Философия на историята Хегел
От казаното става ясно, че историята е значима за Хегел. Историята е най-яркото и достъпно доказателство за верността на неговата концепция. Ако проследим историята на човечеството (убеден е Хегел), тогава ще видим в нея логика, развитие на някаква идея.
В историята на човечеството духът (Абсолютният дух, Световният дух, както той предпочита да го нарича, говорейки за историята) става, тръгва към себепознание, което ще му даде свобода.
В историята на човечеството Хегел идентифицира определени етапи или по-скоро определени култури, културни региони. Според Хегел в един културен регион се случва нещо важно в един или друг момент от съществуването на човечеството – там в този момент живее Световният дух, там той действа. След това преминава към друга култура (хора), а първата просто продължава да съществува.
Нека добавим към това, че за Хегел характеристиката, която най-дълбоко определя облика на дадена култура, е религията (каква религия има даден народ). Религията, според Хегел, е най-важната форма на самосъзнание на този народ, „народният дух“ (а „народният дух“, духът на този народ, е един от моментите на съществуването на Световния дух).
Хегел идентифицира следните културни региони, следните „стъпала“, през които премина Световният дух:
1. Африка. За нея Хегел казва, че духът й никога не я е посещавал.
2. Китай. В китайската култура духът се разпознава като просто единство (концепцията за "Дао", концепцията за "небето").
3. Индия. В религията на Индия има много богове, олицетворяващи различни природни сили. В Индия духът се разпознава като върховното разнообразие.
4. Изток. На изток, според Хегел, се раждат идеята за светлината, понятията за „добро“ и „зло“ (божествата там са разделени на добри и зли).
5. Египет. божестванаполовина човек, наполовина животно: духът се стреми да се осъзнае като нещо отделно от природата, но е само на път към това.
6. Гърция. антропоморфни богове. В Гърция духът се реализира под формата на красиво и свободно индивидуално човешко съществуване.
7. Рим. Духът минава през училището за самоограничение (идеята за правото се ражда в Рим, римляните създават официалното право).
8. Европа („германският свят“, както го нарича Хегел).
В европейската култура, според Хегел, духът стига до себепознание, до истинско разбиране на свободата. Свободата на индивида, чиято присъща стойност е открита от гръцката култура, взета сама по себе си, е само произвол (и случайност), тя трябва да бъде съотнесена с рационално цяло, индивидът трябва да влезе във връзка с универсалното. Възможността за такава свобода (като премахване на разединението на индивидуалното и универсалното) Хегел вижда в християнството (тъй като неговите идеи престават да бъдат абстрактни религиозни идеи и започват да влияят върху различни сфери на обществото). В една християнизирана култура, според Хегел, е възможна истинската духовна свобода, включваща както единството на индивида с Абсолюта, който е Личността, така и индивидуалната творческа дейност[1].
Човешката история е пълна със страдания и катастрофи, но Хегел твърди, че тя е разгръщането на божествения план, че историята е себеосъществяването на Световния дух. Струва ни се, че в историята има много зло, защото гледаме на нея от нашата ограничена човешка гледна точка. А историята, според Хегел, не е за човека. Прогресът, който Хегел възнамерява да види в историята, е прогресът на самосъзнанието на духа, а не увеличаването на комфорта на отделните човешки съществувания. Та Хегел казва, че в историята всъщност няма зло и всичко е подчинено на една единствена логикаразвитие на идеята за свобода.
Хегел пише, че Световният дух може да използва индивидуалните човешки интереси и страсти за собствените си цели. Великите личности (исторически личности) според Хегел са тези, чиито вътрешни стремежи съвпадат с вътрешната, още неосъзната, още не придобила видими форми, тенденция в развитието на Световния дух[2]. Това обаче не означава, че индивидуалното им съществуване ще бъде по-щастливо или по-дълго.
Хегел може да бъде разбран по два начина: че саморазгръщането на духа в историята вече е приключило (че историята е приключила) и че то продължава. Ясно е, че той не казва нито едното, нито другото. На теория самопознанието на духа би трябвало да е безкрайно, от друга страна той говори за Европа като за „старостта” на духа.
Философията на историята на Хегел по-късно беше критикувана, че е европоцентрична. Въпреки това той служи като основен модел за всички последващи концепции за световната история.
[1] Виж Хегеловата философия на историята, заключение.
[2] Хегел „Философия на историята“, въведение.
Основни писания на Хегел:
"Феноменология на духа" (1807),
"Науката на логиката" (1816),
"Енциклопедия на философските науки" (1817),
„Основи на философията на правото“ (1820),
„Лекции по философия на историята“ (1830).
"Лекции по история на философията" (1816-1826)
"Лекции по естетика" (1835-1838)
Философия след Хегел.
Следващото поколение философи след Хегел (А. Шопенхауер, Л. Фойербах, С. Киркегор, К. Маркс и Ф. Ницше) по един или друг начин са антихегелианци. Тези философи в Хегел не приемат неговия рационализъм, който не познава изключение, свеждането на същността на човека до мисленето. И хегелов панлогизъм (отъждествяване на реда на мислене и реда на битието).
Епиграф към историята за това(Постхегелианското) поколение философи би искало да възприеме фразата на Фойербах„истината е живот, а не мисъл, написана на хартия“(тази фраза разделя реда на мислене и реда на живота, но за Хегел беше точно обратното; за него животът е преди всичко животът на духа и този живот на духа е напълно съизмерим с реда на езика).
Но това, което е взето от Хегел, е тълкуването на света чрез човека (ще има повече човешко във философията). Към „Природата“, както се е разбирало през 17-ти, 18-ти век, няма да се върне. Движението, което мисълта на Хегел направи от нещо към човек [1], е заимствано и развито, а движението, което Хегел направи от човек към Абсолютния дух, се отхвърля (човек е човек, а не световен ум).
В бъдеще последователността на философията ще падне. Това все още не е много забележимо в следващото поколение философи непосредствено след Хегел. Освен това. Философията ще умре като систематично познание за света, като универсална теория, превръщайки се в нещо друго. Това е разбираемо: универсална теория е възможна от гледна точка на Абсолютния разум и философията ще следва пътя на самозабрана от такава гледна точка.
[1] Вижте раздела „Концепцията за духа във философията на Хегел“.
Лекция трета
Лудвиг Фойербах. (1804 - 1872)
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката:
Деактивирайте adBlock! и обновете страницата (F5)наистина е необходимо