Философски речник - значението на думата Иманентен
(лат. immanens - оставане вътре) - понятие, обозначаващо свойство, присъщо на обект, процес или явление; това, което пребъдва в себе си, без да преминава в нещо чуждо, без да трансцендира. Методът на изследване, определен единствено от неговия предмет, както и критиката на система от идеи въз основа на нейните собствени предпоставки, са И. Кант И. е обратното на трансценденталното. В епистемологията на Кант сферата на законното (I.) приложение на разума е ограничена до света на явленията, дадени в опита.
Вижте значението наИманентнов други речници
Иманентен — иманентен, иманентен; иманентен, иманентен, иманентен (лат. immanens) (философски). Присъщи на природата на самия обект, дължащи се на него, независимо от външни влияния. Обяснителен речник на Ушаков
Иманентно приложение. — 1. Вътрешно присъщо на предмет, явление, произтичащо от неговата природа. Тълковен речник на Ефремова
Иманентно — -th, -th; -десет, -тна, -тно. [лат. immaens (immanentis) - особен, присъщ] Philos. Вътрешно присъщи на предмет, явление; произтичащи от естеството на обекта. I-ти имот. Тълковен речник на Кузнецов
Иманентно — (лат. immanenes (immanentis) особен, присъщ) - присъщо на нещо. явление, произтичащо от неговата природа. Политически речник
Иманентно — (от лат. immanens - пребъдващ в нещо - присъщо на нещо), нещо, присъщо на всеки обект, явление, процес. Обратното на иманентното е трансцендентно. Голям енциклопедичен речник
Иманентно — — присъщо. Обратното е трансцедентално. Исторически речник
ИМАНЕНТЕН - ИМАНЕНТЕН, -ти, -ти; -десет, -тна(книга) Присъщо на естеството на самия обект, вътрешно. иманентно развитие. съществително иманентност, -и, е. Тълковен речник на Ожегов