Губернатор Крес за германците от Томска област
Отговаряйки на този въпрос, Виктор Крес започна с историята на немското селище в района на Томск.
„Аз, като ръководител на района, виждам задачата си в това да създам условия на територията на региона, при които българските немци да останат и да се облагодетелстват тук, в България, конкретно в Томска област. У нас през последните години ситуацията се стабилизира и вече между 15 и 16 хиляди души живеят постоянно в региона. Една част, за съжаление, продължава да напуска, но на тяхно място идват български немци от бившите републики на Съветския съюз, главно от Казахстан. Е, не е тайна, че някои хора се записваха като българи, а днес, когато няма от какво да се страхуват, се връщат към корените си и документират националността, към която принадлежат.”
В Томска област сред ръководителите на различни структури има много германци. Те играят важна роля в икономическия и културния живот на региона.
„Това са Knoll, Stein, Shpeter, Klein и други. Научно-образователен комплекс - Майер, Глок. Административни структури - вероятно могат да бъдат приписани. Занимава се с предприемачески дейности Стърн, Шиърман. Заети в селското стопанство - оглавяват големи предприятия Shits, Gummer, Kizik. Липсата на национално образование обаче доведе до факта, че с всяко десетилетие делът на германците, които знаят родния си език, намалява. Преброяванията на населението от 79, 89 г. показват, че в района има само една трета от т. нар. български немци, които говорят на родния си език.
В началото на 90-те години в региона е създадена програма за иновативни образователни и педагогически дейности на тема „Създаване на непрекъсната система за задълбочено обучение по немски езикезик: детска градина, училище, университет, следдипломно образование.
„Вече днес 12 общообразователни училища и гимназии в град Томск са свързани с тази дейност, в допълнение към това, 5 училища в региона, 6 предучилищни образователни институции. В нашия регион няма компактни селища на български немци, българските немци са разпръснати и затова нашият регионален център на немската култура, който създадохме в началото на 90-те години, Руско-германският дом, отвори 12 филиала в райони на региона, където живеят много немски семейства. На базата на тези филиали има курсове за изучаване на немски език и се извършва много културно-просветна работа. Издава се вестник Unzer House – Нашата къща, в който се публикуват материали на немски и български език. На примера на Томска област мога да кажа, че българските немци винаги са били връзката между България и Германия в установяването на приятелски отношения и привличането на чуждестранни инвестиции. Нашият регион има доста високо ниво на инвестиционна привлекателност и до 80 процента от чуждестранните субсидии идват в региона от Германия.
Предприятия с немско участие са пекарната Nikes, нефтената и газова компания Wintershall, Petrolium und Gas и много други. Вече много години подред Tomichi участват в Хановерския панаир.
„Обществените институции на българските немци в Томска област играят огромна роля в установяването на партньорски отношения с германската страна и привличането на инвестиции. Вече говорих за Руско-германския дом, след това за Българо-германския център на Политехническия университет, обществената организация за сътрудничество с Обществото за техническа помощ GTZ през последните години са реализирали проекти в Томска област за почти 47 милиона рубли. Чрез обществената организация „Немски културен център на селотоКожевниково бивши трудово армейци получават хуманитарна помощ под формата на лекарства, очила, слухови апарати, инвалидни колички, хранителни пакети. Всяка година 5-6 български германци имат възможност да получат безплатно балнеолечение. За българските немци, преместващи се в Томск от районите на Далечния север, Казахстан и Централна Азия, са закупени 151 жилищни имота на стойност 18,5 милиона рубли за сметка на ЗАО „Общество за развитие Новосибирск-ГТЦ“. Но обществените институции са още по-важни за развитието на германския етнос. Обществените институции най-после трябва да се превърнат в движещата сила, способна да съхрани и развие езика, културата и традициите на българските немци.“
Кореспондентът ни в Томск Николай Погодаев разговаря с губернатора на Томска област Виктор Крес. Сега обратно към Германия. Тук живеят много писатели и поети, които пишат за проблемите на българските немци и имигранти от републиките на бившия СССР. Обикновено ги наричат руско-германски писатели, не само защото пишат за живота на своите сънародници, но и защото много от тях не владеят достатъчно книжовен немски, за да предложат книгите си на местните читатели. Често техни творби се превеждат от български на немски или се издават на български. Поетесата Нора Пфефер от детството има два родни езика - немски и български, пише книги на немски и смята, че терминът "руско-немски писатели" е изкуствено създаден и е загубил значението и значението си в Германия. Надежда Баева се срещна с Нора Пфефер.
