
В окръга имаше почти шест пъти повече енорийски училища, отколкото в града - четиридесет и три. В окръжните енорийски училища имаше 3199 ученици: 2013 момчета и 1186 момичета.
Освен това в училищата за ограмотяване са получили основно образование 56 момчета и 28 момичета, общо 84 души.
Градските енорийски училища се намират в собствени или църковни сгради, както отбелязва протойерей Алексей Вишнев, „повече или по-малко удобно“.
От 43-те окръжни училища 29 са имали специално построени училищни сгради. Сградата на енорийското училище в село Демидов, Новоселска волост, е завършена през 1915 г. Единадесет училища бяха разположени в сгради под наем и още три в църковни сгради. През 1915 г. са платени 1480 рубли за наемане на апартаменти за посещаване на училища, които нямат собствени сгради.
Вноските от църквите бяха основният източник за издръжка на църковните училища. Тези средства са използвани за задоволяване на икономически нужди.
Урок в енорийското училище при Троице-Сергиевия скит. 1900 г.
Например, всички училища, разположени към църквите, се отопляват за сметка на местния храм и се обслужват от църковни пазачи. От местните клонове на Училищния съвет бяха отпуснати средства за отдаване под наем на помещения за училищата, дребни ремонти, училищно обзавеждане, учебници и учебни помагала.
Как са преподавали, какво са научили
Курсът на обучение в енорийските училища на Вязма беше три години, а в две градски училища и двадесет окръжни училища - четири години.
В училищата с четиригодишен курс на обучение програмата беше допълнена с информация от българската история и география. От приложенкласове преподава ръкоделие за момичета.
Обучението в енорийските училища се провеждало от свещеници, дякони и дякони, както и от учители и учители, завършили предимно църковно-учителски училища и епархийски училища. Смятало се е, че „най-добрият възможен ръководител на начално училище е добрият свещеник“. „Най-желаният селски учител е дяконът, обучен от дълго преподаване.“ „Училища от най-нисък ранг не могат да се поверяват на никого, освен на свещеник.“
В четиридесет енорийски училища на Вязма Божият закон се преподаваше от свещеници, в две от дякони, в осем училища преподаването беше поверено на учители под надзора и ръководството на енорийския свещеник. Казано е, че в „енорийското училище Законът Божий е основен предмет на възпитателното обучение. Това е центърът на цялото учебно-възпитателно дело, което определя до известна степен тона и посоката на преподаване на други предмети ... "
Николай Богданов-Белски. Селско училище
Общообразователните предмети са преподавали: четирима души, завършили духовната семинария; трима завършили църковно-учителски школи; 26 души, завършили епархийското училище; осем - гимназия. Тридесет души имаха титлата учител. Повечето от тези учители са завършили второкласни църковно-учителски училища и са получили учителско звание чрез изпит.
Уроците в енорийските училища на Вязма и Вяземски район започваха в 8.30 - 9 часа сутринта и завършваха в 2-3 часа следобед. Занятията се провеждаха пет-шест пъти седмично.
В началото на графика като по-трудни предмети бяха поставени часовете по Закон Божий, математика и български език. Към края на учебния ден се проведе обучението по църковнославянски език, краснопис и църковно пение. Обикновено уроципродължиха един час и бяха прекъсвани от малки промени от пет до десет минути. Всички училища бяха снабдени с класни списания.
Учебният ден в училищата започваше с обща утринна молитва по установения ред, придружена от предписаните песнопения. Всеки урок започваше и завършваше с молитва.
Николай Богданов-Белски. Деца в урока
Ако имаше достатъчно време, към молитвите се добавяше пеенето на тропарите на големи или местни празници, а през Великия пост - четенето на молитвата на св. Ефрем Сирин. В края на обучението им в някои училища евангелието на деня се чете и обяснява на децата.
