FUNKADELIC
В допълнение към Клинтън, в данните за издаването на диска се посочват имената на Еди Хейзъл (китара), Били Нелсън (бас), Рамон Фулууд (барабани), Лусиъс Рос (китара) и Мики Аткинс (клавишни), както и други парламентаристи, няколко странични изпълнители от Motown и Рей Моне от Rare Earth са гости. Зад кулисите на дебюта остана и клавиристът Бърни Уоръл, който вече беше на втория пълнометражен филм, беше записан в официалния персонал и заедно с Клинтън стана главен архитект на корпоративния стил на pi-funk. През същата 1970 г. Джордж си връща правата върху търговската марка "The Parliaments" и за празнуване подписва целия състав на "Funkadelic" (които са акостирали на "Westbound") на лейбъла "Invictus Records" като "Parliament".
Разбира се, стилът на групите, състоящи се от едни и същи музиканти, имаше неизбежна прилика, но имаше тънка разлика - в първия случай имаше повече психеделика, а във втория повече фънк. Между другото, след издаването на компактдиска "Osmium" Клинтън забави "парламентарната" си дейност и едва от средата на 70-те години двата проекта започнаха да работят паралелно. Според Джордж, албумът "Free Your Mind" е записан под есид, което вероятно е причината да съдържа много космически рок неща. По един или друг начин, публиката го посрещна доста топло - дискът се озова на 11-то място в R & B-списъка и, за разлика от други братя от първата половина на 70-те, успя да се промъкне в основната стотина "Билборд". След албума "Maggot Brain", забележителен с 10-минутния про-Хендрикс инструментал, имаше силно изтичане на персонал и по редица причини Рос, Хейзъл, Нелсън и Фулууд напуснаха един след друг (един по медицински причини поради лоши пътувания, друг за криминално дело, свързано с наркотици, и трети поради липса на пари). Бяха частично "функционални" загубипопълнен от музиканти от акомпанимента на Джеймс Браун, а най-ценната придобивка беше още един пазител на "пи-фънка" Бутси Колинс.
Въпреки че албумът "America Eats Its Young" е издаден в двоен формат, средната дължина на песните в него е намалена. Китарите бяха раздвижени от струнните и хорн секциите и като цяло, за разлика от предшествениците си, програмата звучеше по-спокойно. Албумът "Cosmic Slop", за който съществен принос има новобранецът Хари Шайдър, излезе по-весел, но тенденцията за съкращаване на парчетата остана. През 1974 г. Клинтън отново започва да използва търговската марка "Парламент" и колективът възобновява конкуренцията със себе си. В същото време турнетата на групата често се провеждат под двойното име "Parliament-Funkadelic" или дори като "P-Funk". Горе-долу по същото време Хейзъл се завръща в родната си страна след освобождаването си и с негова помощ силните китари и психеделичните неща се завръщат в албума "Standing On The Verge Of Getting It On".
След издаването на диска "Let's Take It To The Stage" екипът се премести под покрива на "Warner Bros", но големият дебют се оказа доста скромен - "Funkadelic" отново проникна в дъното на първите сто "Billboard", но това е всичко. От сесиите на "Hardcore Jollies" остана малко материал и Клинтън любезно го предостави на предишните собственици, които в изпълнение на договорните задължения издадоха записа "Tales Of Kidd Funkadelic". Групата достига върха на комерсиалния си успех през 1978 г. с пълнометражния One Nation Under A Groove, който включва новия кийбордист Уолтър Морисън като основен партньор на Клинтън. Мелодичният и понякога денс-ориентиран албум се превърна в крайъгълен камък в историята на така наречения "черен рок". Longplay попадна в топ двадесет"Billboard" и заедно със заглавната песен, издадена като сингъл, оглавява класациите за ритъм енд блус. Успоредно с това популярността на "Парламента" също нарасна, което не беше изненадващо, тъй като стиловете на двата проекта в края на 70-те години станаха възможно най-близки. Платинения "One Nation Under A Groove" е последван от малко по-малко успешния "Uncle Jam Wants You", който дава на групата още един значим хит "(Not Just) Knee Deep".
Не всичко обаче върви гладко - недоволни от ръководството на Джордж, няколко музиканти напускат групата, която използва името "Funkadelic", за да издаде диска "Connections & Disconnections". Освен това през 1980 г. "парламентарният" офис "Казабланка" беше погълнат от концерта "Polygram", а Клинтън започна да изпитва трудности с етикетите. Следващият албум на "fancodelics" отново се озова извън първите сто, а издателите отхвърлиха материала за друг запис и в резултат на това Джордж реши да замрази и двата проекта и се зае да издаде записи под собственото си име. Соловата кариера на музиканта върви с променлив успех, но през 90-те години както по-младото поколение рапъри, така и фънк рокаджии като Primus и Red Hot Chili Peppers се оказват повлияни от него. През 1997 г. Parliament-Funkadelic се озоваха в Залата на славата на рокендрола, а през 2000-те години на 2000 г. албумът By Way Of The Drum и колекция от неиздадени останки от ранните сесии на Westbound Records видяха бял свят.