Форум Строителство в USNO Форум Главбух
Клиентът-разработчик получава средства от инвеститора
Собствеността върху финансирания обект първоначално принадлежи на инвеститора. Въз основа на това средствата, които инвеститорът прехвърля на клиента-разработчик за финансиране на строителни работи, са целево финансиране и съответно не попадат в понятието „изпълнение. Това означава, че тези средства по принцип не могат да бъдат облагани с данъци, свързани с приходите, включително единния данък по опростената данъчна система.
В тази връзка е полезно да се обърнете към писмото на отдел „Данъчна и митническа тарифна политика“ на Министерството на финансите на България от 22.03.05 г. No 03-03-02-04/1/83 г., в което по отношение на чл. 251-1-14 от Данъчния кодекс на България гласи, че при определяне на данъчната основа не се вземат предвид доходите под формата на имущество, получени от данъкоплатеца в рамките на целевото финансиране, подлежащи на отделно счетоводно отчитане на приходите (разходите), получени (произведени) в рамките на целево финансиране. Освен това се заключава, че сумите, получени от организацията на предприемача по споразумението за споделено строителство, не се вземат предвид при изчисляването на единния данък. В същото време обаче специалист от българското Министерство на финансите предупреждава за ситуация, при която нецелевото използване на средствата позволява те да бъдат признати за неоперативни приходи.
Средствата на инвеститорите (акционерите), получени по сетълмент сметката на клиента-разработчик, се състоят от две части:
1. Средства, отпуснати на изпълнители за СМР.
Когато получава пари от инвеститори, клиентът-разработчик, работещ по опростената данъчна система, трябва незабавно да разпредели от тези средства частта, която е авансово плащане за неговите услуги и която представлява обект на единен данък.
Ситуацията, когато посочените средства не са включени в прогнозата, на практикадоста типично. Какво в този случай клиентът-разработчик трябва да включи в състава на приходите и да отрази в книгата за приходи и разходи? На този въпрос няма отговор нито в нормативните актове, нито в разясненията на Министерството на финансите. Вярваме, че данъкоплатецът трябва самостоятелно да разработи подходяща методология. Например, такава техника може да се основава на фиксиран процент, изчислен на базата на практически данни от предходния период и формализиран като елемент от счетоводната политика на предприятието за данъчни цели.
В ситуации, когато инвеститорът не финансира изграждането на обект своевременно, клиентът-разработчик може да привлече заемни средства. Това трябва да се съгласува с инвеститора. Заемът се изплаща от средствата на инвеститора, които ще дойдат по-късно.
Много е важно да вземете предвид следното. Клиентът-разработчик трябва да сключи допълнително споразумение с инвеститора към договора. В това споразумение трябва да посочите причината, поради която клиентът-разработчик прибягва до заем. Най-важното е, че е необходимо да се обоснове по-нататъшното изплащане на заема чрез последващо финансиране от инвеститора. Без такава обосновка парите, отпуснати за тази цел, вероятно ще бъдат признати от данъчните власти за злоупотреба със средства, което ще доведе до необходимостта от данъчно облагане на съответните суми.
Процедурата за отчитане на разходите под формата на лихва за използването на заемни средства зависи от условията на споразумението. Ако кредитополучателят е клиент-разработчик, той притежава разходите под формата на лихва за използването на заемни средства. В условията на формуляра USN „доход, намален с размера на разходите“, лихвата по заем се приема при изчисляване на единен данък в съответствие с чл. 346.16-1-9 Данъчен кодекс България и чл. 269 от Данъчния кодекс на Руската федерация.
Клиент-разработчикплаща на изпълнителите
Клиентът-строител заплаща извършената работа и доставеното оборудване на изпълнителите, включително ДДС. Всички тези разходи не принадлежат на клиента-изпълнител, както всъщност не му принадлежат средствата на инвеститора. Тези разходи формират себестойността на обекта и се прехвърлят при завършване на строителството заедно с готовия обект.
ДДС върху закупеното оборудване, материали и договорните работи също е, така да се каже, собственост на инвеститора и се възстановява директно от инвеститора. Въпреки факта, че клиентът-разработчик, работещ по опростената данъчна система, не е сам платец на ДДС, той трябва да предостави на инвеститора приспадане на входния ДДС. За да направи това, той генерира и предоставя на инвеститора консолидирана фактура (виж по-долу). Очевидно тук трябва да важи същият принцип, който се прилага в отношенията между принципала - платеца на ДДС и комисионера на "опростена" основа (виж например Писмо на Департамента за данъчна и митническа тарифна политика на Министерството на финансите на България от 05.05.05 г. № 03-04-11 / 98).
Строителството е завършено, клиентът-разработчик предава готовия обект на инвеститора
Съгласно чл. 39 от Данъчния кодекс на Руската федерация, продажбата е прехвърляне на собственост върху стоки (работи, услуги) на купувача. Когато обаче обектът се прехвърли от клиента-разработчик на инвеститора, няма промяна на собствеността. Инвестирайки в строителството, инвеститорът си осигурява правото да придобие финансирания имот. Следователно прехвърлянето на сградата на инвеститора чрез продажба не е и не подлежи на данъци, които се основават на постъпленията от продажбата на продукти (ДДС, данък върху дохода, единичен данък по опростената данъчна система).
В същото време, ако крайната вноска на инвеститора надвишава действителната стойност на изграденотообект, тогава разликата, която остава на разположение на клиента-разработчик, се признава за облагаем доход. За тази разлика клиентът-разработчик трябва да издаде фактура на инвеститора. В книгата за приходите и разходите вписването ще се извърши, като изчислението се извършва в пълно съответствие с касовия метод.
За платците на ДДС има правило, според което след приключване на всички работи по обекта и подписване на документи за завършване на строителството, клиентът-разработчик издава консолидирана фактура на инвеститора в рамките на 5 дни, която включва данни от фактури, получени от изпълнители. В този документ са обособени позиции за оборудване и строително-монтажни работи, към него са приложени копия от фактури на изпълнители и копия от платежни документи, потвърждаващи плащането на ДДС (платен от фактурите на възложителя-изпълнител).
Ние вярваме, че клиентът-разработчик, използващ „опростената система“, също трябва да издаде консолидирана фактура на инвеститора в съответствие с всички горепосочени правила и позиции. Това ще позволи на инвеститора платец на ДДС да приспадне целия данък при осчетоводяване на обекта като част от ДМА. В същото време цената на услугите на клиента-строител не е включена в консолидираната фактура!