Герой на Съветския съюз Юрий Смирнов
С Мирнов Юрий Василиевич - командир на отряд на 77-ми гвардейски стрелкови полк от 26-та гвардейска стрелкова дивизия на 11-та гвардейска армия на 3-ти Белоболгарски фронт, гвардейски младши сержант.
Гвардейски младши сержант Смирнов Ю.В. загива като герой, оставайки до последната минута на живота си верен на войнишкия си дълг - воинската клетва. Неговият подвиг служи като пример за войнишка доблест, безкористна вярност към Родината.
Погребан е в селище от градски тип Ореховск, Оршанска област, Витебска област, Белоболгария.
Награден е с орден "Ленин", "Отечествена война" 1-ва степен.
Със заповед на министъра на отбраната на гвардията на СССР младши сержант Смирнов Ю.В. записан завинаги в списъците на 1-ва рота на гвардейския стрелкови полк, в който служи.
На негово име са кръстени кораб на Министерството на флота, улици, училища, държавни ферми и колективни ферми. Паметници на героя са издигнати в градовете Макариев, Орша, Кинешма, село Шалашино, село Клещевка, Ивановска област и селище от градски тип Ореховск.
Храбрият воин предпочел да умре от ръцете на палачите, но не разкрил военни тайни и останал верен на Отечеството до последния си дъх.
- Другарю командир, в село Шалашино, - докладва генерал Галицки на Черняховски, - в една от землянките на германския щаб е намерено тялото на редник Юрий Смирнов, разпнат на кръст. На пода лежаха документи на персонала, хвърлени от нацистите, войнишка книжка и комсомолски билет на Юрий Василиевич Смирнов.
- Значи героят не им е дал никакви доказателства и нацистите са го разпнали на кръста? - На Иван Данилович името на войника изглеждаше познато. - Смирнов от 26-та гвардейска стрелкова дивизия? - попита той.
- Да сър. Чудовищата заковаха ръцете и краката с ръждясали пирони и забиха две железни патерици в челото. На гърдитерани от щик и нож.
- Фашистки зверове! - не издържа Черняховски. - При какви обстоятелства е бил заловен от тях?
- Доколкото ми е известно, танкова атака беше хвърлена в командния пункт на генерал Траут, известен ви, като част от стрелковата рота на старши лейтенант Зеленюк, в която беше войникът Юрий Смирнов. Ранен попада в плен.
- С военни почести да погребаме героично загиналия гвардеец!
- Другарю командир, Военният съвет на армията изпрати предложение до комсомолеца редник Смирнов да му бъде присъдено посмъртно званието Герой на Съветския съюз.
- Военният съвет на фронта ще подкрепи вашето подаване.
Новината за бруталното клане срещу Смирнов бързо се разпространи сред войските на фронта и предизвика нова вълна от омраза към врага. Бойни другари на гроба на Юри се заклеха да му отмъстят.
Президиумът на Върховния съвет на СССР присъди посмъртно званието Герой на Съветския съюз на редник Юрий Василиевич Смирнов.
От A.A. Шарипов "Черняховски". Изд. 2-ро. - М .: Млада гвардия, 1980, стр. 238-239.
От акта, съставен от съветски войници, открили трупа на Юрий Смирнов в немска землянка:
„Аз, комсомолският организатор на 2-ри батальон на 79-и гвардейски стрелкови полк, гвардейският старши лейтенант Кустов Петър Алексеевич, намирайки се в бойните стройове на моя полк, който проби германската отбрана близо до село Шалашино, Оршанска област, Витебска област, премина през немските позиции и влезе в землянката на щаба.
Поглеждайки към дясната стена на землянката, видях мъж, облегнат, както ми се стори, гол, с протегнати ръце. Приближих се и видях, че този човек е закован за дъските на землянката. Тялото му е разпнато на специален кръст, изработен от дъски.
Ръцете на човек бяхаприкован на този кръст. Гвоздеите бяха големи и забити до самия връх. От челото му стърчаха два пирона като патерици без капачки. Те пробиха през главата, над очите. Целият труп беше съблечен гол и почернял, явно от удари. По гърдите се виждаха дълбоки разрези и рани от нож. Лицето беше подпухнало, обезобразено от ударите с хладно оръжие.
Като огледах по-внимателно стаята, видях на масата книжка на Червената армия и отворен комсомолски билет. Прочетох тези документи и установих, че те принадлежат на Юрий Василиевич Смирнов, редник от 1-ви батальон на 77-ми гвардейски полк от нашата дивизия.
С мен бяха в помещенията на гвардейския старшина Байнов Михаил, гвардейския редник Лебедев, моите санитари редник Мацина. Взех документите на разпнатия комсомолец и отидох в частите, които се биеха.
Според книгата на Голубев Е.П. Бойни звезди, Ярославъл, 1972 Допълнено от Сергей Каргаполцев
Биография, предоставена от Уфаркин Николай Василиевич (1955-2011)