Физическа и морална амортизация
В процеса на производствено използване дълготрайните активи постепенно се износват и в резултат на това губят своята първоначална и потребителна стойност. Разграничете физическата и моралната амортизация на дълготрайните активи. Физическото износване е проява на въздействието върху дълготрайните активи на природни и климатични (атмосферни валежи, слънце, замръзване и др.) И технически (смяна, експлоатационни натоварвания, качество на поддръжката и др.) Условия. Размерът на физическата амортизация на дълготрайните активи зависи от много фактори, включително качеството на тяхното производство, прогнозните технически характеристики, свойствата на материалите, от които са направени, и др. Нивото на физическото износване е в пряка зависимост от степента на експлоатация на дълготрайните активи и се увеличава с увеличаване на смяната на тяхното използване, натоварването по време на работна смяна и др. Физическото износване е свързано и с квалификацията на обслужващия персонал, навременността и качеството на текущата поддръжка и ремонт и се дължи на редица други причини. Постоянно натрупващата се физическа амортизация намалява техническите и икономическите характеристики на дълготрайните активи и в крайна сметка води до пълната им загуба на потребителска стойност, което прави дълготрайните активи неизползваеми. Физическата амортизация се характеризира с два показателя: степента на амортизация, изразена в проценти, и цената, изразена в рубли. Степента на амортизация на дълготрайните активи се определя от коефициента на физическа амортизация (Ki) по формулата
Физическата амортизация в стойностно изражение съответства на частта от стойността на средствата, прехвърлени към стойността на строително-монтажните работи.
Освен на физическо износване, средствата на труда са подложени и на морално износване, проявлението на коетосе крие във факта, че дълготрайните активи, които все още са подходящи в тяхното материално (физическо) състояние, стават икономически неизгодни в сравнение с нови, по-ефективни дълготрайни активи със същото предназначение. Остаряването се проявява в две форми. Остаряването на първата форма възниква в резултат на амортизацията на стари дълготрайни активи поради намаляване на производствените разходи в отраслите, които доставят дълготрайни активи за строителството. В резултат на това цената на нови дълготрайни активи със същия дизайн става по-ниска от тази на издадените преди това. Поради това в процеса на тяхното функциониране те ще прехвърлят по-малък дял от себестойността си в готова продукция (СМР), което ги прави съответно по-ефективни и стимулира подмяната на стари средства с нови. Остаряването на първата форма (M1I) може да се определи по формулата
Потребителската стойност на дълготрайните активи не се променя с остаряването на първата форма.
Остаряването на втората форма е свързано с появата на по-производителна и икономична строителна техника, чието използване води до намаляване на относителната полезност на старите машини и съоръжения и изисква тяхната подмяна или модернизация. Остаряването на втората форма (Mi) може да се определи като
Активната част на дълготрайните производствени активи е по-податлива на остаряване. В същото време, поради научно-техническия прогрес, строителните машини и съоръжения остаряват морално преди реалното им физическо износване. Ето защо при формирането на парк от строителни машини е необходимо да се вземе предвид икономически изгодният срок на експлоатация на машините и оборудването. Икономически осъществим експлоатационен живот, като се вземе предвид (заедно с експлоатационните разходи) степента на техническите и икономически предимства на нови, новисъздадени образци на строителна техника, е обичайно да се разглежда периодът, при който специфичните намалени разходи за единица продукция (СМР) ще бъдат минимални.
В резултат на физическа и морална амортизация дълготрайните активи, участващи в производствения процес, постепенно губят полезните свойства на средствата на труда и изискват подмяна. Един от източниците на средства за възстановяване на излезли от употреба дълготрайни активи е тяхната амортизация.
Амортизацията на дълготрайните активи е постепенното прехвърляне на стойността на средствата на труда при тяхното износване и остаряване към себестойността на произведените продукти с цел натрупване на средства за последваща подмяна на износените дълготрайни активи. Общата сума на амортизацията (А) за целия период на експлоатация се определя по формулата
Съответно годишната амортизация ще бъде
На практика сумата на амортизацията се включва в себестойността на строително-монтажните работи под формата на амортизационни отчисления, които са паричен израз на размера на амортизацията, съответстващ на степента на амортизация на дълготрайните активи. Размерът на амортизационните отчисления се определя в съответствие с установените норми. Нормата на амортизация е процентът на годишната амортизационна сума към първоначалната (счетоводна) стойност на дълготрайните активи. Съществуващите амортизационни норми са определени само за пълното възстановяване на дълготрайните активи и не отчитат разходите за периодични текущи и основни ремонти.
Годишната амортизационна норма (Na) зависи главно от стойността и експлоатационния живот на дълготрайните активи и може да се определи по формулите
Амортизация на всички дълготрайни активи (фондове) в баланса на строителна организация, независимо дали те са в експлоатация илизапас (резерв), се начислява месечно в размер на 1/12 от годишната ставка. Амортизацията на оборудването и превозните средства се начислява за стандартния експлоатационен живот или периода, за който първоначалната (счетоводна) цена за тях ще бъде напълно прехвърлена към разходите (себестойността) на производството. За всички останали дълготрайни активи амортизационните отчисления се правят през целия действителен срок на тяхната експлоатация. Освен това, в съответствие с наредбата за процедурата за изчисляване на амортизацията, се предвижда, че в случай на непълна амортизация, недостатъчно амортизираната стойност на средствата подлежи на възстановяване от печалбата на организацията, която остава на нейно разположение, и се използва за същите цели като амортизационните отчисления,
Ремонтът на дълготрайни активи на предприятия и организации може да се извърши и за сметка на специален ремонтен фонд, който се създава от тях самостоятелно. Възможността за създаване на ремонтен фонд, неговият размер, стандартите за удръжки към него също се определят независимо, въз основа на прогнозата за броя и видовете ремонти и финансовото състояние на предприятието (организацията). Разходването на средствата от този фонд е строго целево, останалата част не подлежи на изтегляне и остава в състава на фонда за следващата година.