Евгений Гинзбург - заложник на бенефисите

Евгений Гинзбург - заложник на "Ползи"

заложник
След катоЕвгени Гинзбургзасне своя телевизионен „Benefit Performances“, той не можеше да прави нищо друго, освен да жъне плодовете на славата. Това беше съвсем очевидно тогава, през 70-те години на миналия век, и особено сега, когато Гинзбург, преди да навърши 67 години, почина от инсулт в московска болница.

Той попадна в телевизията случайно

Междувременно Гинзбург не възнамеряваше да стане телевизионен режисьор, музикален директор и дори не мислеше, че ще бъде наречен "човек на телевизията". Според него той се позиционира като директор на сериозен драматичен театър. Но така си беше.

Днес името Пургалин е полузабравено, като говорим за „Ползи“, първо се помни Гинзбург. Напразно. Известно е колко се ценят разумните идеи по света. Пургалин предложи да се създадат ярки „шоута“ (за нашата телевизия през онези години думата „шоу“ беше почти дива) около нетрадиционна актьорска личност. С тази личност на екрана трябваше да се забавляват нейните (личност) колеги и приятели.

Хареса ми идеята. Освен това Пургалин перфектно разви тази идея в сценарии, написа отлични стихотворения към добре познати мелодии, постави неочаквани сюжетни обрати, имаше остро, парадоксално, пародийно мислене. И в лицето на Гинзбург, Benefits получи отличен режисьор, творец с висок вкус, силен професионализъм и хумор.

Спомням си много добре как на екраните се появи първият "Benefit". Всичко в него беше страхотно, всичко беше неочаквано. Имаше само едно нещо, което беше странно: защоСавелий Крамаровбеше взет за главен герой - художник, без съмнение, забавен и много популярен, но, как би било по-точно да се каже, малък, едноизмерен? Сега отговорът на този въпрос е очевиден.„Полезното представяне“ на Гинзбург и Пургалин беше експериментално, никой не искаше да рискува, затова като „пробен балон“ пуснаха простия Савелий, от когото дори подкупите са гладки.

Успехът беше зашеметяващ. И следващите „Ползи“ бяха само във възход.Сергей Мартинсон,Лариса Голубкина,Людмила Гурченкоблестяха като главни герои. До тяхАлександър Ширвиндт,Армен Джигарханян,Николай Караченцови много други изглеждаха представителни в програмите, дори балетната звезда Марис Лиепа.

Накрая имаше "Вълшебният фенер" - музикален спектакъл, посветен на историята на киното. Имаше всичко - братя Люмиер, пародията "Фанфан-лале", "Фантомас" и много други. Фенфан беше Караченцов. Фантомас -Емануел Виторган, забавен комисар Юве - Генадий Хазанов. „Фенерът“ е създаден по пряка заповед на председателя на Държавното радио и телевизия на СССР Сергей Лапин за фестивала на телевизионния филм в Монтрьо, Швейцария, където беше необходимо да не се губи лицето. Не уцелиха - взеха първо място. Но въпреки че Швейцария прие Гинзбург с гръм и трясък, дълги години той беше „забранен” дори в социалистическите страни, дори в Унгария и България. Или като роднина на емигранта Галич, или като евреин ...

„Благотворителните представления“ с Голубкина и Гурченко не бяха просто сглобяемо вариете. Бяха мюзикъли. И в бъдеще Гинзбург и Пургалин искаха да следват този път. Планираха да работят сОлег Борисовпо „Операта за три гроша“, сАндрей Мироновпо Шерлок Холмс и д-р Уотсън, сЕвгений Леоновмечтаеха за „Добрият войник Швейк“ и т.н. Всичко това беше предложено на ръководството като планове за няколко години. Но им беше казано не.

Успехът на „Полезности” явно подразни някого и то силно. Помня добре бележката„Комсомолская правда“ от онези години, в която тези телевизионни програми бяха разбити за необмислено, празно забавление. Тези "комсомолци" трябва да гледат днешната телевизия ...

Тестване за голям филм

Тогава Гинзбург имаше други времена. Имаше изблици, като например "Новогодишни атракции в цирка" с участието наИгор КиоиАлла Пугачева. Спектакълът, разбира се, беше ярък, но нещо липсваше. Да, имаше повече възможности - и илюзии, и коне, и вода, и трапеци, и беше трудно да се работи, но интересно, а Пугачева все още не беше "поп бандър". Но все пак нещо не беше наред, славното време на „Бенефисите“ беше в миналото.

Гинзбург също се опита в голям филм. Творческият му съюз с Гурченко се реализира в "Рецептата за нейната младост" - екранизацията на "Средствата на Макропулос" от К.Чапек. По-късно Гинзбург се оплаква, че филмът, високо оценен от Мосфилм, е бил приет мрачно в Госкино. Но в интерес на истината трябва да се каже, че филмът, въпреки участието на много добри актьори в него, се оказа доста среден, макар и компетентен. Гинзбург като цяло работеше много с Гурченко, което не им попречи да се карат и да не общуват по-късно.

Честно казано, нито в „Девойката от Руан“, нито в „Сватбата на сойките“, нито в „Островът на изгубените кораби“, нито в сравнително скорошната „Анна“ Гинзбург се издигна до висотата на Бенефисите. Или може би той просто се оказа техен заложник - бяха твърде ярки, твърде изразителни и революционни? Така че го съдиха тогава доста строго.

Гинзбург се смяташе за неконтролируем човек. Той се жени три пъти и има деца и от трите брака. Но външно той създаваше впечатление за солиден, спокоен господар.

Веднъж попаднах на неговия майсторски клас на филмовия фестивал в Ялта. Много спокоен, дори мъдър човек, ироничен, ноиронията е скрита достатъчно дълбоко. И разбира се, умен и професионалист.

В днешната телевизия той, разбира се, би бил излишен, черна овца. Ето един парадокс – точно в ерата на развлекателната телевизия тя не беше полезна. Не му е времето. Не е негово положението, когато в шоуто управляват повърхностни и не особено квалифицирани момчета, на които вместо талант са дадени значителни технически възможности (несравними с тези на Гинзбург!) и способност да усещат чувствително къде са големите пари и как бързо да ги получат.

Е, всекиму неговото. Гинзбург си тръгна, момчетата останаха. Но името му вече е вписано в историята на телевизията. Ще ги запомни ли някой, тези момчета?

СЕРГЕЙ ПАЛЧИКОВСКИЙ Първи кримски N 408, 20 ЯНУАРИ/26 ЯНУАРИ 2012 г.