Формиране на умения за четене по устните при глухи деца
Инеса Александровна НовичихинаФормиране на умения за четене по устни при глухи деца
Четенето от устните е визуалното възприятие на устната реч чрез видими артикулационни движения.
Артикулацията на устните е движението на речевите органи по време на произношението на речевия материал, това, което виждаме на устните на говорещия. Видимото движение на речта е знак за определен звук на речта.
Цели: Обучение надеца с увреден слух да четат по устните,
формиране на силни умения визуално възприемане на устната реч на другите за по-нататъшна социализация.
Задачи: да овладеете механизма начетене по устните, да научитеумения за бързо и диференцирано визуално възприемане на речевите движения, да подобрите изразителното и впечатляващо възприемане на устната реч в процеса начетене по устните.
Експресивната реч е речта на говорещия, внушителната реч е възприемането на речта на другите.
в българския език има 42фонеми: 6 гласни(a, i, o, y, s, e)и 36 съгласни (b, b’, c, c’, g, g’, d, d’, f, h, h’, e (y, k, k’, l, l’, m’, m, n, n’, p, p’, p, p’). , s, s’, t, t’, f, f’, x, x’, c, h, w, u).
Само 7 движения на устните са визуално различими за глухите, които комбинират 19 звука в следнитегрупи:
гласни(a, o, y, s, i)
съгласни: лабиални(p, p’, b, b’, m, m’)
labiodental(f, f’, v, v’)
лингвално-преднепалатално(w, w, h, y)
езиково-зъбен(t, t’, d, d’, s, s’, s, s’, c, n, n’, l, l’)
лингвално-алвеоларен(p, p’)
Като цяло неразличими;
лингвално-среден палатален(k’, g’. x’. d)и лингвално-заден палатален(k, x, d)
Но такива звуци като v, f, p, b, m, w, w, h, u могатда се възприемат погрешно, тъй като тяхната артикулация е външно сходна.
И така,четенето по устни включва следните основникомпоненти:
1. Визуално възприемане на речеви движения. Това е началната точкачетене по устни, което само по себе си не е достатъчно за възприемане на устната реч.
2. Проследяване на артикулационните движения на говорния апарат.
3. Смислова комбинация и предположение.
4. Разбиране на възприемания материал. Отзивчивост.
Въпрос: Може лиглухо дете да брои непозната дума от устните си? Разбира се, че не.
Какви трудностичетат от устните изпитват глухитеученици:
първо, има малко референтни звуци(само седем различни движения са ясно видими на устните);
второ, видимите движения на устните са двусмислени; например P, и B, и M могат да бъдат скрити зад дъгата на устните; и"мундщук"означава един от четирите звука - Ш, Ж, Ч или Шч;
трето, визуалният образ е индивидуален за всеки, тоест към посочените проблеми се добавят индивидуалните особености на артикулацията на учителя.
Въпреки тези трудности,глухите деца все още овладяват впечатляваща реч доста добре.
Това се улеснява на първо място от факта, че всички гласни имат най-ясно изразена артикулация. Следователно той се досеща за изговорената дума преди всичко по гласни звуци. Например думите"малък","тебешир","мир","муле"лесно се възприемат отглухо дете според техните гласни звуци.
Четенето по устни се благоприятства чрез улавяне на броя на сричките в една дума. Външната картина на произношението на думите"под","карта","молив"е различна: произношението на всяка гласна в сричката се изразява вотваряне на устата. Тези моменти лесно се фиксират визуалноглухи и допринасят за възприемането на думата.
Заключение: Възприемаемостта на една дума зависи от това колко позната е тя на четеца по устни и каква е употребата й в ежедневната реч.
Ако оптичните знаци на думите не са ясни, тогава ученикът може да възприеме фразата чрез предположение. Дума, която е трудна зачетене от устните, може да бъде предложена от значението, което съдържат други думи от тази фраза, по-достъпни за визуално възприятие. Например във фразата„Момчето яде бонбони“трудната дума яде е предложена от по-лесните думи момче и бонбон.
Когато разговорът съответства на ситуацията, за ученика е визуално по-лесно да възприема речевия материал. Например, ако попитате дете в трапезарията„Харесвате ли борш?“, тогава въпросът ще бъде ясен за него, но ако същият въпрос бъде зададен в друга ситуация, например в спалнята, тогава детето най-вероятно няма да разбере.
И така, след като разгледахме механизма начетене от устните по отношение наглухите, обучени в устна реч, виждаме, че този механизъм е сложен и включва три основникомпонента:
1) визуално възприемане на речеви движения;
2) рефлексна имитация на тези движения;
3) предположение въз основа на семантичния контекст.
Акоглух човек има значителни остатъци от слуха, които му позволяват, при определени условия(висока реч, използване на звукоусилващо оборудване), да възприема някои елементи на речта (гласни, отделни съгласни, сричков ритъм на думите, ударение, отделни познати думи и фрази), тогава при тези условия механизмътчетене от устните се допълва от възприемането на звукови сигнали. Допълнение Визуалното възприятие със слухов сигнал улеснявачетенето от устните.
Фактори, от коитозависи от успеха начетенето по устни.
След като се запознахме с механизмачетене по устни, ние научихме защо, въпреки отбелязаната непълнота на визуалните сигнали, той все още се оказва реален начин за възприемане на устната реч, достигайки дори високо съвършенство в много случаи.
