Хабибулина А
ПОНЯТИЕТО „ДУША“ В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ТУКАЙ
И Български ПОЕТИ XIX-XX BB.
Понятието „душа“ принадлежи към ключовите понятия от духовно-менталната сфера, което се реализира по свой начин в българския и татарския език.
Концепцията за "душа" в момента е посветена на много изследвания,
утвърден в руската филология и на първо място в лингвистиката.
По-специално, тази концепция стана обект на специален анализ в трудовете на Ю. Д. Тилман (1), М. Ю. Михеев (2), В.А. Маслова (3), И. В. Бурнос (4) и др.
В татарската филология не намерихме отделни произведения, в които понятието "душа" да се разглежда в широк езиков, литературен и културен контекст. Въпреки това, дисертацията на Р. Данилова, посветена на понятието "сърце" ("irk") в татарската езикова картина на света, с която изучаваното понятие е тясно свързано (5), беше от голям интерес за нас.
Трябва да се отбележи, че концепцията за душата в момента не е включена в областта на сравнителните изследвания. В същото време сравнителното изследване на културните понятия, към които принадлежи и понятието „душа“, дава възможност да се разкрият потенциалните, скрити значения на неговото съдържание и да се идентифицират онези от неговите възможности, които водят до разбиране на различията между различните видове културно съзнание, както и националните езици, литератури, художествени традиции.
Както показват множество изследвания, душата в българската картина на света е средоточие на душевния и емоционален живот на човека, тя е противопоставена на тялото и е въплъщение на истинското богатство. В опозицията душа - тяло приоритет има душата („Ти, тялото, в земяталегни, а аз, душата ми, отивам да отговарям”). Така например душата в българските поговорки се появява в двойки с понятието „сърце” и „съвест”, които подчертават възможността за локализиране на душата в сърцето, т.к. това е „сърцето, което е концентрацията на всички емоции и чувства, центърът на мисленето и волята“ (3, 163).
В татарската езикова картина на света понятието душа има своя специфика. Известно е, че на думата „душа“ в татарския език съответстват няколко лексеми, например в „Българо-татарски речник“ (1985) са представени следните еквиваленти на тази дума: във философско значение тя съответства на думите „ан“ и „рух“, а в други значения се превежда с лексемите „кел“, „ирк“, „дрт“, „негов“ [6, 144].
Интересно е да се отбележи, че в татарския език думата "душа" често се идентифицира с лексемата "сърце", т.к. именно сърцето е центърът на духовния живот на човека (5, 9).
В същото време това обстоятелство, сочещо, че понятията „душа” и „сърце” са сходни както в българския, така и в татарския език, ни се струва непълно, т.к. такава синонимия има само външен характер, не отразява напълно спецификата не само на различните езици, но и на видовете култури.
Неслучайно в тази връзка нафсът е сравняван със змия или непокорна камила; понякога душата се сравняваше с нещастна жена, която се опитва да съблазни и измами беден скитник (съществителното "nafs" на арабски е от женски род). Има и сравнения с упорит кон или упорито муле - такова животно трябва да се държи гладно, постоянно опитомено и обучавано, така че в крайна сметка да служи на предназначението си и да достави пътника до целта му ”(7, 94).
Според A.M.Shimmel в работата си „Светът на ислямския мистицизъм“, суфийските теолози, например Джафар, въвеждат концепциятаakyl, "разум", който съставлява бариера между nafs и qalb:
„Бог издига тази преграда, за да не излязат от бреговете (Сура 55, 20), т.е. за да не застрашават низките инстинкти чистотата на сърцето (7, 155).
Помислете за спецификата на съдържанието, което има концепция 2.
Душите в българската и източната литература. Обект на сравнителното изследване ще бъде българската поезия от 19 век и преди всичко творчеството на Лермонтов и творчеството на Тукай.
В текстовете на Лермонтов думата "душа" е доста често срещана, най-често означава вместилище на чувства, емоции, най-дълбоките и съкровени преживявания на лирическия герой. Но като се има предвид, че лирическият герой на Лермонтов има вътрешен конфликт, изразен в несъвместимостта на земния и небесния свят, образът на душата в поезията на Лермонтов придобива друго, допълнително значение: душата е това, което се противопоставя на земята, земните страсти. „Душата” тук е антиномична на земята, т.к тя свързва лирическия герой с Небето, Космоса, Бога.
Сравнението на голям брой лирически стихотворения на Лермонтов („Молитва“, „Няма да се унижа пред теб“, „Ако само в смирението на невежеството“ и др.) показва, че понятието за душата в неговото творчество съществува в различни семантични варианти: душата като концентрация на истинските и най-интимните и възвишени чувства на лирическия герой, „душата“ като предмет на поезията, „така че ul" като това, което лирическият герой крие от тълпата и разкрива пред своята любима, "душа" страда и измъчвана от измама и предателство, "душа"
- началото на 20 век, в който образът на душата има същата семантика. Нека дадем примери, доказващи тази теза.
