Характеристики на развитието на информационния сектор на икономиката, Столица на страната
Светът навлезе в информационния етап на развитие. Но как изглежда България в новата икономическа система? Какъв е мащабът на информационния сектор в България в света? Как индустрията на знанието влияе върху заетостта и икономическата сигурност?
През последните 15-20 години информационният сектор на икономиката в много страни по света се разрасна значително. Значително нараства и делът на сектора на услугите в БВП (табл. 1). Ако за България в показателя "дял на високите технологии в БВП" включим телекомуникациите, някои консултантски и информационни услуги в областта на ИТ (информационните технологии), то той ще възлиза на приблизително 4-5% от БВП, а според наличните прогнози към 2010 г. около 8-10% от брутния национален продукт. Трябва да се отбележи, че днес, при много ниската стойност на БВП на България, изоставането в областта на високите технологии е осезаемо както в количествено, така и в качествено отношение, а за отделните технологии изглежда непреодолимо.
Таблица 1. Секторна структура на икономиката на различни страни (в % от БВП).
Държава
Селско стопанство
Индустрия
Услуги
Hi-Tech
БНП, милиарди долара
Източници: Доклади на Световната банка за развитието на световната икономика, данни на Държавния статистически комитет на Руската федерация, информация на CeBit.
Значението на развитието на информационния сектор за националните икономики се потвърждава от факта, че в момента Европа изпълнява всеобхватна и доста мащабна програма „Европейско информационно общество 2010“, насочена към решаване на проблема със заетостта чрез насърчаване на създаването на нови работни места в секторите на информационните услуги, електронната индустрия, ИТ технологиите. Един от ключовите моменти еинвестиции в информационната икономика.
Във водещите западни страни информационният сектор възниква през 60-те години на миналия век. и се развива с много бързи темпове. През първата половина на 60-те години на ХХ в. в Съединените щати делът на „индустрията на знанието“, както тогава се нарича секторът, варира от около 29 до 34%. През 70-те години растежът на този сектор продължава със завидна интензивност с намаляване на дела на стандартната индустриална продукция в обема на произведения национален продукт. Намалява и броят на заетите в класическите сектори с преливане на трудови ресурси в новата сфера на информационната икономика. До края на 1980г. делът на заетостта в САЩ в този сектор се увеличи до 60% от всички работници, а делът на БНП, създаден в производството на информация и знания, се увеличи и достигна 43% от националния продукт до 1995 г.
Диаграмата на фигура 1 отразява структурата на хората, заети на глобалния пазар на информационни технологии. Европа, САЩ и Япония са лидери по отношение на броя на заетите и развитието на този пазар, по отношение на техния принос за неговото развитие.
Информационният сектор на българската икономика се развива интензивно. Това е най-динамичният сектор на икономиката днес, който определя икономическото развитие не само на развитите страни, но и на целия съвременен свят.
Както се вижда от фигура 1, пазарът на информационни технологии осигурява висока заетост: 37% от всички заети в Европа, 33% - в САЩ, над 15% - в Япония. Всички останали страни са не повече от 15%, включително и България.
Фигура 1. Заетост на пазара на информационни технологии по региони на света, %.
Според наличните оценки информационният сектор в България произвежда около 5, най-много 7% от БВП, като тук се вземат предвид и тези продукти, които се произвеждат по т. нар. технология „отвертка“. INВъв водещите страни тази цифра е около 30-40%, а по оптимистични оценки дори над 50%. Този дял в световния БВП обаче не е висок и по различни оценки възлиза на около 0,3-0,5%. Докато делът на Индия е десет пъти по-висок, този на Китай и САЩ е почти двадесет пъти по-голям от този на България (фиг. 2).
Фигура 2. Национално производство на информационни технологии, дял в световния БВП, %.
