HAARP - Наука и технологии
Въпросът дали е възможно целенасочено да се контролират атмосферните процеси отдавна е мигрирал от сферата на не твърде научната фантастика в сферата на научната и техническата практика. Технологиите, които позволяват да се „манипулира времето“ могат да изиграят голяма положителна роля в бъдеще, ако имаме предвид използването им за мирни цели. Същите тези технологии обаче представляват голям интерес и за военните. Това, разбира се, укрепва позициите на онези експерти, които са против изкуствената намеса в естествените атмосферни процеси. Те смятат, че подобна намеса - дори за мирни, а още повече за военни цели - е изпълнена със сериозни проблеми за човечеството. И все пак изследвания в тази насока текат – както в Европа, така и зад океана. Чуйте репортажа на Виталий Волков.
В центъра на Аляска, в един от най-безлюдните райони на този вече слабо населен американски щат, американският флот и военновъздушните сили вече осма година работят заедно по проект, наречен "HAARP". Мистериозното съкращение означава High Frequency Active Auroral Research Program, което означава „Програма за високочестотни активни аврорални изследвания“. Обектът, който се изгражда в снеговете на Аляска, е огромно антенно поле с обща площ над 13 хектара. От предвидените в плана 180 антени 48 вече функционират. Формално проектът има не толкова военен, колкото научен характер, целта му е да изследва физическите и електрическите свойства на земната йоносфера.
Йоносферата е най-горният слой на атмосферата, започва на надморска височина от около 50 километра и се простира до края на магнитосферата на Земята. Йоносферата съдържа голям брой йонизирани молекули и свободни електрони и представлява щит,предпазвайки Земята от смъртоносния поток слънчева радиация. Всъщност йоносферата дължи до голяма степен появата си на Слънцето. Ядрените процеси, протичащи на повърхността на звездата, са придружени от изтичане на плазма в междупланетното пространство. Този така наречен слънчев вятър може да унищожи целия живот на нашата планета, ако не имаше защитна бариера - магнитното поле на Земята, което отразява повечето от заредените частици. За ултравиолетовото и рентгеновото лъчение обаче магнитното поле на Земята не е пречка. Тази радиация прониква в горните слоеве на атмосферата, сблъсква се с молекулите на въздуха там и предизвиква тяхната йонизация. Около планетата се образува плазмена обвивка, която предотвратява по-нататъшното проникване на радиация.
Йоносферата отдавна привлича вниманието на учените - макар и само защото предоставя възможност за радиокомуникации на дълги разстояния. Вярно е, че способността на йоносферата да отразява, поглъща или предава радиосигнали с една или друга дължина на вълната зависи не само от височината на даден йоносферен слой, но и от сезона и дори от времето на деня. След появата на геостационарни спътници, които позволиха да се установят надеждни комуникации в диапазона от дециметрови и сантиметрови вълни, които свободно проникват в йоносферата, интересът към нейното изследване избледня донякъде. Но тогава военните имаха нова идея. Факт е, че атомните подводници - един от най-ефективните видове оръжия - може да не се издигат на повърхността с месеци, но в същото време те са практически откъснати от външния свят, тъй като конвенционалните радиовълни не проникват през водния стълб. Друго нещо са вълните с много ниска честота и съответно много дълги дължини на вълните. Но за тяхното излъчване са необходими антени с дължина хиляди километри. Да се използва йоносферата като такава антена беше идеята.Междувременно йоносферната плазма, която е в постоянно движение, има повече или по-малко подредена структура само на полюсите на Земята - там, където линиите на магнитното поле се събират. Така възниква и започва да се реализира проектът "HAARP" в Аляска.
Въпреки това много експерти смятат, че наблюденията и експериментите, които се извършват там днес, далеч от любопитни очи, далеч надхвърлят обхвата на военните навигационни задачи и още повече - извън обхвата на чисто гражданските научни изследвания. Възможно е в Аляска да се провеждат експерименти за целенасочена промяна на времето чрез въздействието на радиовълни върху атмосферните процеси. Д-р Бърнард Истлунд, физик, който изложи самата идея на този проект и стои в началото му, говори за възможностите на антенното поле на HAARP: До 3 милиона вата - инсталацията на HAARP е в състояние да осигури такава мощност на излъчване. Освен това полето на антената "HAARP" е толкова огромно, че позволява, без да се прибягва до помощта на мобилни платформи, да се изпращат точно високоенергийни лъчи към всяка дадена област на йоносферата, като по този начин се извършва локално нагряване на определени участъци от нея.