Тютчев „Сенките на сивото смесени“: Тих здрач, сънлив здрач / Тече в дълбините на душата ми, / Тихо, вяло, ароматно, / Изпълва всичко и утешава (8, 151).
Балмонт “В душата има всичко”: Само на душата пея молитви, / Само една обичам безкрайно - Моята душа! (8, 152) Блок "Моята душа е страна": Моята душа е страна на вълшебни мисли. / Огънят изгасна - и мислите отлетяха ”(8, 152).
Цветаева „Ледената пързалка се стопи“: Човешката душа е същият лед / И тя също се топи от лъчите (8, 153).
Пушкин "Евгений Онегин": Други, строги грижи / И в шума на светлината и тишината / смущават съня на душата ми (8, 151).
Въз основа на тези материали може да се твърди, че душата в българската картина на света е била своеобразно отражение на човешките преживявания, мисли, вътрешни сили, това, което човек е натрупал през целия си живот. Но в същото време сравненията на душата с въздуха или птица (да се реят, да се стряскат с душата) показват възможността душата да напусне тялото, което в много отношения съответства на християнския мироглед, според който душата само временно остава в телесната обвивка и след това преминава в друго съществуване. Тази способност на душата - излизане отвъд границите на телесността - намира доста пълно отражение в българската поетична картина на света през 19 век.
Поетът се обръща към душата, виждайки в нея застъпницата на своя живот:
Разделяш се на парчета, както обикновено, изгаря душата, болка!
Вие сте обичани повече от душата, която се покланя на Бога.
Всяка минута вселената иска плодовете на душата ми, Но какво ще узрее, ако душата е без огън и той е угаснал?
Води господаря си напред и бъди като камък в изпитанията, о, душа, свикнала с много гнета на съдбата! … Такава е твоята най-висока цел – възможността да вдъхнеш живот на хиляди хора, О, душа, дишаща и биеща възвишено!
Издигни се високо, разпери криле - времето сякаш е дошло.
О, душата, устремена нагоре от раждането!
Ти ще ме защитиш от всяка беда - има вяра в теб, Душата, която помагааз, когато стоя на ръба на бездната!
Стихотворението на Тукай "Кел" подчертава възможността субектът да се отдалечи от душата. То не просто избухва от тялото; рееща се като птица, душата се извисява над поета, като Бог.
Ако в стихотворението на Лермонтов душата е представена като вид платно, тъкан (Тя ще се търкаля от душата като бреме, / Съмнението е далеч ...), тогава в творбата „Цър“ душата е това, което свързва човек с Бога; в същото време трансформацията на душата се вижда от героя като нещо невероятно:
душата се очиства от съмнения, става лека и свободна. Справедливо е да се каже, че концепцията за душата тук корелира с идеята за материализацията на душата и нейното обосноваване: душата свързва човек с Бога, което означава, че тя (душата) може да бъде отдалечена от самия субект.
Ocha dildn bten chic-shblr, сладка глава:
Yaaklarny mkadds kz yashemd eneli bashlym.
Btenley saflan clem; укйим иман, булам мемин;
Kil rkht ielleklr: hlas bulam avyr ykdin.
/ Душата не страда, тя е спокойна, / Когато съвестта я укорява; / Когато се надява само на Бога, / Вярвайки, че бъдещето ще бъде светло (подл.
Образът на неспокойна, наранена душа, към която се обръща поетът, се среща и в стихотворението на Китга на Ш. Бабич „Уйлап, уйлап…”: „Мислейки, мислейки, се потапяш в мисли, / И радостта на душата се забравя, / Душата се уморява ...” (10, 200).
Подобна поредица от примери може да бъде продължена, позовавайки се на лириката на С. Рамиев. И така, в стихотворението "Syzla, Kelem" поетът създава образа на наранена душа, която в същото време е спасение за поета (10, 25).
Както се вижда от горните текстове, душата в лириката на Тукай и неговите съвременници има различен смислов образ от този в българската поезия. Не се предава чрез метафори или сравнения (показващи, че душата е зависима отот субекта и следователно е надарен със свойствата на човешки характер), но се описва, сякаш се разгръща в съдържанието си, с помощта на глаголи. Например „ан арий”, „кел сызлы”, „кел рни”, „кел авйру” (Ш. Бабич), „ян, кел сызлан, кел” (Тукай), „сйзла, сызла, сызла, келем” (С. Рамиев). Глаголите по-пълно ви позволяват да представите този образ в движение, в живота; тук душата не е алтер егото на поета, тя съществува заедно с лирическия субект, представлявайки по-„материален“
образ, отколкото в българската поезия. Душата може да е независима от лирическия субект, но именно той вижда в нея чертите на човешките преживявания, олицетворяващи нейното присъствие.
Литература Тилман Ю.Д. „Душата” като основен културен компонент в поезията 1.
