Флюс за топене на сплави на медна основа, съдържащи лесно окисляеми компоненти, Патентна банка

Изобретението се отнася до цветната металургия, по-специално до производството на сплави на основата на мед, съдържащи лесно окисляеми компоненти, и може да се използва при топенето на лети сплави. Флюсът за топене на споменатите сплави съдържа натриеви и борни оксиди и криолит в следното съотношение на съставките, тегл.%: натриев оксид 28-20, криолит 3-5, останалото борен оксид, дезоксидиращата способност на потока се увеличава, като се запазват неговите защитни свойства, както и намаляване на вискозитета на потока. 2 табл.

ОПИСАНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО КЪМ ПАТЕНТ

Изобретението се отнася до цветната металургия, по-специално до производството на сплави на базата на мед, съдържащи лесно окисляеми компоненти, и може да се използва при топенето на лети сплави, например хром, хром-циркониеви бронзи и др.

Съществуват редица състави на покритие и защитни потоци, които образуват течни фази при температури на топене на сплави, чиято основна цел е да предпазват разтопените метали и сплави от окисляване от атмосферния кислород. Най-често се използват различни състави, съдържащи въглен, силикати на алкални метали, технически боракс, криолит, натриев хлорид, натрошено стъкло и др. [1, с.112-142; 2, стр. 48-50; 3, стр.55-56; 4, стр. 54-56; 5]. Изборът на състава на флюса се определя от функцията, която изпълнява - в някои случаи е достатъчно да се изолира металът от атмосферата, но по-често флюсът трябва да има и някаква химическа активност по отношение на компонентите на разтопения метал, например редуцираща - т.нар. разкисляващ [2, с.48; 3, стр.55].

Повишени изисквания към дезоксидиращата способност на флюса се налагат при топене на сплави, съдържащи лесно окисляващи сесъставки като, например, кадмий, цинк, хром, цирконий и други подобни. Традиционно в тези случаи се използват въглеродсъдържащи добавки – сажен въглен, графит и др. [5]. Основният недостатък на такива потоци е, че въглеродните частици са слабо намокрени от разтопени потоци и метали, така че процесите на дифузия на редуциращия агент в масата на стопилките са силно затруднени. В допълнение, такива потоци са разнородни и в резултат на това са силно вискозни, което се отразява неблагоприятно на процеса на леене на метал. Поради това при топенето и леенето на сплави на медна основа, т.нар. борни шлаки, съдържащи борни оксиди под формата на боракс, които имат известна дезоксидираща способност [3, стр.55].

Най-близо до претендираното е шлакообразуваща смес за защита на разтопени метали от взаимодействие с атмосферата, съдържаща оксиди на силиций, натрий и бор в следното тегловно съотношение,%: съответно 56-64, 25-30 и 11-16 [6] . Сместа образува шлакова фаза с оптимален вискозитет и топлопроводимост при температурата на изливане на мед и сплави на нейна основа, но не показва достатъчни дезоксидиращи свойства при топене на сплави, съдържащи хром и цирконий.

Целта на претендираното изобретение е да се повиши дезоксидиращата способност на флюса, като се запазят неговите защитни свойства, както и да се намали вискозитета на флюса, което е от съществено значение при използване на непрекъснато леене на сплави.

Проблемът е решен в претендираното изобретение поради факта, че флюсът, съдържащ оксиди на натрий и бор, допълнително съдържа криолит в следното съотношение на съставките, тегл.%: 55.57],обаче не е намерена информация за предотвратяване на окисляването на лесно окисляващи се легиращи елементи с негова помощ.

Ефективността на предложения поток, както и решението на проблема се потвърждават от следните експериментални данни. Експериментите са проведени в индустриални условия на индукционна канална пещ ИЛК-1.5. Хром-циркониевият бронз BrKh1Tsr се топи чрез топене на мед и легиращи добавки по традиционна технология. Топенето се извършва под слой от флюс съгласно прототипа и съгласно заявения състав. Изобретеният флюс се приготвя в следната последователност. Първо се разтопява технически натриев октоборат Na3B8O13, след това се въвежда криолит и след това сплавта се заварява при работна температура 1300-1350 градуса С. Топилките периодично се смесват, вземат се проби и се изливат. Резултатите от експериментите са показани в таблица 1. Таблица 2 показва данни за вискозитета на известните и предложените потоци.

ЛИТЕРАТУРА 1. В.М. Чурсин. Топене на медни сплави. М.: "Металургия", 1982 г.

2. Г. М. Волкогон. Производство на никелови блокове и никелови сплави. М.: "Металургия", 1976 г.

3. А. В. Буров. Леене на слитъци от мед и медни сплави. М.: "Металургия", 1972 г.

4. Г. М. Волкогон, М. М. Брезгунов, Производство на слитъци от мед и медни сплави. М.: "Металургия", 1980 г.

5. И.С. Герасимова, О.Д. молдовски. Покривно-защитни флюсове за топене и леене на медни сплави. Обзор, брой 4. М.: "Цветметинформация", 1986 г.

6. A. S. СССР 1764803, IPC B 22 D 27/00, Appl. 01/09/90, публ. 30.09.92 г.

ИСК

Флюс за топене на сплави на медна основа, съдържащ лесно окисляеми компоненти, включително оксиди на натрий и бор, характеризиращ се с това, че допълнително съдържа криолит в следното съотношение на съставките, тегл. %: Натриев оксид - 18 - 20 Криолит - 3 - 5 Борен оксид - останалото

Главно меню

Статистика на сайта

Общо документи:772476

  • Приложение на изобретението:28400
  • Изобретение:633474
  • Полезен модел:110602

Можетеда поставите информация за вашето изобретение на нашия уебсайт безплатно. Това ще помогне на потенциалните инвеститори да ви опознаят и да се свържат с вас.