Езерото Вашти
Намира се близо до езерото Балтым. 5 километра по магистралата, а след това по горския път от завоя още толкова. В езерото се влива малка рекичка, а от другата страна изтича рекичка - изворът Въщин.
Пътят в началото е неасфалтиран, след което дори започва асфалт (по-близо до езерото). Пътят свършва в задънена улица, в края на която има изоставена база (или нещо друго). Ето защо, преди портите на базата, трябва да завиете надясно по черния път, който ще ви отведе малко по-близо до езерото. Под планината има стара дървена къща, от която тече поток. Пръчки и боклуци са разпръснати в дървената къща. Би било хубаво да почистите ключа, защото минават доста гъбари и туристи. Езерото е обрасло с бреза, тръстика, върба. Почти непроходими гъсталаци. Дълбочината е малка, близо до брега само 15-20 см. Дъното е блатисто, можете да потънете доста дълбоко. В езерото обаче има риба. Стада пържени се разхождат по брега. Точно под надвисналите храсти има кривогледи, те редовно ядат зейнали пържени, поради което рибите изскачат от водата на ята.
Водата е бистра, утаена при тихо време.
Ухапване на щука нерешително. Тя вижда воблера, следва го, дори преплува няколко метра с нос във воблера, но не се опита да го изяде.
От 15 ухапвания 4 бяха успешни.
Щуката се намира лесно. Тя стои в короните на брезите, отсечени от бобри. Видях бреза във водата - елате по-тихо, но не по-близо от 5-10 метра. При замятане близо до клоните щуката изскача и се опитва да хване воблера.
Бреговете са мочурливи, на места покрити с мъх. Вглеждайки се внимателно, виждам голяма червена боровинка. Събирам няколко шепи и продължавам напред.
През деня се лутам из храстите, гърбът ми е мокър. Не е лесно да се мине през храстите!