Газопровод - Набуко
Газопровод Набуко
Газопроводът Набуко (Набуко" ) е проектиран газопровод с дължина 3,3 хил. км от Централна Азия до страните от ЕС, заобикаляйки територията на България.
Начало на строителството (предполагаемо) - 2011г.
Начало на доставката на газ (предполагаемо) - 2014 г.
Проектният капацитет е 20-30 милиарда кубически метра газ годишно (т.е. около пет процента от общото потребление на гориво в европейските страни).
Достигане на проектна мощност - от 2018г.
Цената на проекта е (предполага се) 7,9 милиарда долара.
"Набуко" ("Nabucco Gas Pipeline International GmbH" )е международен консорциум за дялово участие, който включва акционери:
OMV Gas GmbH – Австрия
RWE AG - Германия
MOL NATURAL GAS TRANSMISSION COMPANY Ltd. - Унгария
С.Н.Т.Г.Н. TRANSGAZ S.A. – Румъния
За първи път проектът "Набуко" - "мечтаният газопровод", както често се наричаше в пресата, беше представен през 2004 г. (разработва се от 2002 г.). Първоначално се предполагаше, че Иран ще стане основният доставчик на гориво. Във връзка с конфликта около иранската ядрена програма бяха направени промени в проекта (2006 г.). По това време Туркменистан (находищата Довлетабад, Южен Йолотан-Осман), Узбекистан и Азербайджан (находището Шах Дениз) бяха посочени като доставчици на газ, по-късно бяха добавени Иран (находището Южен Парс) и Ирак.
Газопроводът "Набуко" е възможна алтернатива на проекта за газопровод "Южен поток", който ще премине от България към Южна и Централна Европа.
Газопроводът трябва да бъде положен от град Ерзурум, разположен в източната част на Турция, през България, Румъния и Унгария до Австрия до голям европейски газоразпределителен център в Баумгартен. Набуко ще станепродължение на вече изградения газопровод Баку-Тбилиси-Ерзурум. След конфликта в Южна Осетия беше разгледан въпросът за полагане на газопровод през територията на Армения. Две трети от газопровода "Набуко" ще бъде положен през турска територия.
Документът беше подписан от еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс и енергийните министри на Турция, България, Румъния, Унгария и Австрия.
Консорциумът остава отворен за седмия акционер, при условие че той подсили проекта. Египет е посочен като възможен акционер.
Според експертни оценки през първите години от експлоатацията газопроводът "Набуко" няма да достигне предвидения си капацитет, тъй като ще има малко повече от 9 милиарда кубически метра свободен газ годишно, от които около 8 милиарда кубически метра ще бъдат доставени от Азербайджан.
Според официалното изявление на иранските власти Иран ще използва своето гориво на вътрешния пазар.
А друг потенциален доставчик на газ - Египет - безплатно гориво за проекта "Набуко" ще има не повече от 2 милиарда кубически метра годишно.
Желанието на Туркменистан да участва в проекта "Набуко" може да бъде ограничено от факта, че според споразумението от 2003 г. българският "Газпром" има монопол върху закупуването на туркменско синьо гориво (до 50 милиарда кубически метра годишно за 25 години). Освен това през следващите десетилетия Туркменистан планира рязко да увеличи износа на гориво: скоро ще започне да функционира газопроводът Туркменистан-Китай с проектен капацитет от 40 милиарда кубически метра годишно. В южната посока потребители на туркменски газ вероятно ще станат Индия и Пакистан.
Трябва да се има предвид, че за да се доставя туркменски, казахстански или узбекски газ до Европа без посредничеството на България, ще е необходим газопровод по дъното на Каспийско море, а тойдо лягане.
Ирак направи изявление, че е готов да отделя 15 милиарда кубически метра газ годишно за проекта Набуко, но разработването на газови находища в Иракски Кюрдистан все още е на ранен етап.
Но само няколко дни след изключването на Набуко от списъка с приоритетни задачи, според изявлението на полския министър по въпросите на ЕС Николай Довгелевич, той отново е включен в списъка. Това беше постигнато от правителствата на страните от Централна и Източна Европа (германските власти оказаха най-голяма съпротива). Предвижда се за изграждането на газопровода да бъдат изразходвани 200 милиона евро свободни средства от бюджета на ЕС.
Очаква се до шест месеца да бъде подписано допълнително споразумение.