В много училища в края на часовете се извършваше обща вечерна молитва. В неделни и празнични дни, както и в петък на Великия пост учениците заедно със своите учители присъстваха на богослужения. Обикновено те заемаха място близо до солта. По-способните ученици участваха в клиросното четене и пеене, а по-големите, на свой ред или специално, облечени с благословението на свещеника, прислужваха в олтара. По време на Великия пост учениците от енорийските училища „изпълниха задължението на изповедта и светото причастие“.
Николай Богданов-Белски. В църквата
Въпреки това беше отбелязано, че посещаването на богослуженията от студенти в големи градове като Смоленск и Вязма не винаги е било правилно организирано. Проблемът беше, че децата живееха в различни части на града, често далеч от енорийското училище, а литургиите започваха рано, а бденията свършваха късно.
Следователно контролът за изправността на посещаването на службите и гледането на деца в църквите падаше изцяло на родителите.
Голямо значение във възпитанието имаше училищната дисциплина. Влизайки в образователна институция, децата трябваше да се подчиняват на всички установениправила: идвайте на училище навреме; практикувайте, без да безпокоите другарите си; слушайте внимателно учителя и отговаряйте само при повикване. Децата можеха да напускат класната стая по време на урока само при специални нужди и само с разрешение на учителя. В междучасията учениците бяха инструктирани да играят и да се забавляват без кавги и битки. Книгите и пособията за писане трябваше да се пазят в ред и безопасност. Възложената работа трябваше да се върши внимателно и т.н.
Несъмнено всички тези изисквания имаха благоприятен ефект върху учениците: децата свикнаха с реда, станаха по-отговорни и като цяло се промениха към по-добро.
Николай Богданов-Белски. Студенти
Методи за коригиране на лошо поведение се считат забележка, предложение, порицание самостоятелно или в присъствието на другари, стоящи на бюрото, напускане на класа след урока. За най-висока мярка за наказание се счита съобщение до директора на училището или родителите за неправомерно поведение на ученика. Изгонването за лошо поведение беше рядко.
Като цяло отношението на учителите към децата се отличаваше с любов и доброжелателност, за което децата плащаха на своите учители с уважение и обич.
"За да не се загуби положителното влияние на училището..."
Но колкото и голямо да е влиянието на училищата върху учениците, то не бива да се преувеличава. Три-четири годишен престой на едно дете в училище е твърде кратко време, за да могат вложените знания и морални принципи да бъдат здраво затвърдени. През годината децата прекарваха в училище не повече от пет месеца, а през останалото време бяха изцяло под влиянието на семейството и селското население, далеч от културата.
Николай Богданов-Белски. На училище
Тежката селска работа остави малко време не само за класове с деца,но и за простото им наблюдение. В селските семейства децата бяха оставени на произвола на съдбата. Освен това в някои случаи семейството е повлияло много зле на децата. Често родителите сами лекуваха децата си с водка, следвайки принципа: „Все още трябва да свикнете с това някой ден“.
За да не изчезне положителното влияние на енорийското училище, беше необходимо то да продължи извън училищните стени, да се засили връзката на населението с училището. Училищните библиотеки се считат за едно от тези средства. По този повод Vyazemsky Observator пише: „Библиотеките все още не са организирани навсякъде, освен това по отношение на техния състав те не отговарят напълно на нуждите на селото, така че на много места само учениците използват книги, а възрастните рядко ги вземат.“
Николай Богданов-Белски. Неделно четене в селско училище
Според обществени наблюдатели населението е имало положително отношение към четенията и ги е посещавало с желание. И така, на четенията във Вяземски район слушателите, без да се броят студентите, събраха 100-200 души. Най-добрите в организацията на образователната работа във Вяземски район бяха Духовската, Бесоновската и Федоровската енорийски училища.
Въпреки всички трудности енорийските училища успяват да запазят известно влияние в системата на народната просвета, преди всичко по отношение на съхраняването на българските духовни и нравствени традиции. И въпреки отказа на държавата да финансира църковните училища, те продължават да укрепват до установяването на съветската власт.
Лариса ЖУКОВА, член на Съюза на журналистите в България