Етапи на оценка на напредъка - Педагогически контрол и оценка на качеството на обучението
Необходимо е да се диагностицират, контролират, проверяват и оценяват знанията и уменията на учениците в логическата последователност, в която се изучават.
Първата връзка в системата за проверка трябва да се счита за предварителна идентификация на нивото на знания на обучаемите. По правило се провежда в началото на учебната година, за да се определят знанията на студентите по най-важните (възлови) елементи от курса на предходната учебна година. Предварителната проверка се комбинира с така нареченото компенсаторно (рехабилитационно) обучение, насочено към премахване на пропуски в знанията и уменията. Такава проверка е възможна и подходяща не само в началото на учебната година, но и в средата, когато започва изучаването на нов раздел (курс).
Третото звено в проверката на знанията и уменията е повторен тест, който също като сегашния следва да бъде тематичен. Паралелно с изучаването на нов материал учениците повтарят наученото преди това. Многократната проверка допринася за консолидирането на знанията, но не дава възможност да се характеризира динамиката на образователната работа, да се диагностицира нивото на сила на асимилация. Такова изследване дава правилния ефект само когато се комбинира с други видове и методи за диагностика.
Четвъртото звено в системата е периодичната проверка на знанията и уменията на обучаемите по цял раздел или значима тема от курса. Целта на такъв тест е да се диагностицира качеството на усвояване от студентите на връзката между структурните елементи на учебния материал, изучаван в различни части на курса. Основните функции на периодичния преглед са систематизиране и обобщаване.
Петото звено в организацията на теста е финалният тест и отчитане на знанията и уменията на обучаемите, придобити от тях на всички етапи от дидактическия процес. В края на всеки се прави окончателен запис на напредъкатримесечие и в края на учебната година.
Специален вид е комплексната проверка. С негова помощ се диагностицира способността на студентите да прилагат знанията и уменията, получени при изучаването на различни учебни предмети, за решаване на практически проблеми (проблеми). Основната функция на цялостния тест е диагностицирането на качеството на осъществяване на междупредметни връзки, практическият критерий за цялостен тест най-често е способността на учениците да обясняват явления, процеси, събития въз основа на набор от информация, събрана от всички изучавани предмети.
Напоследък вместо традиционното понятие „контрол“, в допълнение към вече споменатото понятие „диагностика“, все по-често се използва понятието мониторинг. Мониторингът в системата "учител-ученик" се разбира като набор от дейности за наблюдение и диагностика, обусловени от целеполагането на учебния процес и осигуряващи динамиката на нивата на усвояване на материала от учениците и неговото коригиране. С други думи, мониторингът е непрекъснато контролно действие в системата "учител-ученик", което ви позволява да наблюдавате (и коригирате, ако е необходимо) напредъка на ученика от незнание към знание. Мониторингът е редовно проследяване на качеството на овладяването на знанията и уменията в учебния процес.
Най-често се използва обаче понятието контрол. В педагогиката все още няма установен подход към дефинирането на понятията "оценка", "контрол", "проверка", "отчитане" и други, свързани с тях. Често те се смесват, разменят, употребяват или в едно и също, или в различно значение.
Общото родово понятие е „контрол“, което означава идентифициране, измерване и оценка на знанията, уменията на обучаемите. Идентифицирането и измерването се нарича проверка. Следователно проверката е неразделна част от контрола,чиято основна дидактическа функция е да осигурява обратна връзка между учителя и учениците, като учителят получава обективна информация за степента на усвояване на учебния материал, своевременно идентифициране на недостатъци и пропуски в знанията. Проверката има за цел да установи не само нивото и качеството на обучението на ученика, но и обема на учебната работа на последния. В допълнение към проверката контролът съдържа оценка (като процес) и оценка (като резултат) от проверката, най-често - във формализирана форма - оценки.
