Готов съм да умра, защото обичам
Награда фанфик „Готов съм да умра, защото обичам“.
17 май 2013 г.- Защо не мога да те обичам? - ръцете ми трепереха от напрежение и страх, страхувах се да чуя от него най-страшните за сърцето си думи. Хиляди пъти си представях как ще бъде в мислите си, но сега се случи в действителност. Моментното му мълчание ми се стори цяла вечност. Потърсих отговора в онези тъмносини очи, които толкова обичах, но не видях нищо. Те си останаха същите омагьосващи и замъгляващи ума ми. - Ти си твърде добър за мен - Александър погледна надолу. Аз ахнах. Колкото и пъти да си представях този момент, никога не можех дори да си помисля за такъв отговор от него. Той е красива брюнетка, на която момичетата се закачат, освен това е талантлив китарист и в никакъв случай глупав, а аз съм най-типичното момиче. - Що за глупости!? Гласът ми прерасна в писък накрая. Възмущението кипна вътре и започна да оказва натиск върху гласните струни - така ли ми се подиграваш? Изкрещях и млъкнах. Сълзи се появиха в очите ми. Разбрах, още една дума и избухнах в сълзи. - Не, - наведе глава Александър, - не мога да се подигравам с този, когото обичам.
17 май 2013 г.- Ако обичате, защо не? - Хванах го. В очите ми започнаха да се появяват сълзи. - Не искам да те разглезя - въздъхна Александър, - не съм толкова прекрасен, колкото си мислиш. Имам нужда от нещо повече от любов, имам нужда от адреналин, а ти си толкова уязвим - прекъсна се по средата на изречението и вдигна лице към небето. Лъчите на залязващото слънце играеха в сините му очи. Неговите красиви очи, които никога няма да забравя. Когато погледнах в тези очи, ми се стори, че познавам океаните, които бяха толкова мистериозни, колкото душата му. - Ако останеш с мен, азЩе те убия - потръпнах, разбирайки смисъла на думите му. Той може да ми даде надежда и да се откаже, но аз все още обичам. - Готова съм да умра, защото те обичам - прошепнах през сълзи, хващайки ръката му. Той не дръпна ръката си, а по-скоро стисна пръстите ми, толкова нежно, че ми се зави свят - вярвам ти. Искам да те обичам, не ме е страх. - Ще те покваря. - Съгласен съм, - почувствах сълзи по бузите ми, - Просто искам да те обичам, - Александър ме погледна в очите и стисна ръката ми по-силно. - И аз те обичам.
Не съжалявам за нищо. Вярвах, обичах и бях щастлива. Живях. Съжалявам, че ни беше отделено толкова малко време, но ни хареса. Бяхме близки. Вината не беше негова, беше съдба. Винаги ще го обичам. И някой ден със сигурност ще се срещнем. Може би в следващия живот или може бивсе още съм жив.