Функции на данъците и тяхната връзка
Всъщност, въз основа на дълбоката икономическа същност на самото понятие данък, единственатафискална функция му е присъща, която се проявява доста ясно на всички исторически етапи от неговото развитие и е атрибут на данъка: няма парични преводи към бюджетния фонд - няма данък.
Фиск (от латинското "fiscus ", букви - кош) в древен Рим е военна каса, в която са се съхранявали пари, предназначени за емитиране. От края на 1 век пр.н.е. д. fisk започва да се нарича частната хазна на императора, която се управлява от служители и се попълва с приходи от имперските провинции. От 4 век от н.е д. fiscus - единен общонационален център на Римската империя, където се стичат всички видове доходи, данъци и такси, правят се държавни разходи и др. (оттук и обозначаването с термина "фиск" на държавната хазна).
Според шведския икономист К. Еклунд: „По-голямата част от държавното производство и услуги се финансират от събраните данъци и след това се разпределят повече или по-малко безплатно между гражданите. Това се отнася за образованието, медицинското обслужване, възпитанието на децата и редица други области. Целта е разпределението на жизненоважните средства да стане по-равномерно.“
Регулативната функция е насочена предимно към постигане на определени задачи на данъчната политика на държавата чрез данъчни механизми. Анализирайки този аспект на данъчните отношения, изглежда необходимо да се отделят стимулиращата, обезсърчаващата и възпроизводствената подфункции на данъчното облагане.
Стимулиращата подфункция е насочена към подпомагане развитието на определени икономически явления и се осъществява чрез система от обезщетения ииздания.Дестимулиращата подфункция, напротив, е насочена към създаване на пречки за развитието на всякакви икономически процеси чрез данъчна тежест, например чрез прилагане от държавата на нейната протекционистична икономическа политика. Това се проявява чрез въвеждането на повишени данъчни ставки, установяването на данък върху износа на капитали, повишени мита и др.
Репродуктивната подфункция е предназначена да натрупва средства за възстановяване на използваните ресурси. Тази подфункция се изпълнява от данъците върху природните ресурси.
Контролната функция на данъчното облагане е, че чрез данъците държавата упражнява контрол върху финансовата и икономическата дейност на организациите и гражданите, както и техните източници на приходи и разходи. Благодарение на паричната оценка на размера на данъците е възможно количествено да се сравнят показателите за доходи с нуждите на държавата от финансови ресурси. Благодарение на контролната функция се оценява ефективността на данъчната система и се осигурява контрол върху видовете дейности и финансовите потоци. Според А. Дадашев чрез контролната функция на данъчното облагане се разкрива необходимостта от промени в данъчната система и бюджетната политика.