„Опитвах се да превеждам Рилке на български, когато бях на 17, но това са глупости, разбира се, всичко. И винаги съм обичал поезията. Израснали сме с класическа литература. И азЗапочнах да пиша за деца. И имам много детски книги. Синът ми много ги хареса. И той знаеше, че аз написах тези книги за него, въпреки че беше вече възрастен, въпреки че имаше семейство, като малко извинение за детството му без майка. Почти всички книги са преведени на български и са издадени в много големи тиражи.
Нора Пфефер е издала повече от двадесет книги в България. Повечето от тях са за деца. Поетесата е известна и с преводите си на немски език на стиховете на българския детски поет Роман Сеф. За някои от тези произведения Нора Пфефер е удостоена с литературни награди. Въпреки огромния успех на детските произведения, създаването на книги винаги е вървяло ръка за ръка с преподаването в Алма-Ата, където живее Нора Пфефер.
„Винаги съм смятал, че това е мое хоби. Но някой ми каза: „Защо не се присъедините към Съюза на писателите, вие сте издали вече толкова много книги, а вие трябва да издадете една-две книги и вече можете да влезете“. И там кандидатствах и ме приеха без никакви.
Ако говорим за характера на руско-германската литература, то в Германия тя е претърпяла значителни промени, казва Нора Пфефер. Дори само защото повечето писатели и поети пишат на български. А най-отличителната черта на съвременната емигрантска литература е, че „основната тема на книгите е съдбата на българските немци“, въздиша Нора Пфефер.
Толкова много вече е писано за това! Защо да отваряме отново стари рани? Е, колко можете да пишете за това! Те постоянно пишат, че са били в изгнание, изсечени дървета в тайгата. Е, бях в затвора десет години. Е, защо да се занимаваме с това? Ти дойде тук, сега имаш добър живот, във всеки случай по-добър от там. Е, радвай се на този живот. Защо да копаем пак, как живеехме там, колко лошо беше. Варианти всякакви, но едни и същи.
Аз личноНора Пфефер не смята себе си за руско-германски писател. Според нея детските книги във всяка страна си остават детски:
„Смятам, че имам малко теми, които ме дамчат като руско-германски писател. За детските книги няма значение дали едно дете ги чете тук или някъде. Бях в ГДР, в Мекленбург, по покана на един немски детски писател. И имаше седмица на детските книги и там четях. И видях, че това е моят слушател, децата бяха толкова заинтересовани. И учителите ходеха от един клас в друг и слушаха. И на всички беше интересно, защото това беше детска литература, абсолютно несвързана с България.
На въпроса ми, съществува ли изобщо руско-немска литература, Нора Пфефер отговори така:
„Ремарк, например, той е евреин, но се смята за немски писател. Или Стефан и Арнолд Цвайг, те са немски евреи, но са немски писатели. Или Анна Сегерс, тя е живяла дълги години извън Германия, в Южна Америка, но е немска писателка. Аз също се смятам за немски писател. Като цяло наистина не обичам да чувам „руско-немски“. Защо руско-немска литература? Ако пишете на немски, значи сте немски писател. Бих го определил така, не руско-немски. Насилствено е направено, че руско-герм. Мисля, че всичко зависи от това на какъв език е написана литературата. По принцип съм против такова определение.
Според Нора Пфефер такова явление като „руско-немската литература“ скоро ще изчезне напълно. След едно-две поколения заселниците ще станат напълно германци и тогава ще говорим за най-обикновени немски писатели:
„Така че не виждам бъдеще за така наречената руско-немска литература.