Права на бежанците и международна отговорност, World, InoSMI
Всичко за днес
Война и военно-промишлен комплекс
Избори в Украйна
Мултимедия
Проблемът с бежанците и спазването на техните права е особено остър за световната общност. То е свързано с вътрешното положение на редица страни, отговорността на правителствата, дейността на международни организации, неправителствени фондации и дори отделни граждани по света.
Трагичните събития в австралийските бежански лагери, изключително тежките условия на живот на сирийците, избягали от гражданската война в страната си, както и зачестилите случаи на нелегални мигранти, умиращи в морето, насочващи се към южните брегове на Европа, от време на време привличат вниманието на медиите, обществеността, експерти, държавни служители, международни организации и неправителствени сдружения.
По отношение на решаването на този проблем обаче няма светли перспективи, които да облекчат непоносимите условия на живот на бежанците, чийто брой според международните организации продължава да нараства всеки ден.
Значителното нарастване на броя на бежанците е свързано с развитието на ситуацията в света през последните няколко години. Ситуацията в тази област се утежнява допълнително от нестабилността и нарастващия брой военни конфликти. Междувременно повечето държави, особено сред индустриализираните, не бързат да поемат отговорност и да предприемат конкретни действия по този въпрос.
Австралия е една от тези страни. След идването на власт на консервативното правителство на Тони Абът и затягането на вътрешната политика в страната се създават големи пречки пред желаещите да получат бежански статут.
ВъпрекиНесъгласие и протести от редица правозащитни групи, през последните години австралийското правителство започна да изпраща бежанци в островни лагери, разположени далеч от континента, и по всякакъв възможен начин предотвратява тяхното преселване на континента.
С оглед на това неотдавнашният поток от бежанци от Австралия се насочи към някои островни държави, като Папуа Нова Гвинея и Науру в Тихия океан, където също трябва да живеят в лагери при неблагоприятни климатични условия и хора с изключително ниски материални доходи.
След този инцидент генералният директор на консулския отдел на Министерството на външните работи на Иран Хосейн Мир-Факхар на среща с австралийския посланик в Техеран протестира срещу неподходящите действия и използването на насилие, довели до смъртта на ирански бежанец, и поиска австралийската страна незабавно да разследва обстоятелствата на убийството на Реза Барати.
Въпреки последните събития в бежанския лагер Манус, на островите, съседни на Австралия, голям брой бежанци от различни части на света продължават да живеят в непоносими условия, които се опитаха да влязат незаконно в тази страна по море. Нещо повече, според някои източници от правозащитни организации, тези хора дори са лишени от възможността да се върнат в страните си на произход.
Междувременно, в съответствие с международните договори, подписани от повечето държави през последните няколко години, зачитането на правата на бежанците е едно от основните задължения на всички, които приемат условията на тези споразумения.
Права на бежанците съгласно международното право
Тази конвенция стана харта, управляваща работата на Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците и определи статутабежанец. В същите документи са формулирани правата и някои задължения на държавите и международните организации по отношение на бежанците.
Според дефиницията на Женевската конвенция бежанец е лице, което е принудено да напусне родината си поради страх от нараняване поради расови или религиозни причини, участие в обществени формации или политически възгледи и е готово да се откаже от гражданството си.
В рамките на това определение най-важните причини, които са принудили човек да напусне страната на постоянно пребиваване в търсене на убежище, могат да бъдат война или някакъв вид военен конфликт. В момента статут на бежанец може да се получи в случай на определени проблеми от икономическо или екологично естество.
В допълнение към Женевската конвенция, Нюйоркският протокол от 1967 г. и Резолюция № 428 на Общото събрание на ООН се считат за други важни международни споразумения за правата на бежанците.
Тези документи посочват такива права на бежанците като право на живот, неприкосновеност на личността, свобода, равенство пред закона, свободно движение и избор на местожителство, право на работа, професионална дейност и обучение, а също така определят свързаните с това задължения на държавите.
Въпреки това има огромна разлика между това как се държат държавните органи на отделните държави и какви международни задължения имат да спазват правата на бежанците. Именно тази ситуация е причината проблемът с бежанците да е толкова остър в целия свят.
