Хармоничните системи в българската музика от 17-19 век - жалони на историческата еволюция - стр. 5
Църковният певчески мелос се основава на осмозата (по модела на византийския октоих), което съставлява „основно коренно свойство на православното църковно пеене“6. В българската монодия гласът е модално съставно образувание: наличието на няколко модуса в един глас е характерен белег на късната осмотична модална организация.Модалната системана знаменото песнопение е модален тип система базирана навсекидневна гама. Всички мелодии в каноничните книги на Православната църква по времето на Никоновата реформа са изградени върху нея. Първата глава разглежда структурата, свойствата, функциите на тоновете от ежедневната гама, кадансовия план на знамените мелодии.Модалната хармонияе резултат от естествената еволюция на модалната монофония. Най-ранната информация за църковно-певческата полифония е свързана с катедралата "Св. София" в Новгород.7 Най-яркият пример за модална хармония етриредовата(също понякога наричана полифония с малки букви). В общата еволюционна система на развитието на българското многогласие струнното пеене се е превърнало в един от преходните етапи от знаменото едногласие към развитото многогласие в партесните концерти. В сравнение със западната полифония, където през Ренесанса се развива хомофонично-хармоничен склад с триадична основа, в българската полифония основният акорд съзвучие е едновременното съчетание на две съвършени съзвучия на кварта и квинта.
6Металлов В.Очерци по историята на православното църковно пеене в България. - М., 1900. - С. 1. 7 В служителите на катедралата "Св. София" всяка празнична служба "се съгласува сстрани на пеенето, и по същия начин: „И певците пеят меса на десния клирос демественная, а на лявата ниска буква Новгород, и подияците на амвона пеят всички демественная “. По този начин може да се прецени, че в катедралата "Света София" в Новгород е имало три хора. (Конотоп А., Линейна полифония в богослужебната практика на 17 век” // Химнология, Материали на конференцията, 2000, стр.379). Триредовият съществуваше едновременно с друг полифоничен стил, demestvenny, който беше фиксиран с различна нотация. Вижте Виж още:Старостина Т., Клишин А.Звуковата картина на българската троестрохия. Опит електронна реконструкция // Музикална академия, 2005, №4.
Сходството със западноевропейската практика на полифония вероятно е ограничено само от използването на кантус.Модалната структурана модалната хармония се основава на същата основа, на която се основава знаменият напев. Модалната хармония е изградена върху системата от ежедневни начини и съществува, като късна традиция, вусловията навсекидневнатаскала.В основата на основата на монодията, модалната хармония се основава на6 режима(голям, малък, наклонен и техните плагални форми8).В основата на банерите е мелото dy на песнопението лежи в средния глас. Когато гласовете се комбинират, възникваполифоничен режим.Озвучаванетона тритрофията е уникално, коренно се различава от традиционните контрапунктични норми на западноевропейската полифония. Полифоничният стил ехетерофонично-контрапунктален. Необичайната вертикална структура обърква изследователите за дълго време. Образуването на остри хармонии от съзвучия секунди, четвърти квинт породи различни хипотетични версии на декодирането на знамената полифония. Непрякпотвърждение за дисонанса на вертикалата е твърдението на Йоаникий Коренев: „нищо не е съгласие, само беззвучен триглас, който излъчва шум и звук; за невежите изглежда, че доброто е, за знаещите се предполага, че е погрешно разбрано. В. Беляев, говорейки за националната самобитност на стила на тристишното пеене, пръв отбелязва "високата степен на неговото развитие, постигнато на българска почва, без никакви външни влияния и преди всичко извън влиянието на западноевропейския хармоничен тризвучен стил върху неговото формиране"10. Терминътмодална тоналностобозначава признаците на две различни системи на височинна организация - модална и тонална, които действат
8 Систематиката на битовите режими е предложена от С. Смоленски, по-късно разработена от Ю. Холопов. 9Смоленски С.Музикална граматика на Николай Дилецки. - М., 1910. - С. 35-37. 10Беляев В.Раннобългарско многогласие (факсимилно издание). - М., 1997. - С. 39.