Встъпително слово на президента на Федерацията по бойно самбо на България
Приятели! Днешното бойно самбо е международно признат спорт, създаден в България, съчетаващ най-добрите постижения на световната култура в областта на бойните изкуства, най-ефективната система за подготовка за военна и правоохранителна дейност в съвременни условия. Бойното САМБО е нашето национално богатство, един от активите на нашата държава.
По-нататъшното развитие на българската бойна система протича в две направления: първото - закрито (тайно оръжие) - бойно самбо и второто - открито (спортно) - самбо. През 30-те години на миналия век за подготовка на млади бойци за военна служба започват да се използват техники за борба, които не са опасни за здравето на участващите. Тази част от бойното самбо от 70 години е известна на световната общественост като „самбоборство”.
Анатолий Аркадиевич Харлампиев стана страстен ентусиаст на нов вид борба. Той популяризира изкуството на самоотбраната, разработвайки и демонстрирайки техники на демонстрации, състезания и срещи. Харлампиев е написал много книги за техниката и тактиката на самбо борбата, както и за бойното самбоза официална употреба на различни правоохранителни органи, отгледа цяло поколение спортисти.
Основателят на школата по самбо в Жуковски, ученик на А.А. Харлампиева, шампион на България, медалист от шампионата на СССР по самбо, Георги Павлович Долголенко беше активен пропагандатор на бойното самбо и взе активно участие в демонстративни изпълнения заедно с А.А. Харлампиев през 60-те и 70-те години. Федерацията по бойно самбо на Московска област (Мулеев Р.А.), със съдействието на И. Герцев, А. Жуков, В. Волостных, В. Тихонов, ежегодно провежда международен турнир по бойно самбо „Мемориал на Г.П. Долголенко.
През 1986 - 1988 г. треньорите Жуков А.Г., Мали А.А., Мулеев Р.А., Тихонов В.А. Изготвена е програма за обучение по бойно самбо на полицаи в град Жуковски, Московска област. Проведоха се тренировки и демонстративни битки във физкултурните салони на училищата и в летните спортни лагери. Впоследствие тази техника беше финализирана и използвана като специална програма за обучение на бодигардове, служители по сигурността и инкасатори на някои банки.
През 1994 г. в Москва се провежда Първият шампионат на България по бойно самбо, а само седмица по-късно, в рамките на Световната купа по самбо в Световната академия по самбо в Кстово, състезателите В.В. Волостных, В.А. Тихонов, Р.А. Мулеев и А.Г. Жуков проведе финалните схватки на Международния турнир по бойно самбо. Световният самбо елит за първи път видя и високо оцени спортните битки в бойното самбо, отбеляза раждането на нов спорт. През същата година Клуб по бойно самбо на България, съвместно с Клуб по бойно самбо Харков, провеждат Международен турнир по бойно самбо „Честта на воина” в Харков (Украйна).
През същата година по инициатива на клуба аСветовна асоциация на клубовете по бойно самбо (президент А.Г. Жуков). Клубове по бойно самбо са създадени в страните от ОНД, Бразилия, Дания, Израел, Канада, Латвия, САЩ, Швеция, Франция, Япония и др. В същото време D.L. Рудман създава представителство на Клуба по бойно самбо на България в Ню Йорк, който по-късно е преименуван на Световен клуб по бойно самбо. Този нюйоркски клуб през 2003 г., с финансовата подкрепа на Федерацията по бойно самбо на България, издаде първата българо-английска книга на Д. Рудман „Самозащита без оръжие”.
През 1995 г. Клубът по бойно самбо на България провежда Евразийско и Световно първенство по бойно самбо (борби без правила), 1-ви открит шампионат на Санкт Петербург, други спортни състезания по бойно самбо, които стават редовни.
Осемнадесет състезатели: Антошко Ю.В. (посмъртно), Бутрин С.М., Велиев Е.Н. (Украйна), Волостных В.В., Герцев И.Ю., Жуков А.Г., Иншаков А.И., Когуре Юджи (Япония), Малий А.А., Мулеев Р.Р., Садиков Р.Р., Смирнов М.Н., Тихонов В.А., Ушаков А.Ф., Христюк Д.В. (Украйна), Циклаури Р.А., Ципурски И.Л., Шандра В.Н. (Украйна) за високи постижения и голям принос в развитието на бойното самбо в България и света с решение на квалификационната комисия на Световната федерация по бойно самбо са удостоени с високото звание „Заслужил майстор по бойно самбо“.