Ф.Тютчева / Ю.Д.Тилман // Фразеологията в контекста на културата. – М: Езици на българската култура, 1999. – С.203-212.
Михеев М. „Душа” в наивната митология на българския език (опит 2.
неясно описание на образната коннатативна семантика) / М. Михеев // Фразеологията в контекста на културата. – М.: Езици на българската култура, 1999. – С. 145-158.
Маслова В.А. Комуникация на езика и мита / В. А. Маслова // Фразеология в 3.
контекст на културата. – М.: Езици на българската култура, 1999. – С.158 –163.
Бурнос И.В. „Българските представи за душа, дух, ум в съпоставка с 4.
дис...канд. Фил. Науки / I.V. Burnos. - Санкт Петербург, 2004. - 17 с.
Данилова Р.Р. Понятието "yorek" в татарската езикова картина на света 5.
Българо-татарски речник: Включени 47 000 думи / Под. изд. Ф. А. Ганеева, 6.
- М: Български език, 1985. - 736 с.
Шимел А.М. Светът на ислямския мистицизъм / Шимел А.М. пер. от 7.
Английски Н.И.Пригарина. - М.: Алетейма, 2000. - 414 с.
Речник на езика на поезията (образен арсенал на българската лирика XVIII -начало 8.
XX век): Повече от 4500 фигуративни израза / Н. Н. Иванова - М.: ООО "Изд-во АСТ":
ООД „Изд-во Астрел”: ООД „Изд-во „Български речници”, 2004. – 666 с.
Тукай Г. Избор srlr: в 2 тома / Г. Тукай. - Казан: Татар. напускам nshr., 9.
2006. - 1 том. - стр. 271
10. Рмиев С.Л., Бабич Ш.М. srlr / S.L. Рмиев, Ш. М. Бабич. - Казан:
Мгариф, 2005. - 287 с.
11. Грюнебаум фон Г.Е. Основни характеристики на арабско-мюсюлманската култура / G.E. фон Грюнебаум. - М.: Наука, 1981. - 227 с
„Бюлетин ТГПИ Хуманитарни науки 10. Царев, О. аз Лексикални значения на българските причастия // Предложение и Слово: средно училище. сб. nouch тр. – Саратов: Изд-во Саратов. 11, 2002.11. Чеснокова, Л. Д. български език. Трудни случаи на морфологичен анализ Л. Д. Чеснокова. - М .: Висше училище, 1991. »
„Ново филологическо списание. 2014. № 2 (29). ДОБРЕ. Рангс (Москва) ЕСТЕТИЧЕСКО ПРЕДСТАВЯНЕ В ТЕАТЪРА АГУСТИНА МОРЕТО Статията е посветена на разглеждането на ключовите комедии на испанския драматург А. Морето - "Красивият дон Диего" и "Джи".
„Бирючин Святослав Владимирович ДОКУМЕНТАЛНО ИСТОХНИКИ ЧЕРНОЙ КНИГИ В РОМАНЕ В. С. ЖИВОТЪТ И СЪДБАТА НА ГРОСМАН Статията разглежда функционирането на документалните източници от сборника Черна книга в романа чрез сравнителен анализ на текстове. С. Ж. »
„Министерство на образованието и науката на България Държавно учебно заведение за висше професионално образование „РОСТОВСКИ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ“ Филологически факултет и сп. »
"UDK 81'42 BBK Sh100.3 GSNTI 16.21.07 Код VAK 10.02.19 M. А. Гибадулина Екатеринбург, България ИНТЕРТЕКСТУАЛНОСТ В РЕКЛАМНИТЕ СЛОГУНГИ НА РОМАНА НА ПЕЛЕВИНА „GENERATION P”: ИЗТОЧНИЦИ И АНОТАТИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ. Predmetom issledovaniya stali priemy interte. »
“ХАЗАНКОВИЧ Юлия Генадиевна Фолклорни и епически традиции в прозата на малките народи на България (на базата на мансийската, ненецката, нивхската, хантската, чукчейската и евенкийската литература) Специалност 10.01.02. – Литература на народите на България (литература на народите от Кавказ, Поволжието, Сибир) АВТ. »
«Елена Владимировна Матвеева, Татяна Юриевна Ма АНТИТЕЗА КАТО МЕТОД ЗА ЕЗИКОВО ОБЕКТИВИРАНЕ НА ОБРАЗИТЕ НА ГЕРОАИТЕ В РОМАНА НА I. ШОУ БОГАТ ЧОВЕК, БЕДЕН ЧОВЕК Статията е посветена на антитезата като начин за обективизиране на когнитивния потенциал на основните образи. »
„Интегриран урок по фантазия и творчество по литература и български език в 6. клас Лесно ли се създават хумористични истории? Цели на урока: 1. Завършете работата по изучаването на разказите на А. П. Чехов. Определете жанровите характеристики на хумористиката. »
2017 www.doc.knigi-x.ru - "Безплатна електронна библиотека - различни документи"