Хиперплазия на фарингеалната тонзила и методи за нейното лечение, Платформа за съдържание

хиперплазия

Хиперплазия на фарингеалната сливица и методи за нейното лечение

Белобългарска медицинска академия за следдипломно обучение

Фарингеалната тонзила (аденоидите) е част от лимфоепителния фарингеален пръстен и принадлежи към периферните органи на имунната система [1,2,4]. Във фарингеалната тонзила има Т-зависима зона, която съставлява 2/3 от лимфоидната тъкан и В-зависима зона, която определя възможността за осъществяване на хуморална и клетъчна защита [2,4,6]. В-клетките, продуцирани от фарингеалната тонзила, са индуктори на имунитета на лигавиците на носа и параназалните синуси. Има данни, че фарингеалната тонзила участва в контрола на локалния имунитет не само на дихателните пътища, но и на стомашно-чревния тракт [2,4,6]. Той пръв реагира на антигенно дразнене на имунната защита и адаптира организма към външната среда [1,3]. Максималната имунологична активност на амигдалата се наблюдава на възраст 5-7 години. Аденоидната инволюция започва на 12-годишна възраст и до 15-16-годишна възраст те съществуват като малки остатъци от лимфоидна тъкан [2,3,6].

Хиперплазията и възпалението на фарингеалната сливица е една от най-честите патологии в детска възраст. Има много причини за хиперплазия, основните от които са следните:

  • Физиологична хиперплазия на възраст 3-6 години
  • Хронични вирусни инфекции
  • Вътреклетъчни инфекции на дихателните пътища (хламидии, микоплазми)
  • Инфекция на назофаринкса с микрофлората на стомашно-чревния тракт и урогениталния тракт
  • Висока степен на заразяване с патогенна и опортюнистична микрофлора на дихателните пътища поради постоянен контакт с носители (ясли, детски градини, училище)
  • Алергичен аденоидит при деца с персистиращцелогодишен алергичен ринит.
  • Конституционално обусловената хиперплазия на фарингеалната тонзила е проява на имунна диатеза (лимфна, хипоимунна, автоимунна).

Необходимо е да се прави разлика между истинската хиперплазия на фарингеалната сливица и увеличаването на нейния размер поради възпалителен оток при инфекции или алергични заболявания.

Както знаете, най-често срещаното лечение на хиперплазия на фарингеалната сливица е хирургическа интервенция - аденотомия. За съжаление, аденотомията често се прибягва не за индикации, които включват истинска хиперплазия на фарингеалната сливица, а за рецидивиращ среден отит, синузит и други инфекции на горните дихателни пътища, вярвайки, че това ще елиминира фокуса на хроничната инфекция в назофаринкса. Но операцията не винаги решава проблемите на заболяванията на ушите и носа, а в някои случаи дори ги изостря, тъй като отстраняването на фарингеалната сливица води до нарушаване на имунния отговор на лигавицата на горните дихателни пътища. В тази връзка съвременният подход към лечението на патологията на фарингеалната сливица се състои в хирургическа интервенция по строги показания (истинска хиперплазия II-III степен) и консервативно лечение на аденоидит.

Важно условие за успешна операция е визуалният контрол. За да направите това, препоръчително е интервенцията да се извърши под обща анестезия под контрола на ендоскоп или ларингеално огледало, което позволява радикално отстраняване на аденоидите, осигурява надеждна хемостаза, не уврежда ръбовете на отворите на слуховите тръби и предотвратява възможността за рецидив.

Във връзка с нарушението на имунитета на носната лигавица и параназалните синуси, в резултат на аденотомия, е необходимо да се проведе превантивна терапия с локални имуномодулатори, по-специално IRS-19[5].

При консервативно лечение на патологията на фарингеалната сливица основното лечение е локален ефект върху носната лигавица, назофаринкса и сливиците.

За консервативно лечение на аденоидит са подходящи лекарства с широк спектър на действие върху бактериалната флора, тъй като при хроничен аденоидит и риносинузит преобладават различни асоциации на патогенна и главно условно патогенна флора.

Група антибиотици с широк спектър на антимикробна активност са аминогликозидите, чиято употреба е ограничена поради ототоксичния им ефект. Въпреки това, в момента има уникална възможност да се използва пълният потенциал на аминогликозидните антибиотици, без да се страхуват от техния ототоксични ефект, който е свързан с появата на лекарства, предназначени за локално приложение. Тези лекарства включват по-специално назален спрей "Polydex с фенилефрин". "Полидекс с фенилефрин" е комбинирано лекарство, което включва 2 антибиотици от различни класове: неомицин и полимиксин В, кортикостероид - дексаметазон и адреномиметик - фенилефрин. Терапевтичният ефект на лекарството "Polydex с фенилефрин" се дължи на антимикробния ефект на два допълващи се антибиотика (припокриващи се в техния спектър на всички основни патогени на заболявания на носната кухина, назофаринкса и параназалните синуси), противовъзпалителния ефект на дексаметазон, както и лекия продължителен вазоконстрикторен ефект на фенилефрин, който намалява подуването на лигавицата както на носната кухина, така и на назофаринкса.

