Физическо възпитание без конкретно място на работа, или Какво да правим при недостиг на фитнес зали в

място

Сред множеството причини, свързани с това, се посочват ниското ниво на материално-техническа обезпеченост на учебния процес, недостатъчният брой спортни зали и необходимостта от реконструкция на съществуващите.

От гледна точка на собствения си опит и наблюдения предлагам своето виждане по този проблем.

Между другото, макар и плахо, този проблем беше изразен на срещата от учителя по физическа култура Е. Смирнова: „... естествено, с въвеждането на третия урок по физическа култура, има липса на място. Бих искал да видя някаква програма за подобряване на това състояние.“

Акцентирайки върху материално-техническото осигуряване на училищата, президентът на България В.В. Путин цитира доста мрачна статистика: „Сега само 83 процента от учебните заведения имат спортни зали. От тях 42 процента се нуждаят от реконструкция.

В контекста на гореизложеното не е изненадващо, че SanPins (санитарни норми и правила за условията и организацията на обучението в образователните институции), приети през 2010 г. и в сила до днес, не посочват такава норма като необходимостта от квадратни метри. м. на ученик при експлоатацията на спортната база като част от изпълнението на учебната програма по физическо възпитание. В противен случай повечето училища нямаше да преминат държавна акредитация за предоставяне на качествени услуги по физическо възпитание. Очевидно SanPins са разработени на базата на ясно разбиране за сериозния недостиг на спортни съоръжения в училищната система.

Кметът на Москва С. Собянин, който присъства на срещата, изрази на пръв поглед много обещаващо послание: „Ремонтирахме всички училищни стадиони ...“. Самият факт е удивителен.Отбелязвам обаче, че стадионите и спортните площадки към училищата се използват през учебната година само 2-3 месеца, в зависимост от метеорологичните условия, докато физкултурният салон работи 6-7 месеца. Но не е дадена статистика за строителството или реконструкцията на училищни физкултурни салони. Но решаващото условие за постигане на пълноценно физическо развитие на учениците еналичието на спортни комплекси в училищата с физкултурни салони с различна функционална насоченост (по спорт) и капацитет, подходящ за броя на учениците.

Но много училища, и особено тези, разположени в райони на старо гъсто строителство, могат само да мечтаят за такава идилия. Това означава, че недостатъците в преподаването на физическо възпитание в такива училища са програмирани за много години. Този факт се гарантира и от факта, чепри липса на външна проверка на качеството на преподаване на физическо възпитание в дадено училище, няма причина да се говори за създаване на някакви условия: има физкултурен салон и това е добре. Проблемите просто се премълчават.

Но можете да ги подчертаете. Ако изхождаме от факта, че фитнес залите в миналото са били построени предимно (и все още се строят) във формат 12 х 24 м, което е 288 кв. м, а заетостта на класа по СанПин е 25 ученика, то санитарната норма на ученик по време на работа на физкултурния салон е 11,5 кв.м. Въз основа на това може да се изчисли за всяко училище процентът на учениците, чиито услуги се предоставят в рамките на нормата, а останалите проценти могат да се разглеждат като дял от риска при предоставяне на услуги, които не отговарят на изискванията. На базата на такива изчисления, с пълна инвентаризация на спортните съоръжения на учебните заведения и, трябва да се създаде програма за осигуряване на спортни зали. Списъкът на училищата трябва да бъде публично достъпен,по ред на приоритет на кандидатите за реконструкция на спортната база.

Посочвайки проблема със залите, президентът призова: „В близко бъдеще този проблем да бъде решен“. Но как? Строителството и реконструкцията в сегашните условия на нестабилна икономика е продължителен въпрос.

Само чрез създаване на комфортни условия може да се разчита на използването на съвременни методи, съвременни технологии и следователно на качеството на учебния процес по предмета "Физическо възпитание".