Характеристики на Хамлет, Инфошкола
План за характеризиране на образа на Хамлет:
2) Главният герой на трагедията.
3) Стремежът на Хамлет.
4) Отношението на Хамлет към Офелия.
5) Отношението на Хамлет към другите хора.
6) Възгледите на Хамлет за живота.
7) Изводите на Хамлет за борбата срещу злото.
8) Съдържание, идея и смисъл на творбата.
Принцът на Дания Хамлет се превърна в ярък и ненадминат образ на хуманист, който се озова в заобикалящия го свят, враждебен на хуманистичните идеи. Коварното убийство на баща му отваря очите на княза за злото, завладяло страната. Той смята за свой основен дълг, не обикновена, а кръвна отмъщение, да търси виновните за смъртта на баща му. Това желание впоследствие прераства в негов обществен дълг и го издига в борбата за правда и хуманизъм, за справедлива кауза, което по това време е най-важната историческа задача.
В същото време Хамлет обича Офелия с цялото си сърце, но тя е нещастна с него. Неговата жестокост към момичето и обидите към нея не показват, че той наистина е жесток и груб човек, а само че той много обичаше Офелия и също беше много разочарован от любовта си.
Хамлет е човек с философско мислене. Той може да схване отделните факти като израз на важни общограждански явления. Но изобщо не склонността към размисъл го забавя по пътя към истинска борба, а заключенията, до които той в крайна сметка стига, и тъжните размисли за света около него. Събитията, които се случват в двора, позволяват на главния герой на трагедията да стигне до изводи за хората и целия свят.
Ако светът допуска съществуването на такова зло, което се случва около Хамлет, ако в него загиват такива вечни човешки ценности като любовта, приятелството, честността и достойнството, тогаванаистина полудя. Околният свят изглежда за героя или като град, обрасъл с бурени, или като добре подреден затвор с килии, каземати и подземия, или като буйна градина, която ражда само зло и диво семейство.
А познатото на всички ни „Да бъдеш или да не бъдеш“ не е нищо друго освен съмнения относно стойността на човешкия живот. И изброявайки различните нещастия на човека, Хамлет описва нравите на тогавашното общество. Например, героят възприема бедността като голяма скръб за човек, защото трябва да издържи:
Но Хамлет е поразен не само от престъпността на Клавдий, но и от цялата система от житейски принципи и морални ценности, неразбираеми за него. Той разбира, че ограничавайки се само до отмъщение, той няма да промени нищо в света около себе си, защото на мястото на убития Клавдий ще дойде друг служител, може би дори по-лош. Хамлет все още не отказва отмъщението, но в същото време осъзнава, че задачата му е много по-широка и се състои в противодействието на общото зло.
Мащабът на тази задача и обективната нереалност на изпълнението на стремежите на Хамлет предопределят изключителната сложност на вътрешния живот и действията на главния герой на трагедията. Заобиколен от нечестна игра, в живот, който е оплетен в мрежите на подлостта, за него е изключително трудно да дефинира собственото си общество и да намери ефективни средства за борба. Мащабите на злото потискат Хамлет, карат го да се разочарова от живота и да осъзнае незначителността на силите си. Човекът и светът не са такива, каквито са изглеждали на Хамлет преди.
Хамлет е изправен не пред един враг, не пред случайно престъпление, а пред голямо враждебно общество. Той усеща безсилието си в борбата с всемирното зло именно защото далновидната му философска мисъл му разкрива законите на това зло.
Съдържанието на трагедията на У. Шекспир„Хамлет” е вдъхновен от социалния живот на тогавашна Англия, но значението му далеч надхвърля границите на една средновековна държава и един исторически етап. Творбата изобразява картина на лъжи и потисничество, по-специално тирания, станала характерна за дълго време. Оттук и нестихващият интерес към Хамлет, самотния благороден борец срещу злото, и към неговите преживявания в условията на неравна борба.