Хирург - Стая на историите
Изключителни физици и математици от цялата огромна съветска страна се събраха на научна среща в град Нск. И се оказа, че едно число си поделят трима доктори на науките: двама физици и един математик. Вечерта, седене, ядене на коняк. Крушката изгоря, разбира се, единствената в стаята. Викат някой там, дойде някой, смени крушката, сложи изгорялата на масата и си тръгна.
Математик, под въздействието на изпарения от коняк, издава: - Знаете ли, че ако поставите крушка в устата си, няма да можете да я извадите обратно? И двамата физици единодушно: - Не може, щом влезе, трябва да излезе. И един от тях слага електрическа крушка в устата си. Естествено не излиза (проверен факт). Пауза. Викат такси и отиват в спешното отделение.
Пребройте инструментите и шийте
Един мой добър приятел разказа една история. Работи като хирург травматолог. По-точно има трима хирурзи на смяна, но този ден единият беше спешно откаран в отделението, а другият беше отровен с нещо и падна под капкомер. Това е толкова лош ден. Обещаха да дадат заместител, но. даде някакъв млад неопитен торак. И това е добре.
И според закона, знаете какво, мина. Две спешни групи, нож и падане от високо. Четири тежки тричасови коремни операции, не само за почивка и обяд - едно кафе между обличането и миенето и после набързо.
След като приключи смяната, хирургът излезе на улицата в състояние, близко до транс. Е, нали знаете - очите не виждат, краката не ходят, главата не мисли. Дом и сън. Въпреки че първо отидете на кафене и хапнете нещо. След като изчисти чинията автоматично (какво нареди? - убий ме, не помня!), хирургът беше изваден от транса си от собственика на кафенето - Докторе, имахте тежък ден, нали? Много операции, а? Изпий сто коняк, отпусни се, вечеря за сметка на институцията, ще ти дам таксиНаречен.
Собствен - чужд
За това как да разпознаете своите. Разказват разузнавач, хирург, шофьор на камион, гей и участник в нападението над двореца на Амин.
Андрей Клубовченко, 40 години, хирург, Москва
Имаме един международен навик, по който винаги се разпознаваме - да облекчим малка нужда на мивката. Свързано е с професионалната ни дейност. Операциите са многочасови, а тялото трябва да се разтоварва. Затова с цел хигиена и пестене на време не тичате до тоалетната, а към предоперативната зала. Бързо уринираш в мивката, измиваш си ръцете отново – и отиваш на масата. Най-интересното е, че много хирурзи дотолкова свикват с това, че винаги ходят до тоалетна по дребни нужди у дома. Случва се да седите на парти, някой от мъжете сякаш е отишъл до тоалетната, но звукът от източената вода не се чува. И тогава веднага разпознавам колега, който преди да стигне до тоалетната, зави в банята.
Юрий Колков, 32 години, охранител в зоната, село Явас (Мордовия)
Наричат ни "ченгета в зоната". Довлатов пише, че тези, които пазят, и тези, които седят, възприемат навиците един на друг. Той е прав: пазачът ще се прибере и ще говори на същата жена на крадски жаргон: „Пуши чайката. Нека да се поглезя, тоест да ям. С годините на служба надзирателът се преустройва по такъв начин, че може да се изразява само по крадски начин - винаги ще гледа хората изпод челото си, както правят затворниците, а след това без никаква причина може да прецака изражението на затворника: общ режим - вие уточнявате хрян. И когато пазачът седне на тапициран стол, той винаги инстинктивно ще го напипа за препятствие и непременно ще прокара ръката си по вътрешната страна на масата. Ако видите такъв човек в ресторант, вижте какво ще си поръча. Ако поръча чай срещу водка - нашият. Ако в същото време пуши евтини цигари - LM илиЧестърфийлд - точно нашият. С такива цигари от колетите си затворниците обикновено умилостивяват надзирателите. Отначало пазачът просто ги пуши безплатно, а след това свиква с тях и вече не може да живее без тях. Така че, ако всичко това се събере, човекът определено е наш. Освен ако, разбира се, не е затворник.
Трети размер
Московски познат има по-малка сестра, момиче с рядка, феноменална красота. Осъзна уникалността си още в училище, но смяташе, че й липсват още няколко дребни щрихи за пълно съвършенство.
Всъщност история. На 18-годишна възраст Настя е блъсната от кола. Удари много лошо: тя беше изхвърлена на насрещното платно и там насрещната кола премина с пълна скорост точно върху черепа. Кръв, шок, мозъци, размазани по асфалта, безсънна нощ за реаниматори и неврохирурзи. За честта на лекарите трябва да се каже, че те направиха невъзможното, не само спасиха живота й, но и напълно възстановиха както външния вид, така и функционалността. Но в този момент момичето висеше между живота и смъртта повече от ден, много по-близо до втория, отколкото до първия.
По средата на операцията лекарите решиха да извадят пациента от упойката за кратко време: по-дълга анестезия заплашваше с необратими промени.
чуждо тяло
Един ден млад лекар от спешното отделение дойде на забавно обаждане. Млада двойка - момче и момиче на 16 години решили да правят секс в къщата на момчето в отсъствието на родителите. Всичко щеше да е наред, но родителите изведнъж се върнаха и хванаха децата. И тогава се случи рядко нещо - момичето получи спазъм на мускулите на влагалището и момчето вече не можеше да извади домакинството си.
