Ервин Шрьодингер
По това време в Германия работи плеяда от изключителни физици, сред които на първо място трябва да се споменат Айнщайн и Планк, и възможността за общуване с тях беше много привлекателна. Шрьодингер обаче работи в Йена само четири месеца. Той вече беше придобил "име", а поканите за работа в различни научни центрове се получаваха все по-често. В началото на 1921 г. университетите в Кил, Бреслау, Хамбург и родната му Виена му предлагат професорско място по теоретична физика. Дойде покана и от Щутгарт и Шрьодингер се премести там, като веднага започна да чете лекции. Но работата в Щутгарт продължи само един семестър и след това Шрьодингер се премести в университета в Бреслау. Въпреки това, няколко седмици по-късно той получава покана да оглави катедрата по теоретична физика в Цюрихската политехника, която преди това е била ръководена от хора като Алберт Айнщайн и Макс фон Лауе. Тази покана издига Шрьодингер до най-високото ниво в академичната таблица с ранговете. През същата 1921 г. се премества в Цюрих.
Според нагласата Шрьодингер, подобно на Планк, Айнщайн и редица други физици от онова време, гравитира към класическите концепции във физиката и не приема вероятностната интерпретация на копенхагенската двойственост на вълната и частицата. През 1925–1926 г. Шрьодингер извършва работа, която го поставя в първите редици на създателите на вълновата механика.
Но „класическата“ интерпретация на величината, която се определя от това уравнение – вълновата функция – предложена от Шрьодингер, не оцеля. След интензивни дискусии с Бор, които доведоха Шрьодингер до отчаяние, той трябваше да признае необходимостта да се откаже от класическата интерпретация в полза на вероятностна. Беше тежък удар. Преди да напусне Копенхаген от Бор, Шрьодингер му казал: „Ако искаме да спасим тези проклетиквантови скокове, тогава трябва да съжалявам, че дори се заех с квантовата теория.“ Негативното отношение към „копенхагенската интерпретация“ на квантовата теория при Шрьодингер (както и при Айнщайн, Планк, де Бройл, фон Лауе) не се променя до края на дните му.
През Италия, Швейцария и Белгия Шрьодингер се завръща в Англия през 1939 г., където е защитен от непосредствената фашистка заплаха. По това време ръководителят на правителството на Ирландия И. де Валера, математик по образование, организира институт в Дъблин, подобен на Принстън, и Шрьодингер става негов ръководител. Тук той работи 17 години, активно се занимава не само с физика, но и с философия, поезия и дори биология: през 1944 г. е публикувана известната му книга „Какво е животът от гледна точка на физика?“, През 1949 г. – сборник стихове, а през 1954 г. – книгата „Природата и гърците“. Като физик, през тези години той работи много в областта на теорията на гравитацията и подобно на Айнщайн полага големи усилия за изграждане на единна теория на полето.
След края на войната Шрьодингер многократно получава покани да се върне в Австрия и Германия. Но той се влюби в Ирландия и само вярвайки, че заплахата от нови политически катаклизми е преминала, той реши да се върне в родината си. Завръщането му беше триумфално. Шрьодингер работи във Виенския университет две години и още една „почетна година“. Последните години от живота му преминават в живописното тиролско село Алпбах.