Грабар Игор Емануилович (1871-1960), Науката за правене на домашна работа
Още в ранна детска възраст у момчето започва страстта към рисуването. След като завършва лицея, Грабар постъпва в Юридическия факултет на Петербургския университет. Но не оставя рисуването. През 1894 г. постъпва в Петербургската академия на изкуствата, а през 1896 г. заминава за Европа, където се запознава със западноевропейското изкуство, увлича се по импресионизма.
През 1901 г. художникът се завръща в България. Той работи много. Изпод четката му излизат пейзажи, които отварят нова страница в българската живопис. През 1903 г. той рисува картината "Септемврийски сняг", която публиката посреща възторжено, виждайки в нея търсене на нови възможности в изобразителното изкуство.
Грабар умееше да намира истинско богатство от цветове в битовите мотиви. Художникът си спомня как е нарисувал картината „Мартенски сняг“: „Рисувах с такъв ентусиазъм и страст, че хвърлях бои върху платното, сякаш полудял, без да мисля и да претеглям, опитвайки се само да предам ослепителното впечатление от тази весела голяма фанфара.
Една от най-добрите картини на художника е "Февруарско синьо". Тази картина поразява с чистотата на светлината, ослепяваща с лазурно-синьо небе.
Етюдите от серията Frost Day се отличават с тънкостта на предаването на природата. Изглежда почти като чудо, очарователна приказка на българската зима, неговата картина от тази поредица „Слана. Изгрев".
През 1920 г. Грабар организира експедиция по Северна Двина и по крайбрежието на Бяло море. Художникът е запленен от природата на тези места, нейното тържествено спокойствие и улегнала красота. На брега на Двина той рисува картината „Сийски манастир“.
В началото на 30-те години Грабар замисля поредица от портрети на известни личности от литературата и изкуството. В портрета на композитора С. С. Прокофиев художникът успя да предадевътрешното му озарение в моменти на творчески подем.
Талантът на Грабар като портретист се усеща най-ярко в картината „Автопортрет в шапка“. Той успя майсторски да предаде характера, настроението на творчески човек.
„Трябва да обичаме благословената си професия страстно и нежно, до самозабрава, като най-добрата и единствена в света“, пише Грабар. Така се отнасяше с нея. Така той работеше: страстно и безкористно. Тези негови думи се възприемат като завет към младите творци.