Гонит - Остеоартрит на коляното - Библиотека по медицина

Дискове(gonitis; гръцки gony коляно + -itis) - възпаление на колянната става. Това е най-често срещаният тип моноартрит или една от проявите на полиартрит (вижАртрит).

Има първичен Г., който възниква при натъртвания и вътреставни нараняванияна колянната ставаили в резултат на проникване на инфекциозни агенти в ставната кухина, и вторичен Г., който се развива при редица заболявания, напримерревматоиден артрит ориаза.

Клиничните прояви на G. зависят от естеството на възпалителния процес и неговата тежест. Като правило има болка в колянната става в покой, която се увеличава с движение, подуване (гладкост на контурите) на ставата, хиперемия на кожата над нея, повишаване на локалната температура и болка при палпация. При натрупване на ексудат в инверсиите на синовиалната мембрана на ставата се наблюдава тяхното изпъкване, а при голямо количество излив се открива симптом набалотиранена пателата. При остри гнойни G. (стафилококови, стрептококови и др.) Характерни са оплаквания от слабост, влошаване на общото състояние, треска и студени тръпки. Кожата над ставата е едематозна, хиперемирана, пасивните и активните движения в ставата са силно болезнени, ограничени. Възможно гнойно сливане на ставната торба, околните тъкани, пробив на гноен ексудат в тъканите на бедрото и долната част на крака, сепсис.

При продължителен ход на G. често се образува флексионна контрактура на колянната става, наблюдава се хипотрофия на мускулите на долния крайник, главно четириглавия мускул на бедрото. При някои форми на G., особено ако костната тъкан участва във възпалителния процес, е възможноанкилоза на коляното.

При диагностицирането на G., заедно с клиничните данни, важна роля играе ставната пункция с изследване на пунктат, артроскопия и биопсия на синовиалната мембрана, термография, ултразвук, радионуклидни (Фиг..) И рентгенови изследвания. Лечението на пациент с гонит трябва да се извършва в болница.

Гонорейните порививъзникват на фона на остра или хроничнагонорея,главно при мъже. Най-характерната бактериално-метастатична форма на лезията,

Сифилитично шофиранее рядко. Наблюдава се при късен вроден и третичен сифилис под формата на сифилитичен синовит или вторичен остеоартрит. Хроничният симетричен G. (ставите на Cluton) се характеризира с лек или умерено изразен възпалителен процес в двете коленни стави, които придобиват сферична форма поради натрупване на ексудат, повишаване на локалната температура; функцията на ставите не е нарушена. По-рядко се развива реактивен синовит с гумна лезия на костта в близост до ставата или сифилитичен остеоартрит с местоположението на венеца в епифизата. По правило възпалителният процес е едностранен. Формата на ставата се променя, болката се появява главно през нощта,

Туберкулозните двигателиса първичната синовиална и първичната кост. Туберкулозният синовит на колянната става се характеризира с постепенно начало, лека болка, леко подуване на ставата, надуване на пателата, локална температура, умерено ограничение на флексията, бързо развитие на хипотрофия на мускулите на бедрото и особено на долния крак. Диагнозата на тази форма на G. е трудна. За изясняване на диагнозата се използва рентгеново изследване, пункция или отворена биопсия. Най-често първичните лезии са локализирани в епифизите илиметафизи на костите, които образуват колянната става. В преартритната фаза пациентите се оплакват от неясна болка, тежест в крака. В артритния стадий се появяват остри болки в ставата, подуване, движенията са рязко ограничени. В стадия на ремисия на процеса клиничните признаци на възпаление намаляват, локалната хипертермия, болката и подуването изчезват. Лечението се провежда в специализирана болница или санаториум под наблюдението на фтизиатър.

Библиография:Войно-Ясенецки В.Ф. Очерци по гнойна хирургия, с. 518, L., 1956; Корнев П.Г. Хирургия на костно-ставната туберкулоза, т. 2, стр. 5, М. - Л., 1971; Лечение на ревматични заболявания, изд. Ф.Д. Харт, прев. от английски, стр. 166, М., 1986; Сигидин Я.А. и др. Лекарствена терапия на възпалителния процес, М., 1988; Наръчник по ревматология, изд. В.А. Насонова, п. 79, 191, М., 1983.