Не веднага родителите разбраха, че децата не им се подиграват, а наистина се случи необясним катаклизъм, но когато разбраха, те се опитаха сами да разединят сладката двойка, почти откъснаха момчетозадните части и, съжалявам, не задните части. И тогава извикаха нашия лекар.
Но докторът беше млад и не знаеше какво да прави. Когато линейката не знае какво да прави, те биват откарани в болницата. И как да го носите? Как да стигна до колата? Времето е бял ден. Къщата е пететажна. Оживен двор, всички се познават. Те сложиха гигантски паяк на носилка, метнаха го с одеяла и го пренесоха от третия етаж. На този ден в околните кина не беше продаден нито един билет, повярвайте ми! Мисля, че тези хора след това смениха апартаментите.
Има радио
Някак си, по време на студентски запой, разменихме истории за това кой, като военната служба за регистрация и записване, посети преди заветната заповед за записване в списъците на университета. Моят приятел Колка от Волгоградска област разказа следното.
Живее в затънтено село, има само едно училище за няколко села. Военният комисар няма проблеми с явяването на потенциални защитници на родината за поредния медицински преглед с явяване, тъй като автобус ги взема от селата точно от училището и ги отвежда до военната служба в областния център.
Само шефът на комисията имаше отделен кабинет. Лекарите седят в кабинетите по 3-4 специалисти в един. Няколко души влизат в кабинета наведнъж и преминават от един лекар към друг. В офиса има 6-8 човека едновременно.
Моят приятел Колка изчака реда си и започна да инспектира лора. От разказа не помня кои други лекари е имало, но че е имало хирург е сигурно, защото трябва да си по къси панталони, за да го видиш и за да не се създава излишна суматоха, всички се събличаха преди да влязат в кабинета.
Пирон в главата
Тази абсолютно невероятна история беше разказана от познат военен хирург. Един офицер е служил в техния гарнизон. Пиеше безразсъдно. Жена му и тъща му живеели с него. Старата свекърва напълно получи и съпруга, и зетя си. Нейната грозна природаизострено от лудост и склероза.
Една вечер, след като се прибра вкъщи пиян и обезумял, офицерът реши да сложи край на страданието на семейството. Взел чук и десет пирона и ги забил със замах в главата на пияната тъща. Например, никой няма да знае защо възрастната жена е починала - да погребаме и да свършим.
Когато обаче се събудил сутринта, видял тъща си жива и невредима да приготвя закуска в кухнята. „Е, уау, каква истинска мечта сънувах!“ - офицерът онемя.
Две седмици по-късно свекървата започна да се оплаква от главоболие. Е, отначало съпругата й даде хапчета, а свекървата знае, че я боли главата. Отидох на терапевт. Измерила й кръвното, препоръчала лекарства и оставила болната жена да си отиде на спокойствие. Но болката не изчезна. За втори път терапевтът изпрати свекървата при хирурга. Хирургът прегледа главата и също не забеляза нищо. Тъй като главата на нокътя беше покрита с кора, подобна на пърхот.
Как се става гинеколог или шит-въпрос
Кариерата ми в гинекологията започна с един интересен случай, за който аз, скъпи читатели, искам да ви разкажа.
Задачата беше напълно непосилна. Нямаше пари или срещи. Доцент Слава Яковлев беше още по-труден за угаждане.
Съученик хирург
Един приятел каза (да го наречем Петя). Дойдох в болницата с изкълчен пръст и там срещнах съученик (не се бяхме виждали от дипломирането). Съученик (нека да е Вася), както се оказа, работи в болница - хирург. Е, разбира се, здравей, здравей, как си, оказа се, че Вася има рожден ден днес и той предложи да отпразнуваме този бизнес в офиса си, където „поляната“ вече беше покрита и колегите чакаха.
Минаха 3 часа. Всички вече бяха доста пияни и тогава Вася зададе труден въпрос: - Петя, защо дойде в болницата? - Да, изкълчих пръста си. - Е, ние бързохайде да го оправим, да легнем на количка и да отидем в операционната. - Защо на количка, мога да ходя сам и защо до операционната? - Ами ти си в болницата, трябва.
Начало на живота
В продължение на два часа лекарите от окръжна болница Петровски се бориха за живота на четиридесетгодишен мъж. Но от тях нищо не излезе - сърцето на пациента спря.
- Жалко - хвърли на сърце реаниматорът, сваляйки гумените си ръкавици. - Такъв голям човек, щеше да живее и да живее. - Да, красавецо! сестрата се съгласи. - И какво стана с него, Вениамин Андреевич? - Да, карах кола, претърпях катастрофа. Е, в крайна сметка той самият предаде душата си на Господ, вече тук, при нас. А жена му и тъща му загинаха на място. Казват, че бил с тях вместо личен шофьор, затова го оседлали. Е, ето ни - каза знаещият лекар. - Добре, Таечка, хайде да пушим. И този страдалец - в моргата - Докторе, добре, повторете какво казахте току-що? хирургът изведнъж чу слаб глас зад себе си.