"Фауст". Премиера. Днес в Челябинския държавен академичен театър - премиерата на операта
Това събитие беше наистина дългоочаквано. В края на краищата последният път, когато "Фауст" е играл на сцената на Челябинск, беше преди четвърт век. Театърът отдавна се готви за голяма премиера. Предварително беше подготвена концертна версия, която, според създателите, трябваше да подготви публиката за възприемането на едно оперно бижу. За първи път произведението на Гуно е изпълнено на оригиналния език – френски, както е прието в целия музикален свят.
А голямото събитие беше предшествано от генерална репетиция, за която имаше възможност да се купят билети. И залата беше пълна. Репетицията обаче, въпреки че публиката беше предупредена, че по време на представлението може да има спирания, когато диригентът или режисьорът може да направи забележка и да поиска повторение на някоя сцена, се превърна, така да се каже, в „репетиционна премиера“, която надмина всички очаквания.
Преди началото на представлението успяхме да разговаряме схудожествения ръководител и главен диригент на театъра Евгений Волински.
Всяка премиера е събитие за театъра. Разбира се, ние се притесняваме, - каза Евгений Григориевич. - Спектакълът е необикновен, литературният извор се отличава с дълбока философия, музиката е невероятна. И ние се опитахме да представим това монументално оперно платно в актуализирани цветове, като същевременно внимателно запазихме музикалния компонент. Искахме съвременният зрител да понесе мисли за истинската стойност на живота, за избора, който рано или късно всеки от нас трябва да направи. А това е много трудно. Режисьор-постановчикът Екатерина Василева изненадващо усеща времето, а нейната интерпретация се отличава с много тънко чувство за мярка. Режисьорът успя да запази баланса, формата по никакъв начин не изкриви дълбочината на съдържанието, позволи на публиката да погледне себе си през героите на представлението, да мисли за такиваосновните универсални понятия за добро и зло.
На въпроса как се работи върху спектакъла, Евгений Григориевич отбеляза, че това е много голяма работа, която отне повече от една година, че всеки щрих е разработен от режисьора стриктно. Че артистите растяха от репетиция на репетиция, че всички горяха и работеха с вълнението на младостта.
Волински отговори и на острия въпрос защо е необходимо да се изоставят класическите продукции, защото „модернизацията“ отнема вкуса на епохата и понякога иноваторите „изхвърлят бебето с водата“.
„Аз самият се смятам за академичен музикант, подчерта диригентът, но трябва да се разбере, че времето не стои неподвижно. Това, което беше добро вчера, по-младото поколение не винаги възприема днес. Така че и ние трябва да се променим. Трябва да призная обаче, че някои от утвърдените продукции са направо ужасни. Но Екатерина Василева е специален случай. Няма да налагам мнението си, просто гледайте пиесата.
Сред публиката в залата имаше много музиканти, студенти, любители на операта, които слушаха Фауст на най-добрите сцени, включително Болшой. Бдителността се стопи моментално: това, което се случваше на сцената, беше очарователно. Беше наистина изблик на младежка енергия, добри вокали, нова хореография, предложена от Юрий Смекалов, млад и все още танцуващ хореограф от Санкт Петербург. Разкошен декор, костюми, декори. Най-сложните структури, които отнеха тонове метал, светлинни ефекти и много други - всичко е подчинено на един план - създаването на холистично хармонично изпълнение. И, разбира се, изпълнителите заслужено получиха аплодисментите си тази вечер: Народният артист на България Николай Глазков (старият Фауст), стажантът Михаил Меншиков (младият Фауст), Екатерина Бичкова(Маргарита), Николай Лоскуткин (Мефистофел), Сергей Гордеев (Валентин), Мария Фролова (Марта), Иван Морозов (Вагнер), балетисти и други изпълнители.
С вълнение публиката очакваше балетната картина „Валпургиева нощ”. Можем да кажем, че това беше едноактен, напълно самостоятелен балет, малко приличащ на красивата си класическа версия, която никой не отменяше, но която при цялото желание би се оказала чужда в постановката на Василева. Няма смисъл да разказваме как образите на Марлене Дитрих, Майкъл Джексън, Мерилин Монро са вписани в балетната картина, за да разберем къде е адът на земята с нейната психиатрична болница и къде е раят. Просто трябва да се види и чуе, да се разбере по свой начин. Не търсете паралели, а възприемайте изпълнението на безсмъртната музика на Гуно като съвсем ново. И най-важното, наистина талантлив.