Защо обаче да изстреляте такъв мощен енергиен заряд „в небето“? Факт е, че слънчевият вятър създава гигантски електрически потенциал в йоносферата. И тъй като плазмата е електропроводима, над Земята циркулират токове до един милион ампера. Между другото, полярното сияние е само видимо доказателство за съществуването на тези гигантски електрически вериги над полюсите на нашата планета. Според редица експерти т. нар. „електрически струи“ в йоносферата оказват значително влияние върху много атмосферни процеси. Тук се крие способността да се манипулира времето. Бърнард Истлунд казва: Една от настоящите цели на проекта HAARP е да влияетези електрически струи в йоносферата. Има доказателства, че по този начин е възможно да се промени, да речем, розата на ветровете на голяма надморска височина. Така че "HAARP" е в състояние да повлияе до известна степен на времето.
Подобни антени използват учени от другата страна на Атлантика. Научната асоциация "EISCAT", която обединява норвежки, шведски, финландски, японски, френски, британски и немски изследователи, има редица съоръжения в северната част на Скандинавия. Съкращението "EISCAT" означава European Incoherent Scatter, т.е. "European Incoherent Scatter". Вярно е, че служителите на асоциацията са много по-скептични и предпазливи относно способността на човек да влияе на времето.
Това е много важна тема за изследване днес - дали има връзка между йоносферата и долната атмосфера. Ако има такава връзка, то тя е изключително незначителна. С други думи, може да се прояви в много бавни процеси като изменението на климата. Но всичко това няма нищо общо с оперативното управление на времето, - казва професор Кристиан Шлегел. Що се отнася до военния аспект на изследването.
Работихме с американски учени, проведохме съвместни експерименти.
Единственото нещо, което решително отказахме, беше сътрудничеството с американските военни, които ни помолиха да им позволим да използват нашата инсталация за свои цели. След този отказ американските военни експерти – очевидно по-оптимистично настроени относно перспективите за целенасочено въздействие върху времето – засилиха работата по проекта HAARP.
Въпреки това, изобретателят на "HAARP" - Бернар Истлунд - днес работи върху реализацията на нова идея. Целта му е да се бори с торнадото. Това е природно бедствие, което засяга южните щати на Съединените щати,отнемат стотици животи година след година и причиняват материални щети, възлизащи на милиарди долари. (Между другото, фактът, че тайфуните, ураганите и торнадото са свързани с електрическото поле около Земята, се потвърждава и от нов начин за предсказването им: вместо общоприетото сега измерване на скоростта на вятъра, специалистите на НАСА възнамеряват да наблюдават честотата на светкавиците от сателитите: колкото по-често са изхвърлянията, толкова по-голяма е вероятността от торнадо). Бърнард Истлунд ще унищожи торнадото в буквалния смисъл на думата в зародиш, използвайки за това мощно микровълново лъчение. Ученият планира да създаде нова сателитна система: Торнадо възниква там, където топъл, сух въздух се издига, а студен и влажен въздух се спуска. Тези две насрещни течения - възходящо и низходящо - се усукват едно около друго. Сателитите, които възнамерявам да използвам за моя проект, са проектирани по такъв начин, че да могат да разпознаят възникването на тази ситуация дори преди да започне процесът на раждане на торнадо. И тогава микровълнов излъчвател, разположен на сателита, насочва лъч енергия в поток от студен въздух. Той се затопля, в резултат на което не се получава усукване на двата потока и просто не възниква разрушително торнадо, казва Бърнард Истлунд.
Същият принцип може да помогне за ограничаване на обхвата на урагани и тайфуни. Според Бърнард Истлунд необходимостта от механизми за контрол на природни явления като урагани и торнада става все по-очевидна: Тъй като глобалното затопляне продължава, времето става все по-лошо и по-лошо. Междувременно значителна част от населението на света живее в региони, предразположени към природни бедствия. За тези хора обичайните мерки за намаляване на емисиите на въглероден диоксид не са достатъчни – трябва да се предприемат по-драстични стъпки заборба с торнада и урагани.
