Готин проект - Book of memory 8-B клас
Проектът „Книга на паметта на 8 клас“ (a href="pril1.doc">Приложение 1) се появи в резултат на работа с клас по патриотично възпитание. Като учител, класен ръководител и гражданин винаги съм бил безразличен към отношението на моите ученици към училището, семейството, града и, разбира се, към България. В уроците по история и обществознание постоянно се поставят проблемите на гражданството и патриотизма, героизма и интернационализма. Голям акцент върху възпитаването на идеи за патриотизъм и възпитанието на гражданство се поставя в извънкласните дейности.
Много училища са създали свои собствени програми за патриотично възпитание на учениците. Основното средство за решаване на тази важна и сложна задача е включването на учениците в различни видове практически дейности и формирането на техните умения и навици, опит за патриотично поведение. Това включва различни видове трудова, спортна и обществено полезна дейност, туристическа и краеведска работа, исторически и етнографски експедиции, честване на исторически и годишнини, контакти с военни части, срещи с ветерани.
В нашето училище патриотичното възпитание е неразделна част от учебния процес. Вярваме, че патриотичното възпитание е възпитание на уважение към традициите на своя народ, страна, град и дори училището, в което детето учи. Целта на възпитателната работа на училището е да възпита гражданин на своето Отечество.
Всяка година училището изготвя програма за патриотично възпитание за следващата учебна година. Включва събития, посветени на Великата отечествена война и различни годишнини от българската история, събития, насочени към формиране на гражданска позиция на учениците. Събития, посветени на годишнини от всякасъбитията са съвсем различни. Така през учебната 2011-2012 г. се проведоха събития, посветени на годишнината от победата на Русия в битката на леда и годишнината от рождението на С. П. Дягилев. Това бяха исторически викторини, интелектуални игри, състезания, дизайн на стенни вестници и накрая историческата топка „Пермски сезони“. Балове в нашето училище се провеждат от няколко години, като всяка година те са посветени на различни периоди и събития от историята на нашата страна и град. Те дават на децата възможност да се потопят в съвсем различна епоха: участниците в бала, възпроизвеждайки диалози, свикват с ролите на героите от онова време, участват в игри, слушат песни и романси и изпълняват бални танци.
Училището е съхранило много традиции, свързани с военната тематика и заложени от предишни поколения ученици и учители. На първо място, това е работата на училищния музей „Нашите сънародници – участници в Сталинградската битка“, това са срещи с ветерани, концерти и литературно-музикални композиции за ветерани от войната, труда и училището, уроци по храброст, концерти в училището на хора на ветераните на труда „Фронтовичка“, годишната игра „Зарница“, обиколки на града и посещения на градски музеи.
Но всяка година се раждат нови инициативи, посветени на Великата отечествена война. През учебната 2009-2010 г. се проведе конкурс на довоенни песни и танци, конкурс на стихотворения за войната. През 2010-2011 г. дейностите бяха свързани с училищния музей: конкурс за презентации за един от експонатите на музея и конкурс за най-добра обиколка на музея. През 2011-2012 г. събитията бяха посветени на битката при Сталинград: дизайн на бойни листове за събитията от битката при Сталинград и историческа викторина на същата тема.
Във всички дейности, които се провеждат в училището, моите ученици участват с голямо удоволствие.
Но, разбира се, основният фокус е върху събитията,посветен на събитията от Великата отечествена война. И най-важното е общуването със свидетели на онези ужасни за страната години: с ветераните от войната и от дома. Момчетата слушат с голямо внимание историите за живота по време на войната както на фронта, така и в тила, и след срещи с нескрита благодарност се приближават до ветераните и изразяват своята благодарност за техния безценен подвиг. Но всяка година все по-малко ветерани идват в нашето училище.
Ние определихме целта на този проект: да намерим и запишем максимално количество информация за Великата отечествена война, която е налична в семействата на учениците.
От заглавието и поставянето на целта до самата книга минаха повече от три месеца. Има няколко етапа в подготовката на книгата. Етап 1 - събиране на информация за роднини, живели по време на войната; Етап 2 - подбор на снимки както от семейни архиви, така и от интернет, тъй като в някои семейства не са запазени; Етап 3 - регистрация на печатни материали в електронен вид; Етап 4 - свързване на различни истории заедно; Етап 5 - директно проектиране на книгата и нейното отпечатване.
Мисля, че е свършена много работа. В подготовката на книгата с голям ентусиазъм се включиха не само самите деца, но и родители, баби и дядовци. Бяха прегледани десетки семейни снимки и бяха разпитани много роднини, които си спомнят нещо за войната. Някои семейства направиха специални пътувания до други населени места, за да съберат повече материали. В почти всички семейства е събрана информация за роднини. Но в класа имаше деца, които нямаха такива, които да разкажат нещо живо. Би било несправедливо да ги лиши от правото да допринасят за общия бизнес на класа, така че те подготвиха материали за училището през военните години, за срещи с ветерани, за героите, на които са кръстени улиците в града.В книгата са включени и материали, свързани с дейността на патриотичното съсловие.
