Градински гроб - Страшни истории
Освен това, от думите на съпруга й: „Когато сестра й беше погребана, Анна беше в ужасно отчаяние. Тя грабна ковчега и изкрещя, че ако само се опитат да го изнесат от къщата, тя веднага ще се обеси в бараката. Тя каза, нека го погребат точно в градината. Цялото семейство се надяваше, че с времето тя ще се успокои. В края на краищата времето, както знаете, лекува. Едно вечер излязох да пуша, гледам Анна, облегната на гроба, дремеща. И около нея имаше мъгла. Сякаш Анна беше вътре в нея. Казах само на жена ми да свърши тази работа и можете да продължите. Тя реагира доста нервно на това предложение, погледна ме с ядосани очи, стана от гроба и влезе в къщата. Около месец по-късно синът ми ми каза, че е видял леля си, когато е отишъл до тоалетната в сутринта. Тя последва сина си, а след това спря и започна да протяга бъркалка от главата му. Синът, ужасно уплашен, изтича в къщата. Освен това ми каза, че нещо лошо ще се случи. Успокоявах го, доколкото можах. Три дни по-късно синът ми беше блъснат от кола. Но, слава Богу, не до смърт. Сега в болницата със счупвания, но състоянието е стабилно. След този инцидент почти убих жена си. Виж, казвам какво става в семейството заради твоята прищявка! Сама изсъхна всичко, не спи, не яде, живееш на гроба! Почти закарах сина си в ковчега! По-добре да мисля за него, отколкото да гледам възпалени очи в паметника. Сега, казвам, съседите ще видят, че имаме кръст насред градината,ще ги глобят сериозно. Накратко, думите ми не стигнаха до целта. На следващия ден, колкото и да е странно, не я видях на гроба. Дойде точно вечерта. Попитах къде съм, а тя изсумтя, че урежда някаква работа. Вечерта седяхме заедно, гледахме телевизия, изведнъж тя стана рязко и излезе от къщата. Е, май пак отидох в гроба. След малко излезе да попуши. Не го намерих на гроба. Не разбрах, отидох да погледна в оградата, също не. Тогава сякаш някой малко ме бутна в бараката. Е, мисля да ме пуснете. Влязох, беше тъмно, запалих със запалка и в този момент почти ми спря сърцето. Висящ в примка, лицето му посиня, очите му изпъкнаха, езикът му падна от устата му и дори лигите му се стичаха. Аз, разбира се, веднага викам линейка. Дойдоха и го обявиха за мъртъв."
В деня, когато съседите дойдоха да разберат за кръста, Анна беше в моргата, а сестра й беше погребана на следващия ден след погребението на Анна. Съпругът продаде къщата и заедно със сина си се преместиха в друг град.
Новини, редактирани отzolalex- 25-02-2013, 17:39