Фуражно производство - ЧИТАЛНЯ
1.Принципи на организация на фуражната база.
Развитието на животновъдството се определя от нивото на производство и използване на фуражите. От него зависи броят на добитъка в предприятието, неговата производителност и брутната продукция.
Фуражна база - Това е съставът, количеството и качеството на фуражите, системата за производство и използването им. Той има три компонента: производство на фураж, подготовка на фуража и използване на фуража. Фуражопроизводството и фуражната подготовка се обособяват като отделен отрасъл на селскостопанското производство. Това е сложна индустрия, която се занимава с отглеждането на много видове фуражи, различни по биология, технология и организация на производството. В зависимост от почвено-климатичните условия и специализацията на животновъдството, всяко предприятие има своя собствена структура на фуражната база - съотношението на хранителната стойност на отделните фуражи като процент, като цяло, техния обем.
Фуражът идва от собствено производство и отвън.
Собственият фураж може да бъде полско и пасищно производство, което се комбинира със система за производство на фураж.
Система за производство на фуражи - Това е рационално съотношение на зоотехнически, агрономически и организационно-икономически изисквания при производството на фуражи, целта му е да задоволи нуждите на животновъдството като най-голямо количество висококачествени и евтини фуражи. За характеризиране на системата за производство на фураж се използват показатели за нивото на производство на фураж, т.е. добив на фуражни единици на 1 ха земя или на конвенционална глава говеда.
Фуражната база се състои от много видове фуражи, които са комбинирани в съответните групи (концентрирани, груби, сочни, зелени, минерални, животински произход,билково-витаминни добавки). Основната част от фуража се произвежда в предприятието и само около 30% идва от други източници. Трябва да се отбележи, че отпадъците от хранително-вкусовата промишленост са много полезни за фуражната компания, тъй като са евтини. Затова те трябва да се използват пълноценно.
При научната организация на фуражната база трябва да се изхожда от зоотехнически, агрономически и организационно-икономически изисквания. При това се придържайте към следните принципи:
– Отговорност за структурата на фуражната база, специализацията на животновъдството, като се вземат предвид физиологичните нужди на животните за диети и определени видове фуражи, тяхното качество;
— Ясна връзка между обема на производството на фуражи от съответния вид и броя на животните (осигуряване на равномерно и непрекъснато хранене на едрия рогат добитък, нарастване на скоростта на производство на фураж в сравнение с увеличаването на добитъка);
- Съответствие на системата за производство на фураж с природните и икономически условия на предприятието;
— ефективно използване на земята (свързване и рационално управление на производството на фураж от полето и пасищата, увеличаване на производството на фураж чрез повишаване на нивото на интензивност);
– висока икономическа ефективност на фуражната база (отглеждане на такива фуражни култури, които биха осигурили висок добив на фуражни единици и смилаем протеин на 1 ха при ниски разходи за труд и себестойност);
- независимост на обема на производството на фуражи от климатичните условия поради мелиоративни мерки и създаване на фондове за осигуряване на фураж;
- рационално разполагане на производството на фураж на територията на предприятието, отговорността за неговата специализация във фермата и местоположението на добитъка;
- високо ниво на механизация на производството и приготвянето на фуражи, въвеждането на интензивнисистеми за отглеждане на фураж и използване на фураж;
- планирано производство и използване на фуражи.
Във всяко земеделско предприятие е необходимо да се въведе рационален тип производство на фуражи. Животновъдната система зависи и от вида на производството на фураж.
Рационален тип производство е система за производство на определен обем и структура на евтини фуражи, която осигурява пълноценно хранене на добитъка. В зависимост от размера и продуктивността на естествените фуражни площи, типът на производството на фураж варира в различните зони.
Хранителен план, фуражен баланс.
Организацията на фуражната база във всяко предприятие започва с разработването на план за фураж, който е научно обосновано изчисление на нуждата от фураж от всеки вид и като цяло в фуражни единици в съответствие с добитъка и продуктивността на добитъка за определен период от време.
При определяне на потребността от фуражи се използват данни за броя на добитъка, обема на животновъдната продукция, научно обосновани норми за разход на фураж на глава по видове и групи или за единица продукция. Нуждата от фураж се определя за месец, тримесечие, период, а също и за година.
Основният хранителен план за селскостопанските предприятия е годишен, плановете за по-кратки периоди са по-подробни.
При планиране на фуражната база, освен необходимостта от фураж, се изчисляват и площите на посевите от съответните култури. За да направите това, количеството, което е надеждно от естествени фуражни земи под формата на свързано растениевъдство, отпадъци от промишлена обработка на хранителни и технически култури, както и закупен фураж, се изключва от общата нужда от определен вид фураж. Планирането на търсенето за кратки периоди даваспособността да се контролират разходите през цялата година, което допринася за рационалното използване на фуража.
От голямо значение при планирането на селскостопанското производство е изчисляването на баланса на фуража. Съставя се за стопанската и календарната година. При разработване на баланс за календарна година частта от печалбата взема предвид баланса на фуража от предходната година, който може да се използва през текущата. Фуражният баланс също се съставя за две части от календарната година поотделно (от началото до прибиране на реколтата и до края на годината).
3. Организационно-икономическа оценка на фуражните култури.
Селскостопанските предприятия формират своята фуражна база за сметка на фуражи от собствено производство и закупени. Самите те частично използват зърно и картофи, както и реколтата от фуражни култури и естествени земи. Допълнителен източник на храна е реколтата от повторни култури, странични продукти (слама), зеленчукопроизводство и градинарски отпадъци, мляко и др.
Закупените продукти включват смесен фураж, отпадъци от селскостопанска преработка, месокостно брашно.