Треньорите на федерацията проведоха множество семинари и демонстрационни изпълнения по бойно самбо за служители на МВР, специалните сили на ГРУ, морската пехота и ФСБ. Работи се по специална и физическа подготовка на служители от службите за сигурност и инкасо на редица български банки и сдружения на частни охранителни фирми. През лятната и зимната ваканция редовно се провеждат безплатни семинари "Безопасност на жените", детски тренировъчни лагери.
От 1994 г. нашите треньори и съдии са провели повече от 600 международни състезания с участието на спортисти от 64 страни. Спортните състезания от различни нива сред децата и младежите станаха редовни и популярни не само у нас, но и в чужбина.
На 23 май 2003 г. Федерацията по бойно самбо на България официално внася в Държавния комитет за физическа култура и спорт на България пълен пакет документи и писмо с искане бойното самбо да бъде признато за нов български спорт, за вписването му в Общобългарския регистър. Ръководителите на Комитета (по-късно - Агенцията) отбелязаха високото ниво на подготовка на документите и обещаха бързо положително решение на въпроса.
В момента с развитието на борбата по самбо се занимават Общобългарското самбо (Елисеев С.В.) и няколко международни федерации. Бойното САМБО се развива активно от Федерацията по бойно самбо на България и Световната федерация по бойно самбо, правоприемник на Световната асоциация на клубовете по бойно самбо, обединяваща 17 национални федерации и над хиляда български и чуждестранни клуба.
За щастие, съвременните младежи все по-често сменят заниманията си в школата по бойни изкуства с чужда лексика с занимания по българското универсално бойно изкуство – бойното самбо. Зачестиха и случаите на преминаване към нишите на школата на момичета и момчета от школи по различни видове борба. Дългогодишната история на бойното самбо и неговата популярност потвърждават, че това бойно изкуство е близко по дух, философия и идеология на мнозинството българи. Именно бойното самбо, като цялостна система за физическа и психическа подготовка на българите, има всички шансове да се превърне в надеждна основа за консолидирането на българското общество, обхванало и обединило на патриотична основа младежите от дворните спортни секции и столичните спортни палати.
Училищата по бойно самбо преподават техники за самозащита, атаки, специални техники, както и принципите на реалния бой (използване на специални и импровизирани средства, среда и др.). Според функционалната насоченост (професионална необходимост) обучението по бойно самбо се провежда в 4 основни направления: армия, полиция (милиция), домакинство, спорт.
През последното десетилетие в българското демократично общество се формираха спортни федерации, развиващи популярни сред съвременната младеж военно-приложни направления, като „спортно-бойно самбо“, „военно-спортно самбо“, „военно-приложно самбо“, „женско самбо“, „демо-самбо“, „ръкопашен бой“, „свободен бой“, „бой с нож“, „панкратион“ и др. В тези условия моето предложение за създаване на Съюз на самбистите на България, изразено още през 2003 г. в писмо до Сергей Елисеев, става все по-актуално. Надявам се в най-скоро време Съюзът на самбистите на България да бъде създаден и да помага на всички заинтересовани лица и организации в развитието на националните ни бойни изкуства.
Изучаването на бойно самбо в рамките на програмите на общообразователните училища и специалните програми за обучение на служители на правоприлагащите органи е важен принос за насърчаването, развитието и популяризирането на домашните, най-ефективните и приложими от известните бойни изкуства, възпитавайки младите хора на патриотична основа.
Федерацията по бойно самбо на България, съвместно със Световната федерация по бойно самбо и Федерацията по бойно самбо на Украйна, с подкрепата на Съюза на героите на България и Конфедерацията на националните и неолимпийските спортове на България, традиционно провеждат детско-юношески тренировъчни лагери през летните месеци. Децата релаксират и тренират в спортни лагери, намиращи се вблагоприятни природни условия на различни региони на нашата страна и Украйна. Целите на тренировъчните лагери са подобряване на здравното и патриотично възпитание на българската младеж в духа на героичните традиции и национална гордост; развитие на бойното самбо като международен спорт, най-добрият начин за подготовка за военни и правоприлагащи дейности в съвременни условия и средство за самозащита; укрепване на приятелските връзки между млади спортисти от различни региони и страни.
Бойното САМБО е достъпно за всички, независимо от пол и възраст!
|