Геоложка структура и история на развитието на релефа на Астраханската област
1. Кратка физико-географска характеристика
2. Повърхностни и подземни води
3. Геоложки строеж
3.1 Литоложки и стратиграфски характеристики
4. История на развитието на района
5. Влияние на геоложкия строеж и история на развитие върху релефа
6. Характеристики на релефа на района
Една от целите на тази курсова работа е да проучи геоложката структура, историята на развитието, влиянието на геоложката структура и историята на развитието върху релефа на региона. Проучването на тези въпроси трябва да помогне за решаването на основната задача на работата - да се характеризира геоморфологичната структура на северозападната част на Астраханска област, която се намира в централната и западната част на Каспийската тектонична депресия (синеклиза), в умерените ширини. От гледна точка на формирането на релефа, климатът определя преобладаващото развитие на дефлацията и физическото изветряне, което в крайна сметка води до развитието на пустинни геосистеми на широки територии.
1. Физически и географски характеристики и климат
Географското положение на Астраханската област е особено. Районът е разположен в югоизточната част на Българската равнина, в рамките на Каспийската низина, простираща се от северозапад на югоизток от двете страни на долното течение на Волга, пресичайки Каспийската низина.
Областта е разделена на 11 административни области. Включва 6 града (Астрахан, Ахтубинск, Знаменск, Камизяк, Нариманов, Харабали), 12 селища от градски тип, повече от 400 селища от селски тип.
Северозападната част на Астраханска област е разположена в централната и западната част на Каспийската тектонска депресия (синеклиза).
Характерен е полупустинният степен ландшафт с множество пясъчни хълмове, покрити с рядка растителност и хребети от рохкав пясък.
Един от най-важните фактори за формиране на релефа, действащ на описаната територия, е вятърът. Ветровете от различни посоки създават резки климатични аномалии. Преобладават източни и югоизточни ветрове със средна скорост 4-5 м/с. През студения сезон те са мокри студени, през топлия сезон те са топли и сухи.
Климатът на района е рязко континентален, сух - с високи температури през лятото, ниски през зимата, големи годишни и летни дневни амплитуди на температурата на въздуха, малко валежи и голямо изпарение.
Годишната сума на валежите варира от 180-200 mm на юг до 280-290 mm на север. 75% от валежите падат през топлия сезон. През зимата валежите падат под формата на суграшица и дъжд. През лятото проливните дъждове са придружени от гръмотевични бури, понякога и градушка.
Северозападната част на Астраханската област заема почти средно положение между екватора и северния полюс. Годишният радиационен баланс е 45 kcal/cm2. Продължителността на периода с температури над 0 0C е 235-260 дни.
Нормалното средногодишно атмосферно налягане при 0 0C е 765 mm Hg. Чл., В студения период се повишава до 760 mm Hg. Изкуство.
В района на Астрахан се формират местни ветрове. През годината преобладават ветрове със скорост 4-8 m/s, в някои случаи скоростта се увеличава до 11-20 m/s или повече.
Положението на региона в умерените ширини определя западния и северозападния пренос на въздушни маси от Атлантическия океан, главно под формата на циклони. Пристигането им е свързано с валежи, понижаване на температурата на въздуха през лятото и повишаване на нейнатапрез зимата.
Сто и десет дни в годината духат източни ветрове с различна интензивност, често придружени от прашни бури.
Ниските валежи, съчетани с високи температури, водят до сух въздух и почва.
По този начин северозападната част на Астраханската област се характеризира с умерен, рязко континентален климат с високи температури през лятото, ниски температури през зимата, големи годишни и летни дневни амплитуди на температурата на въздуха, малко валежи и високо изпарение.
От гледна точка на формирането на релефа, климатът определя преобладаващото развитие на дефлацията и физическото изветряне, което в крайна сметка води до развитието на пустинни геосистеми на широки територии.
