Финансова енциклопедия за данък върху наследството
Наследствен данък
Данък върху наследството. Данъчното облагане на наследството се основава на институцията на наследството, тоест набор от правни норми, които определят прехвърлянето на други лица на имущество, останало след починалия. Тъй като е тясно свързано с правото на собственост, наследственото право се развива заедно с него. В примитивно общество със слабо развитие на правото на собственост няма наследяване. С развитието на семейния или родовия живот се появява и наследяването. В този случай обаче наследственото имущество не напуска владението на клана или семейството и в тази епоха има само прехвърляне на наследствено имущество според закона или по-скоро според обичая, но не и според волята, която се появява, когато семейните или родовите връзки са отслабени. Първоначално обаче завещанието има същия племенен или семеен характер, тъй като позволява разпределението на собственост само в рамките на едно и също семейство или клан. По-късно ограниченията отпадат и става възможно прехвърлянето на наследствена собственост по завещание и извън границите на семейството или рода, но интересите на роднините се гарантират най-вече от факта, че определена част от наследството (т.нар. задължителен дял) преминава към тях. Освен всичко друго, църквата, която насърчаваше оставянето на наследства на свое разположение, допринесе за голямото развитие на свободата на завещанията. С укрепването на държавната власт държавата взема всички мерки да използва института на наследството в своя полза. Той постига това чрез: 1) ограничаване на кръга от наследници по закон и вземане на оставеното имущество в хазната и 2) установяване на данък върху наследството (мито).
Системата за данъчно облагане на наследственото имущество е най-развита в Англия, където съществува от 17 век, след като е възникналаот т.нар "probate duty" - такси за одобрение, "пробация" на завещанието. Понастоящем данъкът върху наследството в Англия се състои от две части: от „мито наследство“, т.е. от действителния данък върху масата на наследството, и от „мито наследство“ или „мито наследство“, т.е. данък върху наследствени дялове, събиран в допълнение към „мито наследство“ от всички наследници. Наскоро тази система беше пренесена от Англия в други страни. Така вече срещаме тази система в Австрия, Франция, Румъния и Съединените щати, да не говорим за разпространението на тази система в повечето от английските колонии.
Що се отнася до ставките на данъка, при големи наследства и за неблизки роднини и непознати те достигат: в Англия до 40% от наследството и в допълнение до 10% от наследствения дял; във Франция общо до 40%), докато масовите данъчни ставки там са съизмерими с броя на децата, оставени от завещателя (колкото повече деца, толкова по-нисък е данъкът - посмъртният бонус за раждане); в Австрия - до 12% от масата и до 30% от дела и освен това в полза на местата 60% от данъчната ставка във Виена и 40% в провинцията; в Румъния - до 5% от масата и до 60% от дела и в САЩ - до 20% от масата (няма данъчно облагане на акциите). От страни, където все още няма облагане на масата, данъкът достига до 60% в Германия, до 50% в Белгия и до 30% в Дания.
Постъпленията от данъка са особено значими в Англия: за фискалната 1926/27 година там са получени 67 милиона лири стерлинги (8,3% от бюджета).
В България данъкът върху наследствата се среща още през 17 век под името „четвърт пари“, който се събира в размер на три копейки от една четвърт от земята при наследяване на недвижим имот. В началото на 19 век данъкът върху наследството е напълно премахнат и след това възстановен през 1808 г.но само за случаи на прехвърляне на недвижими имоти по завещание на далечни роднини, заобикаляйки най-близките. Данъчното облагане на наследството получава по-съвършена форма през 1882 г., когато се установяват данъци върху наследството за всяко прехвърляне на имущество, както по закон, така и по завещание, в размер от 1 до 8% от дела в зависимост от степента на родство. От 1905 г., по повод войната с Япония, ставките на данъка върху наследството са увеличени 1,5 пъти и по този начин се изразяват в размер от 1,5% до 12%. През 1913 г., последната година преди световната война, са получени мита за наследство в размер на 13 милиона рубли. (0,4% от всички приходи в бюджета), като от тази сума само около 800 хиляди рубли са отчетени от облагането на движими вещи, с изключение на капитала и лихвоносните книжа.