Това също кара човек да мисли, че през последните години нивото на отговорност, което развитите така наречени северни държави са поели към бежанците, е много по-ниско от товаразвиващи се държави.
Проблемът с бежанците и отговорността на индустриализираните страни
Според ВКБООН нарастващото бреме на отговорността за бежанците пада върху плещите на развиващите се страни, тъй като именно там живеят 70% от общия им брой.
Напоследък неконтролираният поток от бежанци идва главно от страни като Афганистан, Ирак, Сомалия и Сирия, като само малка част от тях намират убежище в развитите страни.
Както отбелязва Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, след дестабилизирането на ситуацията в Афганистан и Мали някои съседни страни, като Пакистан и Кения, бяха принудени да отворят границите си и започнаха да приемат бежанци на своя територия.
Пакистан, според ВКБООН, е на първо място по брой приети бежанци, чийто брой в тази страна вече е достигнал 1,6 милиона души. На второ място е Ислямска република Иран, която е предоставила убежище на около 900 000 души, основно от Афганистан и Ирак. Това е въпреки факта, че много по-голям брой бежанци живеят нелегално в Иран и дадената цифра отразява само официалния брой регистрирани мигранти.
Така след началото на сушата в Африканския рог и атаките на САЩ срещу Ирак и Афганистан, в резултат на които стотици хиляди хора бяха принудени да напуснат домовете си, атаките на НАТО срещу Либия и сирийската криза допълнително увеличиха броя на бежанците по света.
В тази връзка ООН отпусна финансова помощ в размер на 850 милиона долара за нуждите на бежанците от Сирия, докато само Йордания се нуждае от 1,8 милиарда за настаняване на 600 000 такива граждани.
Сравнявайки статистическите данни за приема за страни като Либерия и Съединените щати, човек можеправят интересни заключения относно отговорността на индустриалните страни в хуманитарна криза.
От 44-те развити страни Съединените щати поеха най-голяма грижа за бежанците, като през 2012 г. приеха около 83 000 вътрешно разселени лица. Междувременно само бедната африканска страна Либерия, след началото на сушата в северната част на "Черния континент", осигури подслон на повече от 180 000 бежанци от регионални държави като Сомалия.
Според статистиката на Службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците през 2012 г. общо 480 000 души са подали молби за бежански статут до властите на индустриализираните страни, но само няколко от тях са получили задоволителен отговор.
По-специално, Австралия, чиито служители винаги говорят за притока на бежанци като една от основните задачи пред националното правителство, прие на своя територия само 3% от общия брой принудителни мигранти по света.
Друг забележителен факт е, че в самите индустриални страни има много разделения по проблема с бежанците.
От една страна, южноевропейските страни като Кипър, Малта и Италия са за по-голямо участие на скандинавските държави в проблема с бежанците, пресичащи южните граници на Европейския съюз. От друга страна Германия и Холандия критикуват тактиката на южните партньори в ЕС и затягат още повече мерките си по отношение на бежанците.
Епилог
Напоследък проблемът с принудителните мигранти се превърна в един от най-големите противоречия между страните от Севера и Юга, повдигайки въпроса за връзката между понятия като „развитие“ и „зависимост“.
Докато теоретици като немския икономист и социолог Андре ГундерФранк и американският философ Имануел Уолърщайн посочват, че страните от Севера трябва да отговорят на предизвикателствата от Юга, докато индустриализираните държави се отклоняват от предоставянето на помощ за решаване на проблема с бежанците и свързаната с него хуманитарна криза.
Според някои анализатори войните, въоръжените сблъсъци, етническите конфликти в Афганистан, Ирак, Мали, Сирия и Мианмар, както и икономическите кризи и проблемът с климатичните промени, поради които броят на бежанците расте по цялата планета, са пряко свързани с политиката на световните сили.
Имайки предвид всички гореизложени факти, трябва да се подчертае, че в светлината на нарастващата хуманитарна катастрофа и рязкото увеличаване на броя на бежанците по света, страните от Севера са длъжни да се държат по-отговорно при решаването на този проблем.