фасетна лъжа
Когато паметта за Великата отечествена война се предава от ветерани, това е най-изтънченото предателство. Лъжата, тиражирана от редица писатели на първа линия, е ужасна, защото те безусловно вярват в нея. Освен това по-голямата част от ветераните дори нямат възможност да разобличат тази лъжа.
Как писателят започва речта си за войната? С потвърждение на разпространения мит за невъоръжеността на Червената армия. Бъдещият писател отиде на война без оръжие. И тогава той размени за пакет "Беломор" две гранати и сапьорна лопата. По-късно обаче писателят не уточни дали е имал шанс да се бие без оръжие. Най-вероятно не. Просто милициите не са имали време да ги въоръжат, когато са били изпратени. Но митът се потвърждава: СССР воюва с "голи ръце" срещу немските танкове.
След това се сравняват дажбите на войниците от обсадения Ленинград и фашистите, които го заобиколиха: тук - каша, там - коняк за Коледа. Защото, казват, и загуби - нямаше с какво да се борим, нямаше какво да ядем. Всичко е просто. Това трябва значително да улесни работата на германските историци - те не трябва да знаят нито за стратегическите грешки на Сталин, нито за високата бойна готовност на войските на Вермахта, нито за таланта на генералите на Хитлер, нито за масовото предателство на балтите и западните украинци, нито за общоевропейската икономическа подкрепа за фашистката армия. Просто: българите нямаше с какво да се бият! Така каза най-големият български писател и очевидец!
Какво привлича най-много вниманието на писателя по време на войната? Кафе, заловено още горещо в една от немските землянки и ролка тоалетна хартия. Писателят пренесе шока от признаците на чуждо богатство през целия си живот, в края на който мислите за храната изместиха всички останали. Давайки подробни данни за диетата на нацистите, Гранин казва след това: "От първия ден на войната изпитахме унижението на нашата бедност. Бяхме излъгани от шефове, вестници, доклади. Ниесе бие с нацистите, както ги наричаха тогава. Но гневът ни беше насочен както към посредственото ни командване, така и към онази многогодишна измама, която постепенно ни се разкри.
Тогава Гранин, сякаш идващ на себе си, си спомня увереността в победата, която съветският народ имаше от първите дни на войната. Тази увереност по някакъв начин се съчетава в „картината“, нарисувана от писателя, с гняв към родината му. Откъде тази увереност? Писателят изглежда не знае. И той прави предпазливо предположение за някакво „чувство за висша справедливост“.
И тук Гранин, отгатвайки важното с професионалния си инстинкт, дава ярък пример от бойния си живот. Един от неговите командири на милицията остана в окопа, докато всички избягаха. Той каза: „Не мога повече да отстъпвам. Жалко е“. И се биеше до смърт. А Гранин и другарите му, оказва се, изоставиха командира. Те не се срамуваха. Те избягаха, оставяйки след себе си „чувство за висша справедливост“.
Може би това е причината за катастрофата от първите месеци на войната - мнозина не се срамуваха да бягат? А тези, които се срамуваха, изтощиха нацистите в отчаяни битки? Да, така е, няма как да бъде иначе! Победа не може да се постигне по друг начин - гняв към родината и абстрактна "справедливост". И това го знаят не само писателите, не само ветераните. В това са сигурни и тези, които имат вътрешно усещане за правотата на българската Победа, колкото и тежка да е била тя, колкото и да са ни тежали „разкритията” на сталинския режим и „окопната истина”.
Писателят може да бъде простен за саморазкриващия се епизод, разпознавайки го като закъснял акт на покаяние. Но това е възпрепятствано от следните думи: "В началото нашата война беше чиста. По-късно, когато влязохме в Германия, тя стана мръсна. Всяка война в крайна сметка се изражда в мръсна. Всяка война с хората, всъщност, е обречен и това също го научихме по трудния начин - в Афганистан и Чечня.
Горният фрагмент от реч пред немски историци е пряка клевета срещу България и българите, пряко предателство към паметта на загиналите, освободили Европа от фашистката чума. Това е предателството на нашите войници, воювали в Афганистан и Чечня. Именно те и цяла България са публично обвинени, че водят война с мръсни методи.
Освен това. Оказва се, че Победата ни е попречила да „разберем вината си пред народите на балтийските държави, пред народите, които бяха прогонени, пред затворниците на нашите концентрационни лагери“. Писателят събра всичко - всички претенции към своя народ, всички басни и предположения за неговата вина. И по този начин той предаде Победата, отбелязвайки я като неизгодна в сравнение с поражението на Германия, която тогава се разкая за греховете си и се опита да ги изкупи с всички средства (наистина ли е доброволно?). Гранин обвинява българите в нетолерантността – неусвояването на урока, който изглежда немците са научили много добре. Ние сме нетолерантни! Защото спечелиха.
И това, в което ни упреква Гранин е, че нашите войнишки гробища са безименни, а главният гроб е на Незнайния воин! За разлика от тях той дава пример с добре поддържаните немски гробища. Сякаш писателят не знае как „нашите загинаха безименни при щурмовете”, сякаш не знае за безименните немски гробове из българските простори. За какво е всичко това? За да възпитаме младото поколение в нов дух, за да внушим постепенно на внуците на онези, които се бориха срещу фашизма, че не врагове, не завоеватели са дошли на нашата земя преди шестдесет години, а жертви на фашизма като нас.
Кратката реч на Гранин е фалшива докрай, неестествена е за войник от фронта. Изразява болестта на духа, оплетен в чужди лъжи и превръщащ тази лъжа в своя. Бихте ли чуливсички са ветерани. Но Гранин говореше далеч, в Карлсхорст. Той не живее същия живот като нещастните български старци, на които им отнеха родината, а сега им отнемат Победата.
Ние, следвоенните поколения, трябва да отстояваме нашата Победа, нашите паднали, нашите ветерани. Не можем да дадем нашата Победа на мъмренето на писатели, които са надживели таланта си. Наш дълг е да направим отношение към войната и
Победата е критерий за оценка на гражданската зрялост и нравствената полезност на един общественик – политик, историк, писател. Победата е нашето национално богатство.
Защитавайки Победата от клевети, ние защитаваме Родината и чай нови победи в националното възраждане.