Основата за оценка на напредъка на ученика са резултатите (резултатите) от контрола. В същото време се вземат предвид както качествените, така и количествените показатели за работата на учениците. Количествените показатели се записват предимно в пунктове или проценти, а качествените показатели - в стойностни преценки като "добър", "задоволителен" и др. На всяка ценностна преценка се присвоява определена, предварително съгласувана (зададена) оценка, показател (например ценностна преценка „отличен“ – оценка 5). Много е важно да се разбере, че оценката не е число, получено в резултат на измервания и изчисления, а стойност, приписана на ценностна преценка.
Функции и видове контрол на знанията в педагогическия процес
- Контролът е неразделна част от обучението. В зависимост от функциите, които контролът изпълнява в образователния процес, той може да бъде разделен на три основни вида:
o окончателен, разглеждан като средство за наблюдение на нивото (качеството) на асимилацията
Целта на предварителния контрол е да се установи изходното ниво на различни аспекти на личността на ученика и преди всичко изходното състояние на познавателната дейност, на първо място, индивидуалното ниво на всеки ученик.
Успехът на изучаването на всяка тема (раздел или курс) зависивърху степента на усвояване на тези понятия, термини, разпоредби и т.н., които са били изучавани на предишните етапи на обучение. Ако учителят няма информация за това, тогава той е лишен от възможността да проектира и управлява образователния процес, като избира най-добрия вариант. Учителят получава необходимата информация чрез прилагане на пропедевтична диагностика, по-известна на учителите като предварителен контрол (отчитане) на знанията. Последното също е необходимо, за да се фиксира (направи разрез) първоначалното ниво на обучение. Сравнението на първоначалното начално ниво на обучение с окончателното (постигнато) дава възможност да се измери "растежът" на знанията, степента на формиране на умения и способности, да се анализира динамиката и ефективността на дидактическия процес, както и да се направят обективни изводи за "приноса" на учителя към обучението на учениците, ефективността на педагогическата работа, да се оцени умението (професионализма) на учителя.
Най-важната функция на текущото управление е функцията за обратна връзка. Обратната връзка позволява на учителя да получава информация за хода на учебния процес за всеки ученик. То е едно от най-важните условия за успешното протичане на процеса на асимилация. Обратната връзка трябва да носи информация не само за правилността или неправилността на крайния резултат, но и да позволява да се контролира хода на процеса, да се наблюдават действията на ученика.
Текущият контрол е необходим за диагностициране на хода на дидактическия процес, идентифициране на динамиката на последния, сравняване на реално постигнатите резултати на отделните етапи с прогнозираните. В допълнение към действителната прогностична функция, текущият контрол и отчитане на знанията и уменията стимулира учебната работа на учениците, допринася за навременното идентифициране на пропуски в усвояването на материала и повишава общата производителност на учебната работа.
Обикновено текущият контрол се извършва чрез устно проучване, което се усъвършенства през цялото време: учителите все повече практикуват неговите форми като уплътнени, фронтални, лентови и др. Тестовите задачи за текущ контрол (броят им обикновено не надвишава 6-8) се формират така, че да обхващат всички най-важни елементи от знанията, уменията, изучавани от учениците през последните 2-3 урока. След приключване на работата задължително се анализират грешките, допуснати от обучаемите.
Учениците винаги трябва да са наясно, че процесът на усвояване има своите времеви ограничения и трябва да завърши с определен резултат, който ще бъде оценен. Това означава, че в допълнение към контрола, който изпълнява функцията на обратна връзка, е необходим друг вид контрол, който е предназначен да даде представа за постигнатите резултати. Този тип контрол обикновено се нарича окончателен. Резултатът може да се отнася както за отделен цикъл на обучение, така и за целия предмет или раздел. В практиката на обучението заключителният контрол се използва за оценка на резултатите от обучението, постигнати в края на работата по дадена тема или курс.
Окончателният контрол се извършва по време на окончателното повторение в края на всяко тримесечие и учебна година, както и в процеса на изпити (тестове). На този етап от дидактическия процес учебният материал се систематизира и обобщава. Подходящо проектираните учебни тестове могат да се прилагат с висока ефективност. Основното изискване към финалните тестови задачи е те да отговарят на нивото на националния образователен стандарт. Технологиите за финално тестване с помощта на компютри и специализирани програми стават все по-широко разпространени.