Есе за есенните празници
Великолепен бунт от цветове, хармонично поглъщащ всички възможни и немислими цветови палитри, живописно рисувани цветни селски пейзажи, радващи окото на пътника с ярки проблясъци на умираща есен, достойни както за четката на велик художник, така и за писалката на ученик, който с удоволствие ще напише есе на тема „Есенни празници“.
Пурпурното време тъкмо дойде на мястото си, когато започнахаесенните празници. Без съжаление училищните чанти са изоставени и безкрайните уроци са забравени.Моят класотиде заедно на екскурзия в страната.
Едва стигнахме до най-близкото село, ярката есен ни озари с богатата си златна украса. Разперените корони на ниски кленове бяха пълни с трицветни издълбани листа. Пирамидалните тополи пърхаха с езици от златен пламък в лъчите на събуденото слънце. Горските храсти, запазващи остатъците от зеленина, потръпнаха с пайети от малка зеленина. И само вечнозелени борове и ели горяха със скъпоценен малахит с нежен оттенък на тюркоаз.
Претоварената земя от ожънати житни ниви безметежно чернееше под тъмно лилавото есенно небе. Прозрачната брезова горичка беше бяла с грациозни черно-бели стволове, тъжно висящи дълги плитки от тънки клони. Последните ята птици забързано се отправиха в далечни скитания, тананикайки сбогом над главите ни.
След като се настанихме на живописна горска поляна, ние се взирахме с възхищение в очарованието, пламнало с дъгова палитра от цветове и се радвахме, че нашите есенни празници започнаха толкова красиво и незабравимо.