Философия, наука и религия - полета на взаимодействие (Майоров Дмитрий Николаевич)
Дефинирането на философия, наука и религия е доста трудна задача за самите философи, естествените учени (в този случай ние обозначаваме естествените науки под името наука) и теолозите. Задачата става още по-сложна, когато става въпрос за взаимодействието между тези области на духовната култура на човечеството (именно културолозите я наричат духовна). Ако обаче преминем от теоретични разсъждения към практическото прилагане на тези взаимодействия, възниква цял спектър от комуникации: конфликт, диалог (равенство), независимост, интеграция (сумиране), хармония (взаимно допълване), асимилация (поглъщане едно на друго) ... В тази статия ще предложим непротиворечива класификация на тези взаимодействия въз основа на добре известната диаграма на Ойлер, където изобразяваме тези три сфери s на човешката духовна дейност с кръгове, а зоните на пресичане са полетата на диалог между тях. Защото ако бяха други видове взаимодействие, а не диалог, кръговете на Ойлер щяха да бъдат разположени съвсем различно.
Философия и наука
Има клон на философията, наречен философия на науката. Този раздел представя възгледите на философите на науката от 19-ти и 20-ти век, тъй като по това време се формира съвременната естествена наука. (В тази статия под наука имаме предвид природни науки). През 20 век най-известните философи на науката са Карл Попър, Имре Лакатос, Томас Кун. Тази област на взаимодействие между науката и философията е възможна, защото самите естествени учени, работещи с огромни масиви от емпирични данни, изграждайки най-сложните теоретични конструкции, волю или неволю трябва да станат философи и да осмислят резултатите от своите науки по най-общ начин. Затова се срещаме с философските трудове на Макс Планк,Алберт Айнщайн, Вернер Хайзенберг, Макс Борн и много други. От друга страна, философите, виждайки успехите на естествените науки и какво огромно влияние оказват успехите на природните науки върху всички аспекти на нашия живот: мир и война, екология, здравеопазване ... са принудени да се съобразяват с това. Има „генитивни философии“ (Мишел Фуко) – философия на техниката, философия на техниката, философия на медицината, която се нарича деонтология или биоетика. Конфликтите между философията и науката по същество не възникват поради дългото им съвместно съществуване. През Средновековието тази област на тяхното слято съжителство се нарича естествена философия (natura - природа). От милезийската школа (6 век пр. н. е.) до Исак Нютон, който написва Математическите основи на естествената философия, учените са едновременно философи и натуралисти.
Философия и религия
През 19 век на пресечната точка на философията и религията се ражда друга наука, която се нарича философия на религията. Няма съмнение, че в навечерието на това време се появяват произведения, които разбират религията от философски позиции, както религиозната философия се опитва да разбере философията от религиозни позиции. И тук можете да посочите стотици имена, представящи философията на религията както в стара Европа, така и в САЩ. Има още повече религиозни философи, защото религиозната философия, както и натурфилософията, е от дълбока древност. Има много повече религиозни философи, отколкото философи атеисти, както и сред обикновените хора има повече вярващи, отколкото невярващи. И затова, докато философстваха, религиозните философи, те не забравяха кои са (смъртни хора) и къде отиват (към Божия съд). Тоест, докато са философствали, те най-често са принадлежали към някаква религиозна традиция.
Наука и религия
В нашата диаграма в тази област има знаквъпрос. В тази област, както в никоя друга, конфликтите се проявяват ясно. (Как да съчетаем милиарди години от Вселената и шест дни на сътворението, как да обясним библейската история за създаването на човека от земята от еволюционни позиции и т.н.) Следователно, ако спорещите страни трябваше да предложат тази диаграма, те биха преместили тези Ойлерови кръгове (моделът на независимостта на науката и религията), или ще ги слеят заедно (окултисти, теософи, масони), или ще начертаят един в друг (представители) на модела на асимилацията, интеграцията, хармонията - съответно позитивистите О. Конт, Г. Спенсър, българските космисти - К. Е. Циолковски, В. И. Вернадски, Чижевски, почитатели на творчеството на А. Бегсон, Т. Де Шарден). Поставяме въпросителен знак, за да посочим модела на диалога. Серия от статии, написани от нас преди, се опитва да докаже перспективите на този модел на взаимодействие в съвременни условия. Представителите на естествознанието и религията, теолозите и естествените учени се нуждаят от срещи, конференции, форуми, за да изяснят позицията си по общозначими въпроси. Патриарх Кирил, когато все още беше митрополит и оглавяваше ОВЦР, веднъж писа за перспективите за координационни съвети, в които да има представители на църквата и науката, например, както в Папската академия на науките. Така в Дубна се проведоха повече от 15 конференции „Наука, религия, философия“, в които участват представители на Българската православна църква (преподаватели на МДА), науката (Обединен институт за ядрени изследвания РАН), философията (Институт по философия РАН).
Общото между науката, философията и религията