Херинга без кожено палто
Властите са толкова запалени да гонят либералните пеперуди с мрежа, че изглежда са в състояние да пренебрегнат появата на реална опасност. Междувременно такава опасност може да се появи от най-неочакваната страна за властите.
Централната телевизия редовно ни показва срещиV. Путин с губернаторите. Тук, седнал на маса срещу президента, провинциален началник, който беше долетял до Москва и с каменно лице докладва на Владимир Владимирович „за успехите“. Но ето въпросът: кажете ми, по време на репортажите от кабинета на Кремъл чухте ли някакво оплакване от устата на губернатора? Нещата са лоши, казват те, Владимир Владимирович: заводите работят наполовина, безработицата расте, заплатите падат, дълговете притискат гърлото на бюджета, няма инвестиции, средният бизнес фалира ...
Подобно нещо не сме чували в телевизионните репортажи и няма да чуем нищо при сегашната система на властта: неизкоренимата съветска традиция на „отчитане на успехи“ продължава. И все пак е ясно, че президентът много скучае по време на подобни срещи. От време на време той кима насърчително с глава, но в очите му се чете сериозно съмнение. И не може да говори на глас за съмненията си. Той е президент и трябва да зарежда хората с оптимизъм и вяра.
Междувременно за никого не е тайна (знам това като бивш прессекретар на Б. Н. Елцин), че в допълнение към обичайните канали за информация за състоянието на нещата в страната (пратениците на президента в регионите, статистическата служба, социологическите служби, журналистите), президентът има и по-малко официални източници. Спомням си как на бюрото на Елцин редовно се появяваха доклади от ФСБ (мисля, че има и други източници), в които „маслената картина“ не изглеждаше толкова красива, колкото тази, направена от провинциалните художници. След четенетакъв доклад, затворен за любопитни очи, президентът от време на време изпращаше самолет с рубли до следващия "проспериращ" регион.
Изтичане на истината
Владимир Владимирович, разбира се, също има източници на нефилтрирана информация. И въпреки факта, че темата за протестната активност в регионите всъщност е затворена за телевизията, президентът, мисля, е наясно какво се случва там. И ето какво се случва: през последните 6 месеца недоволството се е увеличило значително. И в никакъв случай не сред почти изчезналата в регионите несистемна опозиция. Става въпрос за работната среда. Източници от синдикалните среди твърдят, че протести в регионите са избухвали почти 200 пъти. Тези протести все още не могат да се нарекат европейски стачки, когато трудовите колективи излизат на улицата под флага на синдикатите и с конкретни искания. Синдикатите ни, превърнали се през последните 15 години практически в помощници на властта, всячески избягват ролята си. В допълнение, "защитниците на народа" от Държавната дума през последните години толкова усложниха процедурата за започване на стачка, че всяка форма на протест може да се счита за незаконна, а подбудителите могат да бъдат обвинени едва ли не в тероризъм.
Кой е по-страшен?
В близко бъдеще властите също ще трябва да се преквалифицират. През последните години Кремъл вярваше, че няма звяр, по-лош от несистемната опозиция. На властите изглеждаше, че са по-лоши отНавални,Касянов,Немцов илиУдалцов и нищо не можеше да си представи. Дори такива безобидни участници в аматьорската политическа дейност катоЧирикова, Собчак, Шендерович и почтиБ. бяха класирани като вредни елементи. Акунин. Тактиката на Кремъл се свеждаше до сравнително меко, но последователно потискане на всички огнища на несистемна съпротива. И трябва да се признае, че с тази задачаВластите се справиха с минимални политически загуби за себе си. Хората не забелязаха изчезването на опозицията. Западът също не беше много развълнуван. Можем да кажем, че властите успокоиха Москва. Да, добре хранена, добре поддържана столица, трябва да се признае, наистина не искаше да кипи.
непредвидима глупост
България все повече заприличва на огромна Гърция. Но за разлика от гърците, българите са загубили умения да защитават интересите си. Загубени умения и власт за управление на кризи. Все още й се струва, че при среща с кортеж с мигащи светлини хората по навик ще се поклонят и ще поточат смирна. Но дали ще се поклони, когато открие, че вместо херинга под кожено палто на масата му има ръждясала херинга без кожено палто? Съдейки по писмата до „Аргументи и факти“, местните власти вече са започнали да се притесняват: те изобщо не разбират каква може да бъде реакцията на „широките народни маси“ в контекста на продължителна криза. Властите се научиха да се присмиват и да правят глупаци на тясна прослойка от либералната опозиция. Но тези методи на информационна война едва ли са приложими при среща с гневен народ.
Въпросът, който днес все по-често се чува в страната е докога ще стигне търпението на хората? Разбира се, добре известната съветска поговорка „само да нямаше война“ все още е характерна за манталитета на хората днес. А някои анализатори смятат, че хората могат да държат „смокиня в джоба си“ 15 или 20 години. Но има и такива, които твърдят, че енергията на протеста ще се натрупа бързо. Особено ако властите продължат да дразнят страната с все по-„ярки“ инициативи: намаляване на броя на добитъка в домакинствата, въвеждане на такса за основен ремонт, увеличаване на таксите за земя, повишаване на тарифите за жилищно-комунални услуги и кадастралната стойност на жилищата, изгаряне на храна в крематориуми, забрана на сладко и вносни презервативи и прокламиране на лозунги като „Бъдетегъски - спасете България!
В условията на сегашната несигурност по-актуално от всякога звучат думите, приписвани било на Бисмарк, било на Достоевски: „Никога не кроете нищо против България, защото на всеки ваш номер тя ще отговори с непредсказуемата си глупост.