Техническата основа за проекта Bernard Eastlund вече е налице: американо-японските спътници на системата TRMM - Tropical Rainfall Measuring Mission, т.е. Tropical Rain Measurement Mission - са оборудвани със специални радари, способни да се справят с нови задачи, особено след като днес те наблюдават времето точно в тези региони, които трябва да бъдат бомбардирани от микровълнови оръдия. Така че изпълнението на проекта се основава само на необходимостта от инсталиране на излъчватели с необходимата мощност на сателитите. Вярно, този метод има и недостатък - военният. В края на краищата, същият метод, който е подходящ за предотвратяване на торнадо, може да се използва за изкуственото им създаване. Но самият изобретател е сигурен, че това обстоятелство трябва още повече да допринесе за бързото изпълнение на проекта: Друг е въпросът как да се предотврати използването на тази технология за военни цели. Повярвайте ми, военните днес вече са в състояние да изградят всичко това сами, но изобщо не за да се борят с торнадо. Затова съм убеден, че ако моят спътник бъде създаден, тогава група учени от различни страни трябва да се ангажират с неговата експлоатация - това ще стане гаранция срещу използването му за нехуманни цели.
С други думи, въпросът дали ще се правят манипулации с времето, очевидно вече не си струва. Но до какво ще доведат подобни действия все още не е известно.
Последиците от глобалното изменение на климата, парниковия ефект и влиянието му върху биосферата се изследват и от швейцарски учени. Но тяхната изследователска програма, вероятно, няма нищо общо с нуждите на военните: персоналът на Базелския университет се опитва да разбере как горските райони реагират на увеличаване на концентрацията на въглероден диоксид в атмосферата.
Анализ на състава на въздуха в пробителед, извлечен от различни дълбочини в Гренландия, швейцарски специалисти получиха като че ли достъп до архив, който съхранява данни за концентрацията на определени газове в земната атмосфера през различни исторически епохи. Оказа се, че в продължение на четиристотин хиляди години концентрацията на въглероден диоксид е претърпяла периодични колебания, попадайки в диапазона от 200 до 280 милиграма на килограм. Следващият връх идва през 1750 г. Тогава обаче не се наблюдаваше спад на концентрацията на CO2, както винаги се е случвало преди, а напротив, по-нататъшното му постоянно нарастване. Междувременно CO2 е един от основните виновници за парниковия ефект, отговорен за глобалното затопляне. Този процес предизвиква сериозна загриженост сред специалистите по целия свят.
Причините, които са причинили от средата на 18 век нарастването на въглеродния диоксид в атмосферата, не са тайна за никого. Учените единодушно свързват този процес с началото на активното изгаряне на изкопаеми горива. Преди това цикълът на въглеродния диоксид беше балансиран: между атмосферата, от една страна, и биосферата и океаните, от друга, се поддържаше баланс. Но тогава се счупи. Днес всяка година в атмосферата се отделят допълнителни 7 милиарда тона въглероден диоксид. 2 милиарда от тях попадат в океаните, 3 милиарда остават в атмосферата. Но съдбата на други 2 милиарда не е точно известна. Учените смятат, че те се абсорбират от горите и почвата. Но дали това е вярно и ако е така, как този процес ще се отрази на състоянието на горите? Отговорът на тези въпроси търси биологът от университета в Базел Кристиан Кьорнер. В продължение на три години той възнамерява да наблюдава дърветата, растящи върху горски парцел от половин хектар, даден му за изследване.
На такъв парцел, покрит с гора, дърветата са концентрираниоколо 200 тона въглерод на хектар. И в почвата, в хумуса - още 200 или дори 300 тона, - казва Кристиан Кьорнер.
Ученият изкуствено "обгазява" своята гора, доставяйки CO2 през система от маркучи както на младите, така и на зрелите дървета. Концентрацията на доставения въглероден диоксид съответства на тази, която според прогнозите се очаква на Земята през следващите 50-100 години. Също така е много важно, че десетте най-често срещани дървесни вида в Европа са представени на мястото, определено за експеримента.
Оказа се, първо, че всяка порода реагира на повишаване на концентрацията на CO2 по свой собствен начин, и второ, че реакцията зависи от условията на осветление. На слънце по-силно реагира букът, на сянка - смърчът, дъбът - някъде по средата. Но като цяло вече е ясно, че увеличаването на концентрацията на въглероден диоксид намалява способността на дърветата да абсорбират влага. Една от последиците от подобно явление може да бъде увеличаване на съдържанието на вода в почвата, което при обилни валежи заплашва от наводнение. Основната задача на нашия проект е да покаже какъв комплекс от реакции води до увеличаване на концентрацията на CO2 в зрели дървета, разположени в естествените условия на гората.