В информационния сектор, който включва индустрията на информационните и телекомуникационните технологии, комуникациите, изчислителната и компютърната техника, електронната индустрия, информационните услуги, заетостта непрекъснато нараства и тук работят най-квалифицираните кадри. Проблемите на информационния сектор са преди всичко проблемите на конкурентоспособността на икономиката, тъй като изоставането в обработката и получаването на необходимата информация, невъзможността да се използва информационният ресурс и да се разпорежда с интелектуалната собственост, в крайна сметка е придружено от загуба на предишни позиции не само на пазарите на информация и интелектуални постижения, но и на пазарите на продукти и услуги, в потребителските сектори.
От гледна точка на теорията за асиметрията на международната търговия и господството, с изоставането на информационните технологии възниква информационна зависимост на една страна (или група държави) от други. Характеристика на тази структурна зависимост е невъзможността да се преодолее, тъй като напредъкът в областта на информационните технологии се извършва с доста значителна скорост и новите технологии могат да бъдат възпроизведени само въз основа на предишни резултати. Ако страната ги няма или са загубени някои технически и технологични решения, тогава е невъзможно да се създаде нещо ново и да се направи следващата стъпка. Поради тази причинаСъстоянието на електронната индустрия, по-специално елементната база на тази индустрия, специално технологично оборудване, което осигурява необходимите параметри за микросхеми, определя перспективите за развитие на целия информационен сектор, целия ИТ сектор на икономиката. Пристигането на информационни продукти за внос може да облекчи остротата на проблемите за известно време. Въпреки това, като се има предвид, че коефициентът на смяна в този сектор е много висок и пълната смяна на парка от компютри, аналитични програми и хардуер се извършва на всеки 2-3 години, обвързването с вноса на такива системи и производството им по технологията "отвертка" не може да бъде основа за създаване на силни конкурентни позиции в тази област.
Сега ще бъде полезно да се извърши обобщен анализ на глобалния пазар на информационни технологии, като се съсредоточи върху следните основни параметри: размер на пазара, дял на националното производство на информационни технологии в структурата на БВП, инвестиции в пазара на информационни технологии и промени в заетостта в тази област. Тогава снимката ще бъде следващата.
Световният пазар на информационни технологии по темпове на растеж изпреварва така наречените традиционни индустрии, а в абсолютни стойности е доста сравним с тях. Така през 2003 г. размерът на пазара за тежко машиностроене се оценява на около 1850 милиарда долара, за нефт - 841 милиарда долара, за стомана - 700 милиарда долара и за информационни технологии - 1090 милиарда долара. размерът на ИТ сектора възлиза на 1300 милиарда долара.В същото време пазарът се разширява със среден годишен темп от 7%. Но въпреки относително високия темп на растеж на информационния сектор в България, делът на националното производство на ИТ услуги в структурата на световния БВП не надхвърля 0,2%. Съединените щати представляват приблизително 5,3%, Китай - 5,1%, Индия - 3,3% от БВП.Интересно е да се отбележи, че темпът на растеж на пазара на ИТ услуги в Азиатско-Тихоокеанския регион през 2005 г. беше около 9%, а според наличните прогнози той може да нарасне до 10-11% през следващите години, т.е. явно превъзхожда пазара в Европа и Америка. Без съмнение такъв бърз растеж на сектора на информационните технологии, който се наблюдава почти навсякъде, макар и с различни темпове, се дължи на натрупването на значителни инвестиции, насочени към тази област през последните две или дори три десетилетия. Например САЩ са изпратили до 6,6% от БВП в икономиката на знанието, Япония - 5%, Корея - 4%, страните от ЕС - 3,8%. Що се отнася до България, през последните години инвестициите в ИТ сектора възлизаха на не повече от 2,5% от БВП, а през 90-те години имаше деинвестиране във високотехнологични индустрии.
Глобалният пазар на информационни технологии осигурява най-висок ръст на заетостта – средно над 4% годишно. В САЩ са 33% от заетите в този сектор, в Европа - 37%, а в Япония - 15%. В България, която заема толкова малък дял от световния БВП в сектора на информационните технологии, броят на заетите също е нищожен. Тези цифри показват, че всички останали страни представляват около 15% от всички заети в сектора на глобалните информационни услуги.