Прочетете Mystery House on Misty Cliff от Хауърд Филипс Лъвкрафт онлайн страница 1
СЪДЪРЖАНИЕ.
СЪДЪРЖАНИЕ
Хауърд Филипс Лъвкрафт
Мистериозна къща на мъглива скала
Мъгла се издига от морето сутрин по скалите отвъд Кингспорт. Бяло и наслоено, то се издига от дълбините на морето до своите събратя облаци, носейки им видения за подводни пасища и мистериозните пещери на Левиатан[2]. По-късно частици от тези видения се връщат на земята заедно с тихи летни дъждове, които се изсипват върху островърхите покриви на къщите, в които живеят поетите. Трудно е човек в този живот да мине без тайни и древни легенди, без онези приказни истории, които планетите шепнат една на друга нощем.
Когато първичните мелодии на Господарите на древността зазвучат в подводните пещери на Тритоните [3] и в древните потънали градове, големи мъгли се издигат към небесата, носейки със себе си тайни знания, недостъпни за човека. В такива моменти очите, насочени към морето, виждат само белезникава празнота, сякаш ръбът на скалата е ръбът на Вселената, а камбаните на невидимите шамандури звънят тържествено и проточено, сякаш се реят във вълшебния океан от ефир.
На север от Кингспорт скалите образуват тераси, натрупани една върху друга и достигащи големи височини. Последният от тях виси като замръзнал сив облак, носен от ветреца. Отворен за всички ветрове, той се рее сам в безкрайната шир, тъй като брегът тук рязко завива точно в тази точка в пълноводното Мискатонско море, което тече през равнината покрай Аркхам, носейки със себе си легендите за далечна горска земя и мимолетни спомени от хълмовете на Нова Англия.
За жителите на Кингспорт тази скала има същото значение като за всички морски хора Полярната звезда, Голямата мечка, Касиопея или Драконът. Според тях тази скала е еднацял с небесния свод. Мъглата го покрива така, както скрива слънцето и звездите. Някои от скалите са третирани с любов от местните жители. Те нарекоха единия от тях Баща Нептун заради фантастичния му профил, а стъпаловидите на другия нарекоха Големия язовир. Но хората явно се страхуват от тази скала, тя е много висока и непревземаема. Когато я видели за първи път, португалските моряци се прекръстили, а местните старожили янките и до днес са убедени, че ако някой успее да се изкачи на такава височина, последствията за него биха били по-лоши от смъртта. Въпреки това на тази скала има древна къща, а вечер хората виждат светлина в нейните малки квадратни прозорци. Тази къща винаги е стояла там и се носи слух, че в нея живее Някой, който говори на утринните мъгли, които се надигат от дълбините. Твърди се, че той наблюдава чудесата, които се откриват в океанската далечина в момент, когато ръбът на скалата се превръща в ръб на вселената и камбаните на шамандурите звънят тържествено, носейки се свободно в мъгливия етер. Но всичко това са само спекулации. Никой никога не е бил на страховита скала. Малцина дори се осмелиха да го погледнат през телескоп. Вярно е, че хората, които идват тук на почивка през лятото, многократно са насочвали умните си бинокли в тази посока, но са виждали само сив двускатен покрив, издигащ се почти от самата основа, и дори слабата светлина на малки прозорци в здрача.
Посетителите не вярват, че небезизвестният Някой живее в тази къща от стотици години, но не могат да докажат тезата си пред родните Kingsporters. Дори Ужасният старец, който разговаря с оловни махала, окачени в бутилки, плаща на бакалина със стари испански дублони и държи каменни идоли в двора на къщата си на Уотър Стрийт, може само да каже, че нещата с къщата са били абсолютно същите в онези дни,когато дядо му е бил момче и дори много по-рано, когато Белчър или Шърли, или може би Паунъл или дори Бърнард [5] са били губернатори на Негово Кралско Величество на провинция Масачузетс.
