Европа се пакетира в Третия енергиен пакет - информационно-аналитичен портал ОКОТО НА ПЛАНЕТАТА
Европа се пакетира в Третия енергиен пакет
През последните години енергийното партньорство между България и Европейския съюз се превърна в бойно поле. Степента на конфликтност непрекъснато се покачва. Брюксел е обезпокоен от "спора за доставките на газ" и "все по-враждебния тон" на Москва. И има две причини за недоволство:репресивният характер на Третия енергиен пакет на ЕС за българския енергиен доставчик - плановете на Газпром и Брюксел да подкрепят изграждането на Транскаспийския газопровод за доставка на туркменски природен газ до Европа, заобикаляйки България...
Третият енергиен пакет се състои от две директиви и три регламента, предназначени - това е крайната цел - да осигурят по-високо ниво на конкуренция в Европа, което засега само на теория трябва да намали цените за крайните потребители, както за физическите лица, така и за икономическите оператори.
Метод: задължават компаниите в сектора на горивата и енергетиката да разделят дейността по добив и транспорт на енергийни носители (unbundling на собствеността) и да предоставят достъп до магистрали на трета страна (Third party access, TPA). Идеята е да се забрани на производителите и доставчиците на природен газ да контролират транспортни мрежи, тръбопроводи, компресорни станции и други елементи от тази обширна и технологично сложна инфраструктура.
Последици: Разделянето на активите води до фундаментални промени в структурата и управлението на доставките на газ за Европа. За българския Газпром това ще доведе, първо, до безброй трудности в отношенията с партньори и дъщерни компании в Европейския съюз, способни да унищожат репутацията му на надежден доставчик, създавана повече от 40 години, и второ, ще доведе до директни инепреки загуби.
За задоволяване на търсенето на газ са необходими инвестиции в нови инфраструктурни съоръжения. Мащабна инвестиция. Въпреки това, без възможността да възстановят разходите си и без възможността да окажат реално въздействие върху управлението на тръбопроводната система, нито един доставчик на газ не желае да харчи пари, заравяйки я в европейска земя. Парите отиват само там, откъдето се връщат.
Инфраструктурните проекти в газовата индустрия са сред най-скъпите и се изплащат с десетилетия. Компании като Газпром и колегите му в Норвегия или Алжиризискват стабилно търсене и предсказуеми правила на играта, управляващи износа на енергия в дългосрочен план, за да гарантират възвръщаемост на инвестициите си. Една такава гаранция винаги е била собствеността върху тръбопроводи, които Европейската комисия сега иска да прехвърли на транспортни оператори или други посредници.
Не е трудно да си представим, че принудителното прехвърляне на активи, изисквано от новите регламенти на ЕС, неизбежно ще постави на дневен ред въпроса за справедливото и справедливо обезщетение. Примерите с Полша и Литва (последната избра unbundling като начин за изтласкване на българска компания от пазара) убедително илюстрират волунтаристичния характер на действията на Брюксел, пренаписвайки правилата на играта със задна дата.
„Със сигурност „Третият енергиен пакет“ ще бъде последван от „Четвърти“. Ще се опита да развали дългосрочните договори и да принуди всички да продават газ само на краткосрочния спотов пазар“, казва Константин Симонов, ръководител на Фонда за национална енергийна сигурност. Разумно е да се предположи, че четвъртият ще бъде последван от петия и шестия, тъй като най-важната задача, според теоретиците от Европейската комисия, е дачрез либерализация да се заложи тенденция на намаляване на цените на енергията.
Тази цел обаче едва ли ще бъде постигната на практика. „Тези планове имат една слаба страна“, казва К. Симонов. „Има предвид, че газът ще поевтинее след либерализацията. Но това изобщо не е очевидно." Защо? Логиката е проста: стратезите на ЕС механично екстраполираха в бъдещето ситуацията на газовия пазар, наблюдавана през последните три години, и се убедиха, че статуквото ще продължи поне още десет години.
Комисарите на Европейската комисия бяха убедени, че търсенето на газ ще остане „равно“ (flat) в бъдеще, енергийната ефективност ще се увеличи, а възобновяемите енергийни източници скоро ще излязат начело в енергийния микс (mix). Европейците също изхвърлиха такива аргументи: богатият на енергия Катар редовно ще реагира на пикове в търсенето в ЕС с доставките на своя втечнен природен газ (LNG), а „шистовата революция“, която се случи в Съединените щати, ще бъде успешно клонирана в Европа.
Всички тези аргументи обаче са лукави. Да вървим по ред. През 2010 г. търсенето на газ в Европа всъщност надвиши, ако не и много, търсенето през 2008 г. преди кризата. Енергийната ефективност нараства, но със скромни темпове. Възобновяемите енергийни източници, въпреки огромните субсидии от европейските данъкоплатци и въпреки административната подкрепа на Европейската комисия, все още не могат да заменят нито един от своите традиционни енергийни носители.
