Скатов Николай Николаевич

Скатов Николай Николаевич - (Живот на прекрасни хора). Некрасов

Популярни книги

Животът на прекрасни хора - Некрасов

„С ТАЗИ МАРКА ЩЕ УМРА. »

— Е, да вървим, за бога! —Небе, смърч и пясък—Тъжен път.Хей! седни при мен, приятелю!Бос, мръсно тяло,И едва прикрити гърди.Не се срамувай! Какво има?Това е славен път за мнозина.Виждам книга в раница,Значи ще учиш.Знам: бащата за малкия си синПохарчи и последната стотинка>Какво изважда хората от хоратаЗнаеш толкова много славни.

Той беше изпратен от бога на гнева и скръбтаЗа да напомня на робите на земята за Христос.

Какво правиш, сърцето ми се късаше.Засрами се! Не ни е за първи пътМина като снежна топкаКлеветата в Рус в родния.Не тъгувай! Нека расте, увеличава се,Не тъгувай! Когато умрем,Някой ще говори за насС добра дума.

Какво правиш, сърцето ми се късаше.Засрами се! Не ни е за първи пътМина като снежна топка, пометенаКлевета в Рус в родния.

Казват, че случилото се след прочитането на това стихотворение не подлежи на описание. Цялата публика, като един човек, се изправи и започна бурно да аплодира. Но Некрасов така и не излезе пред тези закъснели овации на лековерната тълпа. Дори от самото начало на новия „Современник“, както си спомняме, Некрасов отказа на Белински статута на съдружник и акционер и, както видяхме, той не можеше да откаже, за да не съсипе целия бизнес, въпреки това създавайки критики във всички останалиотношения - и парични също - най-добрите условия. Белински разбра това и го прие. Но имаше хора, включително близки до „Съвременник“ и Белински, които не приемаха това дори без да се опитват да разберат. Вече отбелязахме, че не често, но два-три пъти с достойнство като обстоятелство, очевидно много важно за самия него, Некрасов припомни и в поезията, и в прозата, че, благородник и син на земевладелец, той никога не е притежавал (и много, много е могъл) хора и просто, едва узрял, той вече не отхапваше крепостен пай. Това парче от него, очевидно, щеше да се надигне като буца в гърлото му. Той разбра рано:

Такава е моята съдба,Като хляб от нивите, обработвани от роби,Няма да го направя за бъдеща употреба.