Формиране на потребителски права
Съдебно дело Donoghue v. Стивънсън (1932) е забележителен с това, че в него английските съдии трябваше да се изправят пред ситуация, която беше нова за тях. В английското право започна процесът на формиране на непозната досега област на субективните права, а именно правата на потребителите (право на потребителите).
Накратко обстоятелствата по случая са следните. Жертвата (жертвата) Донохю получи бутилка джинджифилова бира като подарък от своя приятел. В кафенето й поръчаха бира. Бутилката беше направена от тъмно непрозрачно стъкло и затова не се виждаше веднага какво има вътре в бутилката. Когато Донохю изпи бирата и бутилката беше празна, тя видя разложен охлюв в нея. Въз основа на нервен шок Донохю се разболя, беше принуден да отиде в клиниката и да се подложи на курс на лечение там. Като заведе дело (да съди), Donoghue поиска производителят на бира да заплати разходите за лечение и да компенсира материалните щети, причинени й. Съдът намира, че ответникът – производител на бира, е длъжен да обезщети ищеца за причинените вреди, въпреки липсата на договорни отношения между тях.
Съдът, за своя изненада, установи, че не може да посочи норма от английското общо право, която е достатъчно конкретна, за да бъде посочена в настоящия случай, когато взема решение. Всъщност ищецът декларира факта на съществуването на ново обективно право - правото на потребителя, а оттам и ново задължение за спазване на това право (за спазване на закона). Но не стана ясно кое е това задължение, кой и в какви случаи отговаря (да носи отговорност) за неизпълнението му, ако е настъпила вреда.
Жертвата, декларирайки наличието на ново нарушено право, се опита с помощта на адвокати да защити своите субективни права (наотстоява правата си), потърси справедливост (да получи справедливост) и иска да получи обезщетение за причинените й вреди. Ответникът, разбира се, оспори това (да се бори за). По-специално, той не е съгласен, на първо място, с факта, че с действията си е нарушил някакво право. От гледна точка на ᴇᴦο такова право просто не е съществувало към момента на инцидента и не е имало договорни отношения между него и жертвата, по които производителят на бира да е готов да носи отговорност.
В тази ситуация съдът реши, че производителят на бира все още има общо задължение да бъде толкова внимателен и предпазлив, че да изключи възможността (да изключи възможността) за причиняване на вреда в резултат на небрежни действия (да нанесе вреда в резултат на небрежни действия). С други думи, производителят на бира трябваше не само да произведе напитката, но и да се увери, че бутилката, в която ще се налива бирата, не съдържа никакви чужди включвания, чието присъствие би предизвикало възражението на потребителя на бира. Съдът намира, че това задължение, което е на производителя на бира, е нарушено от него, поради което ответникът следва да бъде наказан за причиняване на вреда по непредпазливост на ищеца.