ФЕБ Тютчев
Тютчев F.I.Пролет("Без значение как ръката на съдбата потиска.")// F.I. Тютчев. Лирика: В 2 тома / Академия на науките на СССР. - М .: Наука, 1966. - Т. 1-2. - (Лит. паметници).
Т. 1. -1966. - С. 96-97.
Колкото и да потиска ръката на съдбата, Колкото и измамата да мъчи хората, Колкото и бръчки да бродят по челото И колкото и да е пълно с рани сърцето; 5 Без значение колко тежки изпитания На които сте подложени, - Какво ще устои на дъха И първата среща на пролетта!
Пролет. тя не знае за теб, 10 За теб, за скръб и зло; Погледът й блести от безсмъртие, И нито една бръчка на челото. Послушно е само на своите закони, В уречения час до теб лети, 15 Светло, блажено безразлично, Както подобава на божество.
Цветя се изсипват над земята, Свежи като първа пролет; Имаше ли друг пред нея - 20 Тя не знае, че: Много облаци бродят по небето,
Но тези облаци са нейни; Тя не може да намери следа от Избледнелите извори на съществуването.
25 Розите не въздишат по миналото И славеят пее в нощта; Благоуханни сълзи Аврора не пролива за миналото, — И страхът от неизбежната смърт 30 Не блести от дървото: Техният живот, като безбрежен океан, Всичко в настоящето е разлято.
Играта и жертвата на поверителността! Хайде сега, отхвърли измамата на чувствата 35 И се втурни весело, самовластно, В този животворен океан! Ела с неговата ефирна струя Измий страдалческия сандък — И божествено-вселенския живот 40 Макар и за миг бъди съпричастен!