2. Повърхностни и подземни води
Географски северозападната част на Астраханската област е ограничена до полупустинната част на Каспийската низина. Основният воден път е река Волга.
Основният източник на водоснабдяване е река Волга, както и рядка мрежа от кладенци с предимно солена вода. Техническата вода се добива от артезиански кладенци с дълбочина до 350 m.
В хидрогеоложко отношение той е ограничен до Каспийския артезиански басейн, в чийто участък се разграничават два големи водоносни хоризонта - предсолен и следсолен, разделени от солоносния слой на кунгурския етап на долния перм. Следсолният комплекс е съставен от предюрски, юрско-кредни, палеогенски и плиоценско-кватернерни водоносни хоризонти. Хидродинамичната ситуация показва наличието на връзка между комплексите чрез хидрогеоложки прозорци, образувани в резултат на формирането на солни куполи, развитието на множество разломи, тектонски пукнатини и др.
Според хидрогеоложкитехарактеристики, басейнът на Волга в района на Астрахан е разделен на заливната низина Волга-Ахтуба и делтата.
Волга-Ахтубинская е удължена от северозапад и дължината й е 340 км. Източникът на клона на Ахтуба се счита за горна граница, а мястото на отделяне на клона Бузан от Волга се приема за долна граница. Площта е 6 440 km2. Това включва междуречието на Волга и Ахтуба и заливните райони на изток от клона на Ахтуба и на запад от Волга.
Делтата на Волга е равнина, наклонена на югоизток, пресечена от гъста мрежа от водни течения. Намира се на север от Астрахан, където Бузанският клон се отделя от Волга. Надолу по течението Бузан се съединява с Ахтуба. Най-големите водни течения на делтата от запад на изток са клоновете на Бахтемир, Стара Волга, Директна Болда, Кигач. Бахтемир по време на пролетното наводнение захранва чрез водоснабдителната си мрежа района на наводнените подстепни илмени. Други големи клонове - Права Болда, Рича, Кизан, Крива Болда, Царев - осигуряват висока водност в определени участъци на делтата. Основните клонове, когато се движат към Каспийско море, се разклоняват в множество канали и ерики. При вливането на Каспийско море Волга има около 800 устия.
Минималните годишни водни нива са отчетени през лятно-есенния маловоден период.
Подземните води се намират на дълбочина от няколко метра до 20-50 м. Водоносният хоризонт на подземните води е представен от пясъци от епохата на Хвалин и Хазар. Основно водите са слабо минерализирани. Междупластовите подземни води се намират във водоносни хоризонти между слоеве водонепропускливи скали. Този тип подземни води се срещат в скали с еднаква възраст в целия геоложки разрез, като се започне от кватернерните отлагания.
3. Геоложка структура
3.1 Литоложки и стратиграфски характеристики
Северозападната част на Астраханската област се характеризира със сложна геоложка структура (Приложение 2). В седиментната покривка се разграничават пет структурни етапа: рифейски, палеозойски (подсолен), долнопалеозойски (солен), късен палеозойско-мезо-кайнозойски (надсолен) и плиоценско-антропогенен (покривен). Към днешна дата тук са пробити значителен брой кладенци, разкриващи палеозойски и мезо-кайнозойски отлагания.
Палеозойска ератема - Pz
девон - Д
Долен участък D1. В литоложко отношение разрезът е представен от прослоен пласт от пясъчници и аргилти. Долният участък е разпределен условно, няма палеонтологична обосновка за избора му.
Дебелината на разкритите отложения е 263 m.
Средна секция D2. В състава на средния девон се разграничават айфелският и живетският етап.
Айфелов слой. Наслагите от айфеловия етап Литологично са представени от прослойка от кални камъни, пясъчници и варовици.
Дебелината на айфелските отлагания е 150 m.
Ниво Живецки. Отлаганията на живетския етап са представени от дебел пласт от кални камъни с междинни слоеве от варовици, по-рядко пясъчници, в основата на разреза има слой от пясъчници.