ФУНКЦИОНАЛНА АКТИВНОСТ НА ХЕМОСТАЗАТА И ФИБРИНОЛИЗАТА ПРИ ПАЦИЕНТИ С КОРОНАРНА БОЛЕСТ НА СЪРДЕЦЕТО С ИНФАРКТ
Според съвременните концепции, един от основните механизми за развитие и прогресиране на коронарната артериална болест е дестабилизирането на хемоваскуларната хемостаза. Нарушаването на функционалното състояние на ендотела, повишената активност на агрегацията на тромбоцитите, вискозитетът на кръвта играе ролята на спусък за развитието на коронарна артериална болест, причинявайки тежестта и прогнозата на заболяването [4,8,9]. При здрави възрастни хора, наред с умерено хронично активиране на системата за коагулация на кръвта, има компенсаторно повишаване на интензивността на фибринолизата. При пациенти с ИБС тежката хиперкоагулация на кръвта е придружена от потискане на фибринолитичната система, което води до дисбаланс на коагулацията и фибринолизата. Последното значително повишава риска от тромботични усложнения [3,4]. Пациентите с коронарна артериална болест се характеризират с намаляване на фибринолитичната активност на кръвта през нощта и ранните сутрешни часове [6]. При пациенти с коронарна артериална болест се отбелязва инхибиране както на ензимната, така и на неензимната фибринолиза, което корелира с тежестта на клиничните прояви на заболяването [1,7]. Промяната в параметрите на фибринолитичната система показва реакцията на целия ендотел и не носи информация за непосредствената прогноза на заболяването. Системното повишаване на инхибитора на плазминогенния активатор не е еквивалентно на активирането на локалните процеси на кръвосъсирване, точно както увеличаването на производството на плазминогенен активатор не показва повишаване на локалната фибринолиза [2]. Определянето на общата фибринолитична активност на кръвта не дава значителна информация, тъй като този показател е намален не само при пациенти с коронарна артериална болест, но и при здрави хора поради наличието на силна връзка между плазмин и антиплазмини [5]. Имайки предвидЦелта на работата е да се изследват индивидуалните показатели на хемостазата и фибринолизата при пациенти с коронарна болест на сърцето, чийто ход е усложнен от постинфарктна кардиосклероза (PICS). Под наблюдение бяха 43 души, 23 от тях страдаха от атеросклероза на коронарните артерии с клиника на коронарна болест на сърцето (група I), 19 бяха диагностицирани с коронарна артериална болест с постинфарктна кардиосклероза (група II). Контролната група се състоеше от 22 практически здрави хора. Средната възраст на здравите хора е 36 години, пациентите с коронарна болест на сърцето 55,5 години, пациентите със съпътстваща PICS 57,5 години. Исхемичната болест на сърцето се установява въз основа на типична клинична картина на ангина пекторис при покой или усилие, анамнеза за документиран инфаркт на миокарда, миокардни цикатрициални промени или признаци на хронична коронарна недостатъчност според ЕКГ данни, персистиращи или постоянно повтарящи се сърдечни аритмии и нарушения на проводимостта, които не са свързани с възпалителни и дистрофични лезии на сърцето от друг произход, рентгенографски признаци на ортични лезии, персистиращи липидни нарушения, особено атерогенни видове хиперлипопротеинемия. В съмнителни случаи по време на теста за бягаща пътека са открити данни за дефицит на коронарния резерв на сърцето. Изследвани са кръвта от кубиталната вена и сутрешната порция урина. За определяне на индивидуалните показатели на хемостазата и фибринолизата са използвани реактиви и стандартни методи на научно-производствена фирма "СИМКОЛтд" (България). Статистическите изчисления бяха извършени с помощта на софтуерния пакет Statistica 10, Microsoft Excel. При анализа е използван методът на вариационната статика за броя на променливите (изчислени са показатели като n, средна статистическа медиана, стандартно отклонение). Резултатите от изследването на отделните показатели на хемостазата и фибринолизата са отразени в представената таблица.1. Таблица 1
Показатели за активността на коагулационната и фибринолитичната система при пациенти с коронарна артериална болест след инфаркт на миокарда.