Кои са основните фактори, от които зависи успехът начетенето по устни ?
Основният фактор, от който зависи нивото начетене по устни, е степента на развитие на речта по отношение на нейния речник и граматика, както и степента на овладяване науменията за произношение. За да може четецът по устни да възпроизвежда рефлективно и да идентифицира определени думи, граматичниформи чрез фрагментарни визуални сигнали, е необходимо те да са му добре познати и използвани преди това в речта.
При недостатъчно развита реч бедността на речника води до факта, че често при среща с непознати или непознати думи четецът на устните е лишен от възможността да разчита на отразеното произношение.
За развитието наумение за бързо и точно възприемане и отразено повторение на думите и фразите, изречени от събеседника, най-подходящ е разговорният материал, който е добре познат на учениците от ежедневната практика. Това включва поощрителни и въпросителни изречения, свързани с различни видове дейности на учениците и предвидени в програмата за развитие на разговорната реч.
Фразите от материала на разговорната реч трябва да бъдат обединени от конкретна тема (например:"Клас","Столова","Семейство","Време"). Във всяка тема обаче фразите трябва да се предлагат не само в логическа връзка една с друга, но и отделно. Това е важно, за да се подготвят учениците за житейски ситуации. По време на упражненията отучениците се нуждаят от бързо обмислено повторение на думите и фразите, изречени от учителя и възпитателя, първо на глас, а по-късно, на по-високите нива на обучение, на себе си.
За да се подготвят учениците зачетене от устни с различно произношение на речта, се препоръчва по време на упражненията учителят да променя темпото на реч(от бавно към много бързо).
Принципи на обучение наглухи деца да четат по устни.
1.Формирането на умението за четене от устните трябва да се извършва в тясна връзка с обучениетона глухи деца на изразителната страна на устната реч(възпроизвеждане на реч). Развитието и усъвършенстването на товаумение се случва главно в процеса на комуникация в класната стая и извън нея.
2. При преподаване наглуха устна реч, както и в процеса на общуване с тях, речта на учителите и възпитателите трябва да се доближава до нормата. Изкривеното произношение на другите е спирачка по пътя към овладяването начетенето по устните на глухите деца.
3. Заформирането на устната реч е необходимо да научитеглухите деца на разбираемо произношение и да ги подготвите за механизмачетене по устните.
4. За установяване на силни връзки между зрителния и речево-моторния анализатор е необходимо систематично спрегнато произношение, което отначало е изрично, а след това все по-скрит(редуциран)характер.
5. Сложносттана формирането на умение за четене от устните изисква допълнително и постоянно обучение.
Изисквания към речта на учителя.
1. Темпото на речта при обучение на по-малки ученици трябва да бъде бавно. Тази мудност обаче не бива да се преувеличава. В следващите години на обучение трябва да има бавно темпо на речта, когато се обяснява нов материал. При възприеманедобре познат материал от учениците, темпото на речта на учителя трябва да бъде по-бързо, доближаващо се до нормата.
2. В речта на учителя трябва ясно да се разграничава вербалният и фразовият ударение, да се наблюдава непрекъснатостта на произношението на думите в рамките на кратка фраза и да се разделят със семантични паузи.
3. Артикулацията на звуците трябва да е ясна, но не преувеличена. Учителят трябва да избягва звуковите изражения на лицето.
4. При използване само на устнатаформа на речта трябва стриктно да се спазват всички правила на ортоепията. С устно-дактиловия метод на комуникация трябва да се научи едновременно правописно дактилиране и ортоепично произношение. Дактилиращата ръка не трябва да покрива устата на говорещия.
6. Ако е трудно да се разбере определена дума, тя може да се произнесе отделно, но при условие, че след това се повтаря синтагма или кратка фраза като цяло. В случаите, когато известно забавяне на вербалната комуникация не причинява значителна вреда на образователния процес, неразбираема дума може да се повтори, но не повече от два или три пъти. Ако това не доведе до целта, трябва да се прибегне до пръстови отпечатъци или писане.
7. За успешнотоформиране на умения за четене по устните е много важно да не се допуска нито в условията на класната стая, нито при вербална комуникация извън класната стая, изкуствено забавяне на учениците в устната дактилнаформа на реч поради четене по устните. Речният материал, познат на учениците, трябва да се говори от учителя само в устнаформа. Един от най-важните фактори, определящи успеха наразвитието на четене по устните, е постоянното(първоначално изрично, а след това скрито)учениците да произнасят всичко, което казва учителят или възпитателят.
1. Белтюков В. И.Четене от устните. М.,"Педагогика", 1970.
2. Рау Ф. Ф.Устна речглух. М.,"Педагогика", 1973.
3. Бикова Л. М. Развитието на съгласувана речглухи ученици от началното училище. М.,"Просвещение", 1989.
Консултативен семинар за педагози „Артикулационната гимнастика като средство за развитие на звукова култура на речта“ Да научим децата в предучилищна възраст да говорят ясно и правилно са най-важните цели, пред които са изправени логопедите, възпитателите и родителите.
Бележка за родители "Причини за нарушение на звуковото произношение" Причините за нарушение на звуковото произношение могат да бъдат различни. Една от най-често срещаните е неправилната структура на артикулацията.