Братчиков Иля. „Герой на Съветския съюз“ (Братчиков Генадий Иванович - разузнавач, измъчван от наказатели, получил званието Герой на Съветския съюз посмъртно за подвига си)
Бузмаков Артем. „Улица, кръстена на героя“ (Разказ за нашия сънародник, Герой на Съветския съюз, пилот Елкин Валентин Иванович, загинал във въздушна битка)
Гилева Александра. „Войната през очите на дете“ (Спомени за военното детство на ветеран от труда от Перм Елза Сергеевна Волегова на среща с ученици)
Артур Гиниятулин. „Защитникът на Ленинград“ (Вотинцев Михаил Степанович беше шофьор по Пътя на живота в Ленинград)
Ивашова Анастасия. „В памет на прадядо“ (За танкиста Анатолий Иванович Мелчаков, освободил страната ни и страните от Европа)
Кулаков Дмитрий. „Моят прадядо Михаил Иванович Козенко“ (Михаил Иванович Козенко - защитник на Сталинград)
Божи кръстопът. „Герои сред нас“ (Зоя Григориевна Шестакова премина през цялата война като сигналист)
Пянкова Татяна. „Лисвански шлемове“ (Училищен конкурс на презентации „История на един експонат“). „Вечна благодарност на прадядо и прабаба“ (Суботин Борис Афанасиевич - танкист на Уралския доброволчески танков корпус; Суботина Александра Матвеевна събира оборудване за фронта)
Рукавишникова Яна. „Моят прадядо“ (Разказ за сериозна рана и смелостта на Семьон Генадиевич)
Савин Иля. „Писмо от 1941 г.“ (Писмени свидетелства за трудния живот в тила, за роднини на фронта)
Савинова Диана. „Моят прадядо“ (Альошкин Нурулла Зинатович, който остана инвалид след тежко нараняване, успя да се върне към цивилния живот)
Сализянова Юлия. „Моята прабаба ипрадядо ”(Захарова Тамара Андреевна работи във фабриката през цялата война, Алакин Николай Александрович е доброволец на фронта, преминава през цялата война като пехотинец)
Сомов Денис. „Пълен кавалер на ордените на славата“ (телефонистът Пичкалев Александър Афанасиевич, преминал през цялата война, е награден с три ордена на славата)
Третякова Вера. „Военно време“ (Разказ за тежкия живот и работа в тила на Гладков Фетиня Даниловна и Ермолай Прокопиевич)
Товмасян Василий. „За дядо и прадядо“ (Баща и син - Товмасян Аракел Амаякович и Сергей Аракелович - воюваха заедно през цялата война)
Товмасян Ирина. „За една баба или как една кукла спаси цялото семейство“ (Олга Коваленко, когато се евакуира от Москва с родителите си, забрави куклата и не се качи на влака, който беше унищожен от германците няколко часа по-късно)
Федотова Анастасия. „Живот по време на война“ (Спомени на Токутьева Валентина Ивановна за живота във военно време в колхоза)
Шардаков Иля. “Военна болница” (разказ за родно училище през военните години)
Тиунова Л.Ю. „Предговор“, „Оръдейна фабрика Мотовилиха“ (Въз основа на материали от обиколка на града)
Докато работеха върху книгата, момчетата погледнаха по различен начин историята на страната - видяха със собствените си очи участието на всеки човек в историята на страната си и разбраха, че историята се създава не само от политици или владетели, но и от обикновени граждани като техните прадядовци.
Благодарение на този проект се появиха нови форми на работа с класа - както с учениците, така и с родителите. Сътрудничеството на деца и родители, както и на баби и дядовци, направи възможно общуването на няколко поколения в семействата, проявявайки интерес и уважение към по-старото поколение, докосвайки се до семейните реликви.
Чрез такъв дейностен подход учениците усвояват идеите за любов към родината, опитчувство на гордост в своята страна. А това от своя страна е най-важният етап от формирането на гражданственост, възпитание на гражданин и патриот на България. Това се постига, когато идеите на патриотизма се разкриват в ума и сърцето на учениците в ярки, емоционални образи, събуждат в тях чувства на съпричастност към съдбата на техните предци, чувства на благодарност за подвига, извършен не само от известни герои, но и от техните роднини.
Този проект помогна на моите ученици да се отворят от необичайна страна. Те получиха възможността да се докоснат до историята на родината си отвътре – от позицията на човек и семейство, осъзнаха важността и необходимостта на всеки човек за своята страна, прозряха необходимостта от съхраняване на историята за потомците.
Вярвам, че без възпитание на патриотизъм, което включва любов към родината, нейната история и народ, е невъзможно да се възпита истински гражданин на своята страна. Нищо чудно, че Н. А. Некрасов каза: „Може да не си поет, но трябва да си гражданин“.