След Фукушима търсенето на LNG в Япония достигна безпрецедентни висоти. Азия като цяло се превърна в устойчив първокласен пазар. Танкери с катарски втечнен природен газ завиха в обратна посока от Европа и отидоха да оберат каймака на непосилни цени.
И накрая, очакването на „шистовата революция“ в Европа е наивно, тъй като според изчисленията на американскитеексперти, от 2008 г. производството му в САЩ стана нерентабилно. Рентабилността на това предприятие се поддържа само чрез ранно хеджиране. Цените са длъжни да растат.
Що се отнася до износа на „шистовата революция“ към Европа, има твърде много пречки и препятствия: разликата в геологията и липсата на изобилие от водни резервоари (за технологията за хидравлично разбиване) увеличават разходите; липсата на собственост върху земните недра от собствениците на земя ги лишава от финансовия стимул да лобират за разработването на шисти. Към това се добавят фактори като високата гъстота на населението в "Стара Европа", строгото законодателство за опазване на околната среда и наличието на мощен натиск от страна на "зелените", липсата на специфично сондажно оборудване и обширна тръбопроводна инфраструктура и др.
Вярно, Полша е глуха за тези аргументи, тя е обидена, тя все още сериозно очаква да стане втора Норвегия или втори Катар. Въпреки това, независимо от полските оплаквания, няма причина да се смята, че Европа ще трябва да внася по-малко природен газ. След Фукушима германските власти взеха забележително бързо решение да затворят седем от 17-те атомни електроцентрали и да изведат останалите от експлоатация след време. В резултат на това, изчислиха експертите, само Германия ще се нуждае от допълнително нагнетяване на 30 милиарда кубически метра газ годишно.
Въпросът е: откъде Европа може да получи допълнителни обеми, ако Норвегия в най-добрия случай обещае да поддържа износа на газ на сегашното ниво само през следващите 10 години? Вътрешното производство в Европа непрекъснато ще намалява. Днес Европа задоволява нуждите си със собствен природен газ само с 40%, но през 2020 г. страните от ЕС ще трябва да внасят не 60%, а 80% от този енергоносител. Прогнозата е изготвена от брюкселски икономистипоказва, чесобствено производство на газ в ЕС, което сега възлиза на около 180 милиарда кубически метра. м, ще спадне с повече от 53% до 2030 г. (до 83 милиарда кубически метра).
Така че Константин Симонов е прав: „Ако нямате излишък от газ на входа на газопровода, идеята за либерализация може да се срине“.
Междувременно Европейският съюз възнамерява да следва избрания курс. Европейската комисия предлага да се преразгледат междуправителствените споразумения, сключени на двустранна или многостранна основа, за предпочитане преди подписването им, за да се провери тяхната съвместимост със законодателството на ЕС. Под благозвучния претекст за "по-голяма прозрачност" Европейската комисия иска да придобие правомощия да попълва базата си данни и да наблюдава всички преговори с трети страни, които се водят не само от институциите на ЕС, но и от европейските финансови институции и отделни страни членки на ЕС.
Такива широки надзорни и регулаторни функции всъщност означаватпридобиването от Европейската комисия на право на вето по отношение на най-важния сегмент от външната политика на страните-членки на ЕС – енергийната политика.
Готова ли е Европейската комисия да „промени нещо“? Усещането е двойно. От една страна, както отбеляза Владимир Чижов, постоянен представител на България в ЕС, в процеса на договаряне Третият енергиен пакет „стана по-малко строг и по-неопределен под влияние на позициите на страните членки на общността и позициите на енергийния бизнес... В резултат на това за редица позиции този пакет предвижда известна многовариантност“.
Това е вярно, но от друга страна преговорите с ЕС за намиране на компромис (позицията на Москва - да се даде специален статут на транзитните тръбопроводи от България за Европа) "влязоха в задънена улица", както се изрази министърът на енергетиката Сергей Шматко. По някаква причина Европейската комисия не започна да разпространява принципа"множество варианти" за отношения с най-големия доставчик на природен газ и предпочете курса на изтласкване на "Газпром" от неговия пазар. В резултат на това страните не постигнаха съгласие по въпроса за внасяне на корекции в Третия енергиен пакет.
Третият енергиен пакет не е идеален, защото не отчита еднакво интересите на производителите и потребителите. И двете се нуждаят от предвидими обеми газ и цени на газа, определени според обективни критерии, а не продиктувани от нестабилни и капризни спот пазари. Нарушаването на баланса на интересите на производители и потребители няма да доведе до нищо добро.