Есе - Формирането на гражданско общество в България

Факултет по дизайн и моделиране на облекло

Тест №1

По дисциплината "Политология"

на тема: "Формиране на гражданско общество в България"

Екатеринбург, 2008 г

Предпоставки за формиране на гражданско общество. 5

Спецификата на формирането на гражданско общество в съвременна България 7

Условия за формиране на гражданско общество. 10

Списък на използваната литература… 14

Човекът по природа е социално същество и е невъзможно да си представим живота си извън обществото, извън разнообразните връзки с хората. В обществото винаги има свободни от политическа и държавна власт зони, където хората сами решават проблемите си, където нямат нужда от външен арбитър, където не се нуждаят от инструкции отгоре, където се чувстват достатъчно уверени, за да постигнат целите си, без да прибягват до помощта на държавата. За по-ефективно решаване на проблемите си хората се обединяват. Сферата на живот на хората, свободна от пряка намеса на държавата и нейните служители, се нарича гражданско общество.

Гражданското общество като общество на свободни индивиди с неотменими права се появява едва с приемането на конституция, която реално ограничава произвола на управляващите и установява гаранции за правата и свободите на всички граждани. Други важни условия на гражданското общество са следните - а) унищожаването на свободната йерархия и привилегиите на имотите, б) увеличаването на значението на индивида, личната свобода, в) придобиването от всеки гражданин на възможността за икономическа независимост на базата на частна собственост Гражданското общество допринася за инициативата на гражданите, реализацията на творческия потенциал на индивида, т.к.само свободният човек може да създава, да експериментира, да създава нещо ново.

Гражданското общество е вътрешно противоречиво. Тя не може да съществува без държавата, която трябва да създаде правна рамка, която да гарантира равнопоставеност на всички членове на гражданското общество и да упражнява контрол за спазване на нормативния ред. Гражданското общество изисква определена култура, която утвърждава ценностите на правата и свободите на гражданите, равенството на всички пред закона, толерантността и демокрацията. Културата на гражданското общество трябва същевременно да спомага за формирането на активна жизнена позиция и висока гражданска отговорност у всеки човек.

Предпоставки за формиране на гражданско общество

В България така и не бяха създадени основите на гражданското общество, а формирането му означаваше формирането на такава общност от хора, в която се постига оптимално съотношение на политически и неполитически принципи, осигурява се взаимно равенство на правата, свободите и задълженията на гражданин, общество и държава. В този смисъл България демонстрира алтернативен вариант на развитие спрямо западните модели. В основата на предреволюционното българско общество стои твърда властова йерархия, която по всякакъв начин ограничаваше развитието на индивидуалната частна собственост върху земята, ресурсите и средствата за производство.Господстващата класа, която имаше монопол върху властта, беше едновременно собственик на почти всички средства за производство и ресурси в страната. Той управляваше обезправеното полуобедняло и обедняло мнозинство от населението. Социалната структура, която се състоеше от два крайни полюса, беше обречена на постоянни конфликти. Почти нямаше средна класа, която да действа като стабилизиращ фактор в общественото развитие, сила, която да предотврати открития сблъсък на тези антагонистични сили.

октомвриРеволюцията от 1917 г. не засяга принципитеорганизация на обществото. Настъпилата смяна на властта не само ускори процеса на формиране на гражданското общество, но, напротив, го обърна. Вместо имотно-кастовата структура е въведена статусна структура. Обществото, както и преди, се основаваше на отношения на власт. Управляващата класа е съставена от партийната номенклатура, която същевременно става собственик на средствата за производство, а останалата част от населението се превръща в зависими от държавата работници. Поради незрялостта на гражданското общество държавата се оказва единствената сила, способна да реши проблемите на форсираната индустриализация, културната революция и да запази целостта и независимостта на страната. Липсата на гражданско общество в България доведе до установяването на тоталитарен режим в страната.

Спецификата на формирането на гражданско общество в съвременна България

При тези условия само силна държава може да бъде инициатор и гарант на прогресивния процес на формиране на гражданско общество, създавайки правни, икономически, политически и културни предпоставки за самореализация на индивиди и групи, задоволяване на техните ежедневни потребности. Самата държава на практика все повече трябва да придобива чертите на конституционна правна държава.

