Характеристики на етапите на поставяне на решението на образователния проблем - Диагностика на образователната инициатива в края
Характеристики на етапите на поставяне на решението на образователен проблем
Учебната задача се решава от учениците чрез извършване на определени действия. Логично описание на тези действия е дадено от V.V. Давидов:
- преобразуване на условията на проблема с цел откриване на общата връзка на обекта на изследване;
- моделиране на избраната релация в предметна, графична или буквена форма;
- трансформация на модела на връзката за изследване на нейните свойства в "чист вид";
- изграждане на система от частни проблеми, решени по общ начин;
- контрол върху изпълнението на предишни действия;
- оценка на овладяването на общия метод в резултат на решаване на поставена учебна задача.
Всяко такова действие се състои от съответните операции, чиито набори варират в зависимост от конкретните условия, включени в конкретна учебна задача (известно е, че действието е свързано с целта, а неговите операции са свързани с нейните условия). [4, стр. 267]
Учениците първоначално не знаят как самостоятелно да поставят образователни задачи и да извършват действия за решаването им. За момента учителят им помага в това, но постепенно самите ученици придобиват съответните умения (именно в този процес те формират самостоятелни учебни дейности, т.е. способността за учене). [7, стр.114]
Изборът на изходни понятия е най-важното условие за отвореността на понятийната система към детайлно запознаване с нея. В началото на обучението по математика в системата на Д. Б. Елконин - В. В. Давидов се залагат изключително общи понятия, ядрени, централни за дадена система, тези, от които системата може постепенно да се изведе.
Въвеждането във всяка стъпка на конкретизиране на понятията става чрез учебни задачи.
„Да поставиш учебна задача на учениците означава да ги въведеш в ситуация, която изисква ориентация към общотоначин за решаването му във всички възможни частни и специфични варианти на условия." [5, стр. 276]
Преориентирането на детското мислене от резултати към методи на действие е възможно само в процеса на решаване на учебни проблеми. Не е достатъчно само да го изложите - формулираната от учителя задача трябва да бъде приета от ученика, т.е. стане негова собствена задача. Въпросът, на който трябва да се отговори в урока, трябва да стане въпрос на самия ученик, в противен случай той ще получи от учителя отговор на незададен въпрос, който не го интересува, и ще се разпорежда с този отговор по същия начин, както всеки човек разполага със случайна информация, която той самият не е търсил, не е задавал: може би ще му е интересно, може би ще го „изгуби“. [Пак там, стр. 281]
Формулирането на образователната задача е свързано с две принципно важни "открития" на учениците:
1. Трябва да открият, че не знаят нещо (не знаят как да решат проблем);
2. Те трябва да искат да решат този проблем, да се стремят да го решат; [16, стр.85]
Следователно, когато поставяте учебна задача, трябва да се вземат предвид следните принципи:
1. Въведената концепция трябва да бъде изключително обща, така че следващите теми да действат за децата като уточнение, изясняване на първата.
2. Преди да се въведат нови знания, е необходимо да се създаде ситуация на жизнена необходимост за появата им.
3. Не въвеждайте знания в завършен вид. Дори и да няма начин да насочите децата към откриването на нещо ново, винаги има възможност да създадете ситуация на самостоятелно търсене, предварителни предположения и хипотези.
4. Определение или правило (словесна формулировка на ново знание) трябва да се появи не преди, а след цялата работа по търсене и откриване на новото. За децата е по-лесно да формулират правило (дефиниция), като го прочетат от диаграма. Това ще позволине запомняйте правилата, а всяко дете да ги формулира със свои думи.
5. Логиката на прехода от задача към задача трябва да бъде ясна и отворена за учениците. Ако учителят е успял да зададе правилно учебната задача, тогава учениците ще могат, след като са получили отговор на първата задача, почти самостоятелно да поставят следващата. [Пак там, стр. 93]
По този начин, за да видим формираната самостоятелна учебна дейност сред по-младите ученици, е необходимо правилно да им поставим учебна задача, чието решение ще ни позволи да говорим за развитието на различни нива на учебна инициатива на примера за преориентиране на мисленето на децата от резултати към начини за решаване на представената им учебна задача.