Геометрични параметри на режещата част на фрезите
Режещата част на ножа има формата на клин, заострен под определен ъгъл. За определяне на ъглите на фрезата се задават началните равнини: режещата равнина и основната равнина.

Равнината на рязане е равнината, допирателна към повърхността на рязане и минаваща през главния режещ ръб (фиг. 6); на фиг. 7 показва следата на тази равнина.
Основната равнина е равнина, успоредна на надлъжно (успоредно на оста на детайла) и напречно (перпендикулярно на оста на детайла) движение. За стругови фрези с призматично тяло за тази равнина може да се приеме долната (опорна) повърхност на фрезата (виж фиг. 5 и 6).
Ъглите на главния нож се измерват вглавната равнина на рязане, т.е. в равнината, перпендикулярна на проекцията на главния режещ ръб върху основната равнина. Основните ъгли на фрезата включват свободен ъгъл, ъгъл на конус, ъгъл на наклон и ъгъл на рязане (вижте Фиг. 7).

Основният свободен ъгъл α е ъгълът между допирателната към главната страна на ножа в разглежданата точка на режещия ръб и равнината на рязане*. При плоска задна повърхност на ножа можем да кажем, че α е ъгълът между основната задна повърхност на ножа и режещата равнина. Положителните ъгли намаляват триенето на задните повърхности на инструмента върху режещата повърхност и обработваната повърхност.
* При определяне и измерване на ъглите на фрезата в статично (неработно) състояние е обичайно да се приема, че режещата равнина е разположена вертикално. В процеса на рязане, неговата позиция и следователно стойността на някои ъгли на фреза се влияе от позицията на режещия ръб (или неговите отделни точки) спрямо оста на детайла (по-висока или по-ниска), подаването и диаметъра на детайла.
Ъгълът на конусност p е ъгълът между предната и основната задна частрежещи повърхности.
Главният наклонен ъгъл y е ъгълът между предната повърхност на ножа * и равнина, перпендикулярна на равнината на рязане и минаваща през главния режещ ръб. Тя може да бъде положителна (+γ), когато предната повърхност е насочена надолу от равнината, перпендикулярна на равнината на срязване (виж фиг. 7, II);равно на нула, когато предната повърхност е перпендикулярна на равнината на срязване (виж Фиг. 7.11), и отрицателна (-γ), когато предната повърхност е насочена нагоре от равнината, перпендикулярна на равнината на срязване (виж Фиг. 7.111).Положителният наклонен ъгъл се прави, за да се улесни процеса на рязане (образуване на стружки) и по-свободен поток на стружки по предната повърхност. На практика обаче ъгълът +γ не винаги е най-добрият и трябва да бъде намален (до 0, а понякога и отрицателен).
Ъгълът на рязане δ е ъгълът между предната повърхност на ножа и равнината на рязане.
При положителна стойност на ъгъла y между ъглите съществуват следните зависимости:
Когато ъгълът γ е отрицателен, ъгълът δ> 90°.
Освен разгледаните основни ъгли, фрезата се характеризира с ъгли: спомагателен заден и преден по отношение и наклон на основния режещ ръб (фиг. 7 и 8).
Вторичният ъгъл на хлабина α1 е ъгълът между вторичната хлабина повърхност и равнината, минаваща през вторичния режещ ръб, перпендикулярен на основната равнина. Вторичният свободен ъгъл се измервавъв вторичната равнина на рязане, перпендикулярна на проекцията на вторичния режещ ръб върху основната равнина. Спомагателният наклонен ъгъл γ1 също се разглежда в същата равнина.
Основният ъгъл в плана ϕ е ъгълът между проекцията на главния режещ ръб върху основната равнинаи посока на подаване. Ъгълът ϕ е направен така, че основният режещ ръб да може да повлияе на дълбочината на изрязания слой; влияе върху устойчивостта на износване на фрезата.
Допълнителен водещ ъгъл ϕ1 е ъгълът между проекцията на вторичния режещ ръб върху основната равнина и посоката на подаване; това се прави, за да се елиминира триенето на по-голямата част от вторичния режещ ръб.
*При неравнинна наклонена повърхност, наклоненият ъгъл е между допирателната към наклонената повърхност, минаваща през разглежданата точка на режещия ръб, и равнина, перпендикулярна на равнината на рязане и минаваща през основния режещ ръб.
Ъгълът при върха по отношение на ε е ъгълът между проекциите на режещите ръбове върху основната равнина; в сбор ϕ + ε + ϕ1 = 180°.

Ъгълът на наклона на главния режещ ръб λ е ъгълът, сключен между режещия ръб и линията, прекарана през върха на ножа, успоредна на основната равнина. Този ъгъл се измерва в равнина, минаваща през главния режещ ръб, перпендикулярен на основната равнина (вижте фигури 7 и 8). Ъгълът на наклона на главния режещ ръб се счита заотрицателен, когато върхът на ножа е най-високата точка на режещия ръб (фиг. 8, а);равен на нула - с главния режещ ръб, успореден на основната равнина (фиг. 8.6), и положителен, когато върхът на ножа е най-ниската точка на режещия ръб (фиг. 8, c). Ъгъл λ е направен за промяна на посоката на чипа; влияе върху здравината на главата на инструмента и режещия ръб.
В допълнение към ъглите γ и α, разглеждани в основната равнина на рязане, понякога (например при заточване) е необходимо да се знаят ъглите, разглеждани в надлъжната (успоредна на оста на фреза) и напречна (перпендикулярна на оста на фреза) равнини (фиг. 9).Надлъжноравнина A - и главният режещ ръб ще има ъгли γprod и αprod, а в напречната равнина B - B - ъгли γtrans и αtrans.
Връзката между ъглите α и αper ще се определи от диаграмата, показана на фиг. 10. От правоъгълен триъгълник D0E, разположен в главната секуща равнина N - N (виж фиг. 9):
От правоъгълен триъгълник D0C, разположен в сечение B - B:
Разделяйки едното уравнение на другото, получаваме:
От правоъгълен триъгълник 0EC:
Между другите ъгли съществуват следните връзки:
Стойностите на ъглите γ и λ се вземат с техните знаци.
Посочените ъгли на фрезата, както и формата на предната повърхност и формата на режещите ръбове се отнасят до геометричните елементи на режещата част на инструмента, които влияят върху процеса на рязане на метали и неговата производителност.