Едно лято някакъв философ дойде в Кингспорт. Името му беше Томас Олни; той преподаваше някакви скучни предмети в колеж близо до залива Нарагансет. Философът дойде да си почине с едрата си жена и шумни деца. Очите му бяха уморени да гледат едно и също нещо в продължение на много години, а умът му беше уморен от монотонни мисли, които вече бяха станали стереотипни. Олни наблюдава мъглите от върха на Отец Нептун и се опитва да проникне в техния мистичен свят, изкачвайки стръмните стъпала на Големия язовир. Всяка сутрин той лежеше дълго време на скалите и, като се взираше в мистериозния воал отвъд ръба на земята, слушаше призрачния звън на камбани и далечни пронизителни викове, които можеха да бъдат виковете на обикновени чайки. И след като мъглата се разсея и морето придоби ежедневния си вид, той се спусна с въздишка в града, където обичаше да се скита по тесните старинни улички, виещи се по склона, и да изучава напуканите порутени фасади и врати с фантастични резби в къщите, където са живели много поколения рибари и моряци. Той дори веднъж си поговори със Страшния старец, който, макар и да не обичаше особено непознати, го покани в мрачната си къща, където ниските тавани и проядените от буболечки панели отразяват ехото на неспокойните нощни монолози.
Излишно е да казвам, че Олни привлече вниманието към една сива, необитаема къща на зловещата северна скала, която според слуховете била посветена в тайните на морските мъгли и била едно цяло с небесния свод. Той висеше над Кингспорт винаги и по всяко време беше загадка за жителите му. Страшен старец казав дрезгавия му глас разказваше история, чута от баща му, която разказваше как един ден ослепителен огнен стълб се издигнал от островърха къща към облаците, а бабата на Олни, която живеела в малка къща на Корабелная улица, разказала какво е научила баба й от втора ръка. Ставаше въпрос за някакви призраци, влизащи през единствената тясна врата на това непревземаемо жилище направо от дълбините на мъглата. И вратата му, трябва да кажа, се намира на няколко сантиметра от ръба на скалата и може да се види само от страната на кораба.
В крайна сметка, жаден за нови преживявания и презирайки общия страх от Кингспорт и обичайния мързел на сезонен летен жител, Олни взема фатално решение. Въпреки консервативното си възпитание, а може би и поради него, тъй като монотонният живот поражда непрестанна жажда за неизвестното, той се закле да изкачи тази скала и да влезе в мистериозната, древна, висока до небето къща. Здравият разум му подсказваше, че обитателите на къщата могат да стигнат до него по по-лесен път от устието на Мискатоник. Може би, знаейки неприязънта на Kingsporters към тях или неспособни да се спуснат в града по стръмния южен склон, те търгуват с Arkham. След като внимателно разгледа това място, Олни отново се убеди в неговата непревземаемост. От изток и север се издигали отвесни стени от самата вода. Единственото нещо, което остана неизследвано, беше западният склон, който се издигаше от страната на Аркхам.
Скоро гората оредя и далече долу той видя хълмовете, шпиловете и керемидените покриви на Кингспорт. Дори централният хълм изглеждаше слаб от тази височина. Олни едва успя да различи старото гробище до Конгрегационната болница, под което, според местните легенди, имаше някакви тайни пещери или подземни проходи. Невзрачна трева и закърнели боровинкови издънки се простираха нагоре по склона, а зад тях самогола скала и сива къща, застинала върху нея. Гребенът на скалата ставаше все по-тесен и по-тесен и Олни започна да се чувства замаян. Внезапно осъзна остро своята самота и безпомощност. На юг от него беше ужасяващата бездна над Кингспорт, на север отвесна стена, висока поне една миля, и устието на реката някъде там долу. Изведнъж пред него се отвори пукнатина, дълбока десет фута! Увисна на ръцете си и скочи на наклоненото дъно. След това, с риск за живота си, той се покатери по пукнатината в отсрещната стена. Хрумна му, че обитателите на тази зловеща къща трудно пътуват между небето и земята. Когато излезе от пукнатината, утринната мъгла вече започваше да се събира, но той ясно виждаше високата къща, задаваща се пред себе си, сива, с цвета на скалата, стените и острия ръб на покрива, обвит в млечнобели морски изпарения. Олни погледна обърнатата към сушата стена на къщата. Чифт прозорци с решетки с тъпи стъкла, покрити с олово по стила на 17 век, без намек за врата. Облакът от мъгла продължаваше да се сгъстява и той вече не виждаше нищо долу освен плътен бял воал. Остана сам с тази странна, плашещо тиха къща. Когато се приближи до него и видя, че предната стена е една равнина със скалата и че единствената тясна врата не може да бъде достигната, освен като стъпи направо във въздуха, Олни почувства прилив на ужас, който не можеше да се обясни само с шеметната височина. В същото време той все пак успя да забележи, че покривът на къщата беше изгнил почти докрай, а тухлената зидария на комина беше само по чудо запазена толкова порутена.