През последните години в оториноларингологичната практика широко се използват локални кортикостероидни препарати под формата на интраназални спрейове. Това се дължи на тяхната ефективност и липсата на странични ефекти.ефекти, характерни за системните лекарства. Основата за назначаването на интраназални кортикостероиди е техният изразен противовъзпалителен и антиедематозен ефект.

Най-честата индикация за тези лекарства е алергичният ринит. В съвременната литература се появяват съобщения за успешното лечение на хиперплазия на фарингеалната тонзила с локално кортикостероидно лекарство Nasonex (мометазон фуроат), което прави възможно избягването на аденотомия в почти 80% [7]. Положителният ефект от лечението, който се състои в подобряване на носното дишане и намаляване на размера на фарингеалната сливица, е най-силно изразен при деца с алергии.

Ние се придържаме към следните тактики за лечение на хиперплазия на фарингеалната сливица: предписваме консервативно лечение, което се състои в измиване на носа и назофаринкса с физиологичен разтвор, интраназален спрей Polydex 1 доза 3 пъти на ден в продължение на 7 дни. При положителен отговор на лечението (подобряване на назалното дишане) продължаваме лечението с интраназален спрей Nasonex 100 mcg веднъж дневно в продължение на 6-8 седмици. Ако няма ефект от консервативното лечение, ние извършваме аденотомия, последвана от назначаване на превантивни курсове на IRS-19

Материали и методи.

Прегледани и лекувани са 26 деца с хиперплазия на фарингеалната тонзила и признаци на аденоидит (хиперемия на аденоидите, оток, мукопурулентен секрет от носа и назофаринкса и др.). Възрастта на пациентите е от 2 до 6 години. На всички пациенти е предписано консервативно лечение, което се състои в измиване на носа и назофаринкса с физиологичен разтвор и използване на Polydex 1 доза във всеки носов проход в продължение на 7 дни. След курса на лечение всички те имаха положителен резултат: подобрено назално дишане, спиране на секрета от носа. Във връзка сВ отговор на консервативното лечение на пациентите е предписан интраназален кортикостероиден препарат Nasonex 100mcg веднъж дневно в продължение на 6-8 седмици.

След завършване на курса на лечение 19 деца показват значително подобрение на назалното дишане и намаляване на размера на фарингеалната сливица. Получените резултати се съхраняват при наблюдение на пациенти през годината. При 7 деца назалното дишане се подобри, но остана затруднено, размерът на аденоидите леко намаля. Трябва да се отбележи, че тези пациенти са имали хипертрофия на палатинните тонзили и цервикалните лимфни възли, което може косвено да показва конституционални особености, които причиняват разширяване на аденоидите. Тези деца претърпяха аденотомия по планиран начин.

1. Лечението на хиперплазия на фарингеалната сливица трябва да започне с консервативна терапия с локални антибактериални и противовъзпалителни лекарства.

2. Използването на локалния стероиден препарат Nasonex е ефективен при лечението на хиперплазия на фарингеалните сливици и избягва аденотомията в случаите, когато липсва истинска аденоидна хиперплазия.

3. След аденотомия е препоръчително да се провеждат превантивни курсове на лечение с локално имуномодулиращо лекарство IRS-19

1. Богомилски оториноларингология /, .-M .: GEOTAR-MED, 2001 -432s

2. Вавилов биопарокс при лечение на обостряне на хроничен аденоидит при деца /, // Рационална антибактериална терапия за инфекции на горните дихателни пътища. - М, 2002. – С.14 - 18

3. Терапия по Гаращенко в профилактични програми за сезонна профилактика на грип и ТОРС / , , // Български медицински журнал.-2005.-Т.13, No.1.-С.52-55.

4. Клинични и имунологични особености на патологията на назофарингеалните тонзили при деца /, , , //Бюлетин по оториноларингология.-2006.-№5.-с.292-293

5. Luchikhin приложение на лекарството IRS-19 за профилактика и лечение на възпалителни заболявания на горните дихателни пътища / , , // Бюлетин по оториноларингология. - 2000. - № 4. -.с.54-56

6. Оценка на общия и локален имунитет при деца с лезии на лимфаденоидния пръстен на фаринкса / , , , // Вестн. оториноларингология. - 1999. - № 4. - С. 16-17.

7. Ролята на водния назален спрей Mometasone Furoate при лечението на аденоидална хипертрофия в педиатричната възрастова група: предварителни резултати от проспективно, рандомизирано проучване / M. Berlucchi, D. Salsi, L. Valetty, G. Parrinello // Pediatrics. - 1 . –2008.-- С.8