Условия за формиране на гражданско общество

Поради възраждането на традициите на гражданското общество в края на 80-те години. хората показаха желание да създават неполитически сдружения. Но за формирането на пълноценно гражданско общество започналият процес на гражданска самоорганизация изисква редица условия.

1. Осъществяването на денационализация на собствеността, тъй като икономическата самоорганизация и икономическата независимост са възможни само на основата на частната собственост. програма за приватизация,чието прилагане започна през 1992 г., трябваше да допринесе за създаването на икономическата основа на гражданското общество - установяването на частна собственост. Възможно е да се оцени хода на приватизацията и нейните резултати по различни начини, но основното е безспорно - в момента в нашата страна съществуват различни видове собственост върху средствата за производство, гражданите са получили реални права и възможности да извършват стопанска дейност самостоятелно, без контрол и попечителство на държавните органи.

а) добра сигурност, стабилно ниво на доходи, достатъчни за задоволяване на материалните и културни нужди на семейството

3. Формиране на култура на гражданска отговорност на гражданската инициатива. в българското общество вече се очертават определени промени в тази посока, ценностите на либерализма, демокрацията и върховенството на закона се вкореняват в съзнанието на българите. Това обаче са само първите стъпки, важно е не само хората да ценят правата и свободите на личността, но и да знаят как да ги използват, да се опитват да успеят, а не да завиждат на тези, които в момента са се оказали по-успешни от тях.

4. Гражданското общество не може да функционира нормално без подходяща нормативна и правна рамка. Имаме нужда от закони, които защитават правата и свободите на гражданите, общоприети правила за разрешаване на спорове и преодоляване на конфликтни ситуации. Процесът на създаване на нормативната уредба, необходима за формирането и развитието на гражданското общество в България, е противоречив и често закъснял. Правният вакуум се запълва от норми и правила, продиктувани от по-силните, включително свързани с или принадлежащи към престъпни среди.

Очевидно процесът на формиране на гражданско общество има естествено темпо, което не може да се ускори с никакъв тласък.В крайна сметка зрелият гражданин започваот развито самосъзнание, произтичащо от индивидуалните начала на личността. Те могат да бъдат развити преди всичко с усилията на самия индивид, чрез неговия стремеж към постоянно самоусъвършенстване.Българското общество отново е изправено пред дилемата: или да намери последователен модел на взаимодействие между индивидуалната свобода, активност и инициатива на индивида с принципа на ограниченото управление на държавата, или да тръгне по пътя на друга модификация на суверенния модел на силна власт, като бъде отчуждена от него от народа. Показването на зачестили случаи на използване на властта от номенклатурната бюрокрация в техни корпоративни интереси, че обществото все повече се отчуждава от властта, не служи като гаранция за неприкосновеността на гражданските права на личността.

Известно е, че гражданското общество, пазарната икономика и политическата демокрация са тясно свързани помежду си. В това отношение България не прави изключение. В България - малко по-късно от повечето западни страни - започват да се оформят идеите за конституционно право, гражданско общество, разделение на властите, политическо представителство и т.н.

Така, за разлика от западните страни, където демокрацията по правило е резултат от продължително либерално-пазарно развитие, в България, поради своята национално-историческа, социокултурна, политико-културна, конфесионална специфика, провъзгласяването на демократичните свободи е пролог на пазарна икономика и либерализация на политическите отношения. България беше предназначена за възможно най-кратко време да извърви пътя, който западните страни са извървели 150 - 200 години. Това до голяма степен обяснява трудностите и сътресенията, които срещат българските народи по пътя си.

Списък с референции

СРЕЩУ. Боровик. B.I. Крестов. Основи на политологията и социологията.М. Завършил училище.,2004 г.

R.T. Мухаев. Политология. М. Единство., 2007.

Политология. Учебник за средните училища. Под редакцията на V.D. Перевалов.М. Норма - Инфра., 1999г.

Г.В. Пушкарьова. Политология. Кратък курс от